Споделена любов

-Не достатъчно. Все още се държа на краката си.

-Искаш ли да ми кажеш какво става?

-Не особено.

-Виждам, че са те ухапали, приятелю. Сервитьорката се появи, за да вземе празната чаша, а Бъч вдигна ръка към шията си.

-Само защото аз я накарах. Спря почти веднага. Не иска да пие от мен. Така че сега е с друг. В този момент е при друг.

-Мамка му.

-Добре го каза. Докато ние седим тук, моята жена е с друг мъж. Той е аристократ, между другото. Споменах ли ти? Някакъв шибан аристократ докосва... е, все тая. Който и да е той, несъмнено е по-силен от мен. Дава й онова, от което тя се нуждае. Храни я. Той... - Бъч рязко прекъсна мрачната си тирада. - А твоята нощ как върви?

-Нали ти казах, не е задължително храненето да е сексуално.

-О, знам това - увери го Бъч и се облегна назад тъкмо когато сервитьорката се върна с поредното питие. - Малко „Гъска“? Не? О'кей... аз ще пия и за двама ни.

И той пресуши половината скоч, преди още сервитьорката да бе имала време да се обърне.

-Не става дума само за секса. Не мога да понеса мисълта във вените й да тече кръвта на друг мъж. Искам аз да я храня. Аз да поддържам живота й.

-В това няма никаква логика, мой човек.

-Майната й на логиката! - Бъч сведе поглед към чашата си. - Боже... не беше ли преди малко?

-Моля?

-Искам да кажа... Снощи пак бяхме тук. Същото питие. Същата маса. Същото... всичко. Попаднал съм в капана на някаква рутина, която повече не мога да понасям. И себе си не мога да понасям.

-Какво ще кажеш да те откарам у дома?

-Не искам да се връщам в...

Бъч не довърши и бавно остави чашата на масата, внезапно настръхнал целият. В главата на Ви отекна сигнал за тревога. Последния път, когато бе видял подобно изражение върху лицето на съквартиранта си, се беше оказало, че наблизо се спотайват лесъри. Само че, когато се огледа наоколо, Ви не забеляза нищо особено, само Преподобния, който току-що беше влязъл във ВИП залата и сега отиваше към кабинета си.

-Бъч? Какво става, мой човек? Бъч се изправи.

И се хвърли напред, преди Ви да успее да реагира.

ТЯЛОТО НА БЪЧ БЕШЕ ИЗВЪН ВСЯКАКЪВ КОНТРОЛ И ДЕЙСТВАШЕ напълно независимо от разума му, докато се нахвърляше върху Ривендж в другия край на ВИП залата. Знаеше единствено, че бе усетил мириса на Мариса и че той идваше от типа с прическа ирокез. Следващият му ход беше да се нахвърли върху него, сякаш бе престъпник, който се опитва да избяга.

Елементът на изненада беше на негова страна и той успя да събори вампира на земята. Двамата се строполиха на пода и само миг след учудената ругатня на Преподобния, от всички страни заприиждаха охранители. Точно преди да го откопчат от жертвата му, Бъч успя да разтвори яката на ризата му. Ето ги. Следи от ухапване по врата му.

-Не... мамка му, не...

Бъч яростно се съпротивляваше срещу яките ръце, които го дърпаха, бореше се и риташе, докато някой не мина пред него и не стовари юмрук в лицето му. Остра болка избухна в лявото му око и той си даде сметка, че юмрукът принадлежеше на шефката на охраната.

Ривендж заби бастуна си в пода и се изправи, лилавите му очи светеха със свиреп блясък.

-В кабинета ми. Веднага.

Последва кратка размяна на реплики, на която Бъч не обърна особено внимание. Единственото, върху което можеше да се съсредоточи, беше вампирът пред него и следите от ухапване. Представи си масивното му тяло под Мариса, видя я да допира лице до шията му и да забива зъби в плътта му.

Нищо чудно, че Ривендж я беше задоволил. Нищо чудно.

-Защо трябваше да си ти! - изрева Бъч, надвивайки бъркотията. - Та аз те харесвам! Защо трябваше да си ти!

-Да си вървим - обади се Ви и го приклещи в желязна хватка. - Ще те откарам вкъщи.

-Ще трябва да почакаш - изръмжа Ривендж. - Той ме нападна на мой терен. Искам да знам какво, по дяволите, става в главата му. А след това ще трябва да ми дадеш дяволски добра причина да не му строша капачките и на двете колена.

Бъч се обади, ясно и високо:

-Ти си я нахранил.

Ривендж примига. И вдигна ръка към врата си.

-Моля?

Бъч изръмжа при вида на белега и отново опита да се отскубне. Господи, в него сякаш имаше двама души - един, на когото все още му бе останал малко здрав разум, и друг, който съвсем бе обезумял. И не беше трудно да се предположи кой от двамата вземаше връх.

-Мариса - изплю той. - Нахранил си я. Очите на Рив се отвориха широко.

-Ти? Ти си онзи, в когото тя е влюбена?

-Да.

Напълно изумен, Ривендж си пое рязко дъх. После потърка лице и затвори яката на ризата си, скривайки белезите от ухапване.

-О... мамка му. Мамицата му! - изруга той; после се обърна към Вишъс: - Отведи го оттук и му помогни да изтрезнее. Боже, този шибан свят наистина е прекалено малък!

В това време колената на Бъч вече бяха започнали да омекват, а клубът се въртеше като пумпал около него. Явно беше по-пиян, отколкото мислеше, а и ударът в мутрата определено не го беше освежил.

Миг преди да изгуби съзнание, той простена:

-Трябваше да бъда аз. Тя трябваше да използва мен...