Споделена любов

Тя направи напразен опит да се усмихне. Господи, лицето й беше като вцепенено, кожата й се беше изопнала от горещината на огъня. А косата й... косата й беше пропита с миризмата на пушек и бензин. Също както и халатът.

Погледна към Бъч, който стоеше в коридора отвън, облегнат на стената. Не беше казал нито дума, откакто се беше появил преди няколко минути, и по нищо не личеше, че се кани да влезе в стаята. Сигурно я мислеше за луда. По дяволите, самата тя се мислеше за луда.

-Не знам защо го направих.

-Преживяваш тежък период - каза Рот, въпреки че тя не гледаше към него.

-Това не е оправдание.

-Мариса, нека бъда пределно ясен - на никого не му пука за пожара. Искаме единствено ти да си добре и да си в безопасност. Изобщо не ни е грижа за моравата.

Мариса не отговори, а продължи да се взира покрай него, и Рот хвърли поглед през рамо.

-Май ще е най-добре да ви оставя насаме. Опитай се да поспиш.

Когато той се обърна, Бъч му каза нещо, което Мариса не успя да чуе. Рот сложи ръка на рамото му и отговори също толкова тихо.

След като кралят си тръгна, Бъч пристъпи напред, но се спря на прага.

-Сигурна ли си, че ще се оправиш?

-Ъ-ъ-ъ, да. Особено след един хубав душ. И една лоботомия.

-О'кей, аз се връщам в Дупката.

-Бъч... съжалявам за онова, което сторих. Просто... не можах да открия нито една рокля, която да не е омърсена от спомени.

-Разбирам те.

Само дето беше очевидно, че не е така. Изглеждаше напълно вцепенен, сякаш по някакъв начин се беше откъснал от всичко, което го заобикаляше. И най-вече - от нея.

-Е... грижи се за себе си, Мариса.

Той понечи да се отдалечи и тя скочи на крака.

-Бъч?

-Не се тревожи за нищо.

Какво, по дяволите, искаше да каже с това? Мариса тъкмо се канеше да отиде при него, когато на прага се появи Бет с голям вързоп в ръце.

-Здравейте - поздрави ги тя. - Мариса, имаш ли минутка?

-Бъч, не си отивай.

Той кимна на Бет и погледна към коридора.

-Трябва да изтрезнея.

-Бъч - рязко каза Мариса, - това краят ли е?

Бъч я дари с меланхолична усмивка.

-Винаги ще бъдем заедно, скъпа.

И той се отдалечи внимателно, сякаш подът под краката му се пързаляше. Господи... Бет се прокашля.

-Рот предположи, че може да ти трябват дрехи. Донесох ти някои неща, ако искаш да ги пробваш.

Мариса отчаяно копнееше да се втурне след Бъч, но тази нощ вече беше станала за посмешище веднъж, а и той изглеждаше така, сякаш наистина има нужда да си отдъхне от цялата тази драма. Господи... прекрасно го разбираше, само дето тя не можеше да избяга. Където и да отидеше.

Погледна към Бет, като си мислеше, че това трябва да са най-ужасните двайсет и четири часа в живота й.

-Рот каза ли ти, че изгорих всичките си дрехи?

-Ами... спомена нещо такова.

-И че направих огромен кратер насред моравата? Изглежда така, сякаш там се е приземила летяща чиния. Не мога да повярвам, че не ми се сърди.

Усмивката на Бет беше непресторено мила.

-Недоволен е само от това, че си накарала Фриц да продаде онази гривна.

-Е, не мога да очаквам вие да ми плащате наема.

-Всъщност щеше ни се да живееш тук.

-О, не... Вече сторихте предостатъчно за мен. Всъщност тази вечер планирах да... Е, преди цялата тази история с бензина и дрехите, се канех да поогледам новото си жилище и да видя от какво обзавеждане се нуждае. Най-вероятно от пълно.

Бет се намръщи.

-Като заговорихме за къщата, която си наела, Рот иска Вишъс да провери охранителната система, преди да се нанесеш. Много е вероятно Ви да реши да направи някои подобрения.

-Не мисля, че ще е необходимо...

-Не подлежи на разискване. Дори не се и опитвай. Рот държи да останеш тук поне докато този въпрос не бъде решен.

Мариса се замисли за отвличането на Бела. Колкото и да й се искаше бъде независима, нямаше причина да прави глупости.

-Да... Добре. Благодаря.

-Е, искаш ли да пробваш дрехите? - Бет кимна към вързопа в ръцете си. - Нямам много рокли, но Фриц може да ти набави няколко.

-Знаеш ли какво? - Мариса огледа сините дънки, с които беше облечена кралицата. - Никога досега не съм носила панталони.

-Тук имам два чифта, ако искаш да ги премериш.

На това му се казваше нощ, изпълнена с нови преживявания. Секс. Палеж. Панталони.

-Да. Мисля, че бих искала...

Само че, преди да успее да довърши, Мариса избухна в сълзи. Нещо в нея се прекърши и сривът бе толкова неудържим, че силите й стигнаха само да приседне на леглото и да се разридае.

Когато Бет затвори вратата и коленичи пред нея, Мариса побърза да си избърше очите. Ама че кошмар!

-Ти си кралицата. Не бива да коленичиш пред мен по този начин.

-Аз съм кралицата, така че мога да правя каквото си поискам - заяви Бет и остави дрехите на земята. - Какво не е наред?

Откъде да започне?

-Мариса?

-Мисля... мисля, че имам нужда да поговоря с някого.

-Е, нали аз съм тук, защо не опиташ с мен?

Господи, толкова много неща не бяха наред, но едно беше по-важно от всички останали.

-Обаче трябва да те предупредя, че става въпрос за непристойни неща. Всъщност за секс. Става въпрос за секс.

Бет се отпусна на пода и подви дългите си крака под себе си.

-Давай.

Мариса отвори уста. После пак я затвори. И отново я отвори.