Споделена любов

-Хей! - провикна се то. - Искаме да поръчаме. Размърдай си задника!

-Ще дойда след минутка - отвърна сервитьорката.

-Веднага - грубо нареди копелето. - Не след малко.

-Няма да се бавя - измърмори тя на Бъч и тръгна към масата на нахалниците.

Той наблюдаваше как кучият син и приятелчетата му се държат арогантно с нея. Безочливи задници с големи усти и голямо самочувствие, и четиримата. И нямаше да станат по-добри с напредването на вечерта.

Нито пък Бъч.

-Виждаш ми се малко агресивен, Бъч 0'Нийл.

Бъч здраво стисна очи. Когато отново ги отвори, жената вампир с мъжка прическа и мъжка фигура, все още стоеше пред него.

-Ще ни създаваш ли неприятности тази вечер, Бъч 0'Нийл?

Щеше му се тя да престане да повтаря името му.

-Не, нали знаеш колко съм добър.

В очите й проблеснаха еротични пламъчета.

-О, знам го и още как. Но да си говорим сериозно. Ще ни създаваш ли неприятности тази вечер?

-Не.

Тя го изгледа продължително. После се усмихна лекичко.

-Е... аз все пак ще те държа под око. Не го забравяй.

ДЖОЙС 0'НИЙЛ РАФЪРТИ ПОСРЕЩНА СЪПРУГА СИ НА ПРАГА С бебето в ръце и сърдито изражение на лицето. Докато Майк стоеше на изтривалката, умората му след двойната смяна личеше съвсем ясно, но на Джойс изобщо не й пукаше.

-Днес се обади брат ми. Бъч. Казал си му за кръщенето, нали?

Майк целуна малкия Шон, но дори и не помисли да опита същото със съпругата си.

-Хайде де, миличка...

-Това не е твоя работа!

Майк затвори вратата след себе си.

-Защо го мразите толкова много?

-Нямам намерение да го обсъждам с теб.

Докато тя се отдалечаваше сърдито, Майк каза:

-Не той уби сестра ти, Джо. Беше само на дванайсет. Какво е можел да направи?

Джойс намести бебето в ръцете си и отговори, без да се обръща:

-Не става въпрос за Джейни. Бъч обърна гръб на семейството си още преди години. Изборът си беше негов и нямаше нищо общо със случилото се.

-А дали вие първи не му обърнахте гръб? Джойс му хвърли ядосан поглед през рамо.

-Защо го защитаваш?

-Той ми беше приятел. Преди да се запозная с теб и да се оженим, той ми беше приятел.

-Страхотен приятел, няма що. Кога за последен път си го чувал?

-Няма значение. Когато го познавах, той беше добър с мен.

-Ужасно си мекушав, знаеш ли! - Джойс се запъти към стълбите. - Отивам да нахраня Шон. Вечерята ти е в хладилника.

Тя се качи на втория етаж и като хвърли свиреп поглед към кръста, който висеше в коридора, му обърна гръб. Влезе в стаята на Шон и се отпусна в люлеещия се стол до креватчето му, след това заголи гръдта си и постави сина си върху нея. Шон веднага я засмука, стискайки в юмруче плътта, докосваща лицето му. Топлото му пухкаво телце пращеше от здраве, дългите му мигли тъмнееха върху розовите бузки.

Джойс си пое дълбоко дъх, после още веднъж и още веднъж. По дяволите. Чувстваше се гузна, задето се беше разкрещяла. Както и задето бе обърнала гръб на кръста на Спасителя. Каза молитвата „Аве Мария“ и се опита да се успокои, като преброи съвършените пръстчета на краката на Шон.

Господи... щеше да умре, ако с него се случеше нещо. Сърцето й просто нямаше да бие по същия начин. Как го бе понесла майка й? Как бе успяла да преживее загубата на едно от децата си?

Всъщност - на две от децата си, не беше ли така? Първо Джейни, а после и Бъч. Слава на Бога, че умът й бе започнал да й изневерява. Това, че не помнеше нищо, трябва да беше истинска благословия.

Джойс помилва тъмната косица на Шон и си даде сметка, че майка й така и не бе успяла да се сбогува с Джейни. Тялото беше твърде обезобразено, за да бъде изложено за поклонение в отворен ковчег, а идентифицирането на трупа в моргата беше извършено от баща й, Еди 0'Нийл.

Господи, само ако в онзи ужасен есенен следобед Бъч беше изтичал вкъщи и бе казал на някой възрастен, че Джейни току-що се е качила в нечия кола, може би щяха да успеят да я спасят. На Джейни не й бе разрешено да се качва в коли с момчета и всички знаеха правилата. Бъч също ги знаеше. Ако само...

По дяволите. Мъжът й беше прав. Цялото семейство мразеше Бъч. Нищо чудно, че си бе тръгнал и само дето не беше изчезнал от лицето на земята.

От гърдите на Шон се откъсна смешен, свиркащ звук, устата му се отпусна, а пръстите на ръчичката му се разтвориха. После обаче той се събуди и продължи да суче.

Сигурно майка й нямаше да може да се сбогува и с Бъч. Периодите й на просветление ставаха все по-редки и дори той да се появеше в църквата тази неделя, можеше и да не го познае.

В този миг Джойс чу как съпругът й се качва бавно по стълбите.

-Майк? - повика го тя.

Мъжът, когото обичаше и за когото се беше омъжила, застана на прага. Беше започнал да пуска коремче, а косата му вече оредяваше на темето, въпреки че бе едва на трийсет и седем. Но докато го гледаше пред себе си, Джойс видя по-младото му „аз“ -едно от най-популярните момчета в гимназията. Приятеля на по-големия й брат Бъч. Футболната звезда, по която тя си падаше от години.

-Да? - каза той.

-Съжалявам, задето се развилнях така.

Той се усмихна лекичко.

-Положението е сложно. Разбирам.