Споделена любов

Бъч преглътна толкова мъчително, че тя го чу, капчици пот избиха по раменете му и се стекоха по гърба му. С усилването на натиска между краката й, дишането му ставаше все по-дълбоко, докато при всяко издишване от устните му започна да се откъсва гърлен стон. Мариса трепна от болка и Бъч се отдръпна рязко.

-Какво не е наред? - попита тя.

-Много си тясна.

-Е, ти си много голям.

Бъч се разсмя.

-Точно каквото всеки мъж би искал да чуе.

-Ще спреш ли?

-Само ако ти ме помолиш.

Тя не го стори и тялото му се напрегна, а главичката му намери входа й. Ръката му се вдигна към лицето й и прибра кичур коса зад ухото й.

-Опитай да се отпуснеш, ако можеш, Мариса. Така ще ти е по-лесно.

Тялото му започна да се движи нагоре-надолу, тазът му ту се плъзваше между бедрата й, ту отново се отдръпваше. Само че всеки път, когато той опиташе да проникне малко по-надълбоко, нейното тяло се съпротивляваше.

-Добре ли си? - попита той през стиснати зъби.

Тя кимна, въпреки че цялата трепереше. Усещането беше наистина странно, особено при положение че не постигаха никакъв напредък...

С едно плавно движение той влезе в нея, плъзна се вътре и стигна до бариерата, която пръстът му бе усетил по-рано. Когато Мариса се вкамени под него, Бъч простена и зарови лице във възглавницата до главата й.

Тя се усмихна смутено, изненадана от пълнотата, която усещаше в себе си.

-Аз... като че ли трябва да те попитам дали си добре.

-Шегуваш ли се? Мисля, че всеки момент ще изригна! - Бъч преглътна мъчително и шумно. - Но не мога да понеса идеята да ти причиня болка.

-Тогава нека оставим тази част зад нас.

Тя по-скоро почувства, отколкото видя кимването му.

-Обичам те.

С рязко отдръпване, той изтегли ханша си назад, после отново потъна в нея.

Болката се завърна с нова сила. Мариса изхока и заби ръце в раменете му, за да му попречи да проникне още по-навътре. Някакъв инстинкт караше тялото й да се съпротивлява или поне да го отдалечи от себе си.

Бъч се надигна над нея и коремът му докосна нейния. И двамата дишаха учестено, тежкият кръст около врата му се полюшваше между тях. От устните на Мариса се откъсна проклятие. До този миг натискът й бе причинявал единствено неудобство, но сега вече наистина я заболя.

Освен това се чувстваше така... похитена, сякаш той бе нахлул със сила в нея. Господи, всички онези женски приказки, които бе дочувала, без да иска, за това, колко прекрасно било и как всичко си пасвало съвършено, как първият път бил истинско вълшебство и колко лесно било... нищо от това не беше вярно при нея.

Обзе я страх. Ами ако наистина нещо вътре в нея не беше наред? Това ли беше дефектът, който мъжките вампири от глимерата бяха усетили? Ами ако...

-Мариса?

... ако изобщо не бе в състояние да го направи? Ами ако всеки път я болеше така? Боже... Бъч беше истински мъж и плътските му нужди бяха силни. Ами ако си потърсеше друга...

-Мариса, погледни ме.

Тя вдигна очи към лицето му, но цялото й внимание бе погълнато от гласа в главата й. Господи, не беше нормално да я боли така, нали? Нещо с нея не беше наред...

-Как си? - задъхано попита Бъч. - Кажи ми. Не го задържай в себе си.

Лицето му беше напълно безизразно, същинска маска на насилено спокойствие.

-Не мисля, че за повечето жени първият път е особено приятен. Романтичните приказки за това, какво е усещането да изгубиш девствеността си, са чисто и просто лъжа.

Ами ако не бяха? Ако проблемът беше в нея?

Думата „дефект“ запрепуска още по-яростно в главата й, още по-силно отекна в съзнанието й.

-Мариса?

-Исках да е красиво - отчаяно каза тя.

Последва ужасяваща тишина, в която единственото, което Мариса усещаше, беше напорът на ерекцията му в тялото й. После Бъч каза:

-Съжалявам, че си разочарована. Но не съм изненадан. - Той понечи да се отдръпне и тогава нещо се промени. Докато той излизаше от нея, по тялото й премина слаба вълна.

-Почакай! - Мариса го улови за ханша. - Това не е всичко, нали?

-В общи линии. После става малко по-агресивно.

-О... но ти не си свършил?

-Вече не е необходимо.

Когато ерекцията му се плъзна извън нея, Мариса се почувства някак странно празна. Той слезе от тялото й и тя начаса усети студ. Докато Бъч я завиваше с едно одеяло, възбудата му докосна бедрото й за миг, влажна и омекнала.

Той се отпусна до нея и закри лицето си с ръце.

Господи... каква бъркотия. Сега, след като се посъвзе, й се искаше да го помоли да продължи, но знаеше какъв ще е отговорът му. Отказът направо се излъчваше от скованото му тяло.

Докато лежаха един до друг, Мариса усети, че трябва да каже нещо.

-Бъч...

-Уморен съм, а в главата ми цари хаос. Нека поспим, става ли? И като се обърна на другата страна, той заби юмрук в една възглавница и издиша дълго и накъсано.

МАРИСА СЕ СЪБУДИ, УЧУДЕНА, ЧЕ ИЗОБЩО БЕ УСПЯЛА ДА ЗАСПИ. Но така беше след храненето, независимо от всичко, винаги имаше нужда да поспи.

В полумрака на стаята хвърли поглед към циферблата на един часовник. До зазоряване оставаха само четири часа, а тя имаше толкова работа за вършене.