Споделена любов

-Учили са ме, че не бива да говоря за такива неща.

Бет се усмихна.

-Тук сме само двете. Не е нужно никой друг да научава за това.

О'кей... дълбоко поемане на дъх и...

-Аз... бях девствена. До тази вечер.

-О! - каза Бет и след дълга пауза, добави: - И?

-Не...

-Не ти хареса? - довърши кралицата вместо нея и когато Мариса не отговори, каза: - Моят първи път също не беше особено приятен.

Мариса вдигна очи.

-Наистина ли?

-Болеше.

-И теб ли?

Бет кимна и Мариса беше като поразена. После почувства мъничко облекчение.

-Не ме боля чак толкова. Искам да кажа, че... преди това беше... невероятно. Бъч ме кара да... той е толкова... начинът, по който ме докосва... О, Господи, не мога да повярвам, че говоря за това. А и не мога да обясня какво изпитвам, когато съм с него.

Бет се изкиска.

-Няма проблем. Много добре те разбирам.

-Нима?

-О, да! - увери я Бет и тъмносините й очи проблеснаха. -Знам точно какво имаш предвид.

Мариса се усмихна и продължи:

-Когато настъпи моментът да... е, нали се сещаш... когато се случи, Бъч беше много внимателен и нежен. А аз исках да ми е приятно, наистина. Но бях прекалено притеснена и много ме болеше. Мисля, че нещо вътре в мен не е както трябва.

-Всичко ти е наред, Мариса.

-Но аз... наистина ме болеше - Мариса обви ръце около тялото си. - Бъч каза, че на повечето жени им е трудно в началото, но аз не... Глимерата определено твърди друго.

-Не се засягай, макар че и ти си аристократка, но аз не бих вярвала на глимерата за каквото и да било.

Бет най-вероятно имаше право.

-Как се справи ти, когато Рот... ъ-ъ-ъ...

-Първият ми път не беше с него.

-О! - Мариса цялата пламна. - Съжалявам, не исках да...

-Няма нищо. Всъщност, преди да срещна Рот, сексът не ми харесваше особено. Преди него бях имала само двама други мъже и... както и да е. Трудно ми беше да разбера по какво толкова се прехласват всички. Честно казано, дори Рот да ми беше първият, съмнявам се, че щеше да ми е по-лесно, като се има предвид колко му е голям...

Сега беше ред на Бет да се изчерви.

-Както и да е - продължи тя, - за жената сексът е акт на агресия. Еротична и прекрасна, но въпреки това агресия и отнема малко време, докато свикнем с нея. А за някои жени първият път е наистина болезнен. Бъч ще прояви търпение. Той...

-Той не свърши. Имам чувството, че... не можа.

-Разбирам защо е предпочел да спре, вместо да ти причинява болка.

Мариса разпери ръце.

-Господи, толкова ме е срам! Съвсем се обърках, когато се случи... през главата ми минаваха толкова много неща... Исках да поговорим, преди да си тръгна, но така и не намерих подходящите думи. Имам предвид, че го обичам.

-Добре. Това е добре - Бет взе ръката й в своята. - Всичко ще бъде наред, сигурна съм. Просто трябва да опитате отново. Сега, когато с болката е свършено, за теб ще бъде много по-лесно.

Мариса се загледа в тъмносините очи на кралицата. И си даде сметка, че през целия си живот никога не беше обсъждала проблемите си така открито с когото и да било. Всъщност... никога досега не беше имала приятелка. А точно такава й се струваше Бет в този момент. Приятелка.

-Знаеш ли какво? - промълви тя.

-Какво?

-Много си мила. Разбирам защо Рот поиска да се обвърже с теб.

-Както казах и преди, ще направя всичко, за да ти помогна.

-Вече го стори. Тази вечер... - Мариса се прокашля. - Може ли да... да изпробвам панталоните?

-Разбира се.

Мариса вдигна вързопа с дрехи, извади чисто бельо от едно чекмедже и отиде в банята.

Когато се върна в стаята, беше облечена с тънък черен панталон и поло. И час по час плъзваше поглед по тялото си. Изглеждаше много по-дребна без обичайните пластове плат.

-Какво е усещането? - попита Бет.

-Странно. Леко. Свободно - Мариса направи няколко крачки, както си беше боса. - И сякаш съм гола.

-По-слаба си от мен, така че са ти малко широки. Но ти стоят страхотно.

Мариса се върна в банята и застана пред огледалото.

-Мисля, че ми харесват.

Когато се върна в Дупката, Бъч отиде право в стаята си и пусна душа. Без да пали лампата, защото нямаше никакво желание да вижда колко пиян и уплашен беше все още, той се пъхна под струята, с надеждата, че ледената вода ще му помогне да изтрезнее. С несигурни ръце натърка тялото си със сапун, без да поглежда надолу, когато стигна до интимните си части. Просто не можеше. Знаеше какво отмива от тялото си и гърдите му горяха при мисълта за кръвта по бедрата на Мариса.

Господи... гледката здравата го беше разтърсила. Още повече го бе потресло онова, което направи след това. Представа нямаше защо облиза кръвта, нито откъде се пръкна подобна идея в главата му. Просто в този миг това му се стори правилно.

О, по дяволите! Не можеше да мисли за това сега.