Споделена любов

-Ти беше прав. Навярно трябваше да го поканим. Просто ми се искаше денят на кръщенето да е... чист. Непомрачен от нищо. Това е началото на Шон и не искам нищо да го развали. А у Бъч... у Бъч има много мрак, и всички ще бъдат напрегнати, а и мама е толкова болна. Просто не исках да се оправям с всичко това.

-Той каза ли, че ще дойде?

-Не. Той...

Джойс се замисли за разговора с брат си. Беше й се сторил съвсем същият. Бъч открай време имаше особен глас, дрезгав и хриплив. Сякаш нещо с гърлото му не беше наред, или пък премълчаваше твърде много.

-Каза, че се радва за нас. Благодари ти за обаждането. Каза, че се надява мама и татко да са добре.

Мъжът й сведе поглед към Шон, който отново бе заспал.

-Бъч не знае, че майка ти е болна, нали?

-Не.

В началото, когато Одел просто забравяше малко повече отпреди, Джойс и сестра й бяха решили да изчакат, докато разберат какво не е наред с нея, преди да кажат на Бъч. Но това беше преди две години. Те отдавна вече бяха наясно какво й е. Алцхаймер.

Един Господ знаеше колко време оставаше на майка им. Болестта напредваше неумолимо.

-Долно е от моя страна да не му кажа, нали? - меко промълви тя.

-Обичам те - прошепна Майк.

Джойс вдигна поглед от сина си към лицето на баща му и очите й се наляха със сълзи. Майкъл Рафърти беше добър човек. Надежден. Никога нямаше да бъде красив като Хю Джакмън, богат като Бил Гейтс или могъщ като крал. Но той принадлежеше на нея и на Шон и това беше повече от достатъчно. Особено в дни като днешния и разговори като този.

-И аз те обичам - отвърна тя.

Вишъс се материализира зад „Зироу Сам“ и тръгна по уличката, отвеждаща към входа. Когато видя паркирания на Десета улица кадилак, изпита облекчение. Фюри му беше казал, че Бъч изхвърчал от имението като автомобилен състезател, и определено не бил обзет от щастие.

Ви влезе в клуба и се насочи право към ВИП залата. Обаче така и не можа да стигне до нея.

Шефката на охраната се появи отнякъде и му препречи пътя. Докато я обхождаше с бърз поглед, Ви се зачуди какво ли би било да я завърже. Тя сигурно щеше да му остави белези - добър начин да убие час-два.

-Вашето момче трябва да си върви - каза тя.

-На нашата маса ли е?

-Аха. И най-добре го изведи оттук. Още сега.

-Какво е направил?

-Все още нищо - отвърна тя и двамата се отправиха към ВИП залата. - Но не искам да се стига дотам, а вече е на ръба.

Докато си проправяха път през тълпата, Ви плъзна поглед по мускулестите й ръце и се замисли за работата й. Тежка за който и да било вампир, но особено за една жена. Вишъс се зачуди защо ли си я беше избрала.

-Харесва ли ти да сритваш задниците на мъжете?

-Понякога, но с 0'Нийл предпочитам секса.

Ви се закова на място и тя го погледна през рамо.

-Проблем?

-Кога го направихте? - попита той, макар някак си да знаеше, че е било наскоро.

-Въпросът е кога ще го направим отново - при тези думи тя кимна към входа на залата. - Но със сигурност няма да е тази вечер. Сега върви и го разкарай оттук.

Ви присви очи.

-Извинявай за клишето, но Бъч принадлежи на друга.

-Нима? Затова ли почти всяка вечер се налива тук? Мадамата му трябва да е истинско съкровище.

-Стой далеч от него.

Лицето й придоби сурово изражение.

-Може да си член на Братството, но не си мисли, че можеш да ме командваш.

Ви се доближи до нея и оголи вампирските си зъби.

-Няма да повтарям повече - стой далеч от него.

За частица от секундата си помисли, че ще се сбият, наистина си го помисли. Никога не беше вдигал ръка срещу жена, но тази... е, тя просто не приличаше на жена. Особено докато измерваше челюстта му с такъв поглед, сякаш се опитваше да прецени къде е най-добре да стовари юмрука си.

-Трябва ли ви стая, за да останете насаме? Или пък боксов ринг?

Вишъс се обърна и само на метър от тях видя Ривендж. Аметистовите му очи проблясваха в сумрака, а косата му изглеждаше също така черна, както и дългото до пода самурено палто.

-Проблем ли има? - попита Ривендж, местейки поглед от единия към другия, докато си сваляше палтото и го подаваше на един от охранителите.

-Ни най-малко - отвърна Ви и погледна към жената. - Никакъв проблем, нали така?

-Аха - провлачи тя и скръсти ръце на гърдите си. - Никакъв проблем.

Ви мина покрай охранителите, които стояха до кадифеното въже, и се насочи право към масата на Братството.

Бъч изглеждаше ужасно, и то не само защото беше пиян. Лицето му беше изпънато и мрачно, а очите - полузатворени, вратовръзката му се беше изкривила на една страна, ризата му беше полуразкопчана, а на врата му имаше... рана от ухапване, от която яката му беше оцапана с кръв.

И да, той явно гореше от желание да се сбие с някого и не откъсваше свиреп поглед от шумната групичка, разположила се на две маси от неговата. Мамка му, беше на косъм от това, да им се нахвърли, напрегнат като хищник в мига, преди да връхлети върху жертвата си.

-Здрасти, мой човек! - Ви седна насреща му много бавно, тъй като си мислеше, че е добре да избягва всякакви резки движения. - Какво става?

Бъч пресуши уискито си, без да откъсва поглед от задниците на другата маса.

-Как си, Ви?

-Добре. Е, колко чаши обърна?