Споделена любов

-О, Мариса... така бих искал, наистина - отвърна той и нежно приглади косата й. - Но не по този начин. Аз съм пиян, а първият ти път трябва да бъде...

Тя го прекъсна с целувка, вкусвайки уискито и мъжа в него.

Побутна го на леглото, а ръката й се плъзна между краката му. Той простена и се втвърди под допира й.

-Искам те вътре в мен - дрезгаво прошепна тя. - Щом не може да бъде кръвта ти, нека бъде твоята плът. Сега.

Тя отново го целуна и когато езикът му нахлу в устата й, Мариса разбра, че е спечелила. Толкова беше прекрасен! Той я завъртя, така че сега тя бе под него, и плъзна първо ръка, а после устни по шията й и надолу към гърдите й. Когато стигна до корсажа на роклята й, лицето му отново стана сурово и с едно рязко движение той сграбчи фината коприна и я раздра. Само че този път не спря до кръста й, а продължи надолу, докато силните му ръце, с тежки длани и изпъкнали вени, не разкъсаха сатена чак до подгъвана роклята.

-Свали я! - нареди той.

Мариса смъкна съдраните останки от раменете си, а когато повдигна бедра, той издърпа скъсаната рокля изпод нея, направи я на топка и я запрати в другия край на стаята.

С пламнал поглед, Бъч отново се обърна към нея, вдигна подплатата й и разтвори краката й. Очите му обходиха цялото й тяло и той промълви дрезгаво:

-Никога повече не носи това.

Мариса кимна, а той отмести бельото й настрани и положи уста върху сърцевината й. С оргазма, който й даде, Бъч сякаш провъзгласяваше правата си над нея, маркираше я като своя. Той я остави да се носи на вълните му, докато накрая тя не се отпусна на леглото, изтощена и трепереща.

Когато всичко свърши, той нежно затвори краката й. Въпреки че тя бе тази, която бе получила сексуално облекчение, той бе много по-спокоен от нея, докато плъзваше ръце по тялото й. Все още замаяна от онова, което бе сторил с нея, Мариса послушно го остави да я съблече и се загледа как той се изправя и сваля боксерките си.

При вида на размера му и мисълта за онова, което предстоеше, в съзнанието й се промъкна страх, но дори това не можа да я извади от блаженото вцепенение, в което се намираше.

Когато се върна в леглото, Бъч беше същинско диво животно, твърд и издут, готов да проникне в нея. Мариса разтвори крака за него, но вместо отгоре й, той легна до нея.

Този път не бързаше. Целуна я дълго и нежно, а широката му длан се спусна към гърдите й, докосвайки ги ласкаво. Останала без дъх, Мариса впи пръсти в раменете му и усети как мускулите под топлата му гладка кожа се напрягат, докато той я милваше по бедрата.

Когато я докосна между краката, Бъч го направи нежно и бавно и трябваше да мине известно време, докато един от пръстите му проникна в нея. Спря почти веднага, усетил странно подръпване вътре в нея, което я накара да се намръщи и да се отдръпне мъничко.

-Знаеш ли какво да очакваш? - попита той с устни до гърдите й, гласът му беше нисък и мек.

-Ъ-ъ-ъ... да. Предполагам - отвърна тя, ала после се сети за размера на ерекцията му. Как, за Бога, щеше да я побере в себе си?

-Ще бъда много нежен, но... ще те заболи.

-Зная - увери го Мариса; беше чувала, че има лека болка, след която обаче щял да последва невероятен екстаз. - Готова съм.

Бъч извади ръката си и легна отгоре й. Тялото му се намести между краката й и внезапно всичко сякаш дойде на фокус - допирът на горещата му кожа и тежестта на тялото му, силата на мускулите му и меката възглавница под главата й, дюшекът под нея и широко разтворените й крака. Мариса вдигна очи към тавана и видя, че по него играе светлина, сякаш някаква кола влизаше в двора.

Изведнъж, без тя да го иска, тялото й се скова. Въпреки че това бе Бъч и че тя го обичаше, заплахата на онова, което предстоеше, я заля като вълна. Ето че след триста години всичко се свеждаше до тук и сега.

По някаква глупава причина очите й се наляха със сълзи.

-Скъпа, не е нужно да го правим.

Бъч избърса бузите й с палци и бедрата му се отдръпнаха от нея, сякаш се канеше да слезе.

-Не искам да спираме - Мариса го сграбчи за кръста. - Не... Бъч, почакай. Искам го. Наистина.

Той затвори очи. После отпусна глава на врата й и я обгърна с ръце. Обърна се на една страна и я притисна до коравото си тяло. Дълго останаха прегърнати така, че тежестта му да не й пречи да диша, а възбудата му, твърда и изгаряща, почиваше върху бедрото й.

Тъкмо когато Мариса се канеше да го помоли, той се раздвижи и бедрата му отново се пъхнаха между краката й.

Целуна я - дълбока, чувствена целувка, която разпали пожар в тялото й и я накара да се загърни под него, триейки се в бедрата му, мъчейки се да го усети възможно най-плътно до себе си.

И тогава то се случи. Бъч се отмести наляво и тя усети ерекцията му върху сърцевината си, корава и гладка. Последва плавен тласък и след това - натиск. Мариса замръзна, мислейки си за онова, което искаше да проникне в нея и точно къде се опитва да отиде.