Споделена любов

ВРЕМЕТО СЕ ТОЧЕШЕ ЕДВА-ЕДВА, ДОКАТО БЪЧ КРЪСТОСВАШЕ Дупката и чакаше Ви да се върне. Най-сетне, неспособен да се отърси от алкохолната мъгла и все още ужасно замаян, той отиде в стаята си и се опъна на леглото. Затвори очи не толкова с намерението да поспи, колкото защото светлината го дразнеше.

Заобиколен от плътна тишина, той се замисли за сестра си Джойс и за новороденото й бебе. Знаеше къде бяха провели кръщенето днес - на същото място, където беше кръстен и самият той. Същото място, където бяха кръстени всички 0'Нийловци.

Отмиване на първородния грях.

Бъч сложи ръка върху белега на корема си и си каза, че злото определено се беше върнало да го вземе. Нещо повече - беше се озовало вътре в него.

Той стисна кръста на гърдите си, толкова силно, че златото потъна в плътта му, и реши, че трябва да отиде на църква. И то не веднъж.

Все още стискаше разпятието, когато изтощението постепенно започна да го надвива - то изцеди мислите му и на тяхно място остави празнина, която би му се сторила истинско облекчение, ако все още бе буден.

Когато отново отвори очи и погледна часовника до леглото, видя, че е спал непробудно цели два часа и сега се намираше във фазата на махмурлука. Главата му пулсираше от тъпа болка, ивицата светлина, която се процеждаше под вратата, дразнеше очите му. Той се обърна на другата страна и се протегна така, че гърбът му изпука. Откъм коридора долетя зловещо стенание.

-Ви?

Ново стенание.

-Ви, добре ли си?

Внезапно се разнесе силен трясък, сякаш някой бе изпуснал нещо тежко. Последваха задавени звуци, каквито излизат от гърлото на някой, уплашен до смърт и раздиран от болка, твърде свирепа, за да може дори да извика. Бъч скочи от леглото и изтича в дневната.

-Мили Боже!

Вишъс бе паднал от дивана и се бе сгромолясал по очи върху масичката, разпръсквайки чаши и шишета на всички страни. Сега се мяташе конвулсивно, със здраво стиснати очи и уста, отворена в безгласен вик.

-Вишъс! Събуди се!

Бъч го сграбчи за раменете и изведнъж забеляза, че Ви си бе свалил ръкавицата - ужасяващата му ръка излъчваше ярка светлина и прогаряше дупки в дървото на масата и върху кожения диван.

-Мамка му! - изруга Бъч и побърза да отскочи от обсега й тъкмо навреме.

Единственото, което можеше да прави сега, бе да вика името на Вишъс отстрани, докато съквартирантът му се бореше с демоните си. Най-сетне нещо го извади от безпаметното състояние - може би гласът на Бъч, а може би някой от ударите, които сам си нанасяше в своето умопомрачение.

Той отвори очи, задъхан, треперещ и облян в пот.

-Ви?

Когато Бъч коленичи до него и го докосна по рамото, приятелят му отскочи назад и се сви уплашено, което бе по-страшно от всичко досега.

-Хей... спокойно, ти си си у дома. В безопасност.

Очите на Ви, обикновено така хладни и спокойни, сега бяха изцъклени.

-Бъч... о, Господи. Бъч... смъртта. Смъртта... Кръвта по ризата ми. Една от моите ризи...

-Успокой се, приятелю. Нека си отдъхнем, точно така.

И като го улови под мишницата, Бъч го повдигна и го сложи да седне на дивана. Горкото копеле се свлече върху кожените възглавници като парцалена кукла.

-Сега ще ти донеса нещо за пиене.

Бъч отиде в кухнята, взе една сравнително чиста чаша от плота и я изплакна. След това я напълни със студена вода, въпреки че Ви несъмнено би предпочел малко „Сива гъска“.

Когато се върна, завари Вишъс да се опитва да запали цигара с ръце, които трепереха като знаме на вятъра.

-Искаш ли нещо по-силно? - попита Бъч, когато Ви взе чашата от него.

-Не. Благодаря ти, ченге.

Бъч приседна в другия край на дивана.

-Ви, мисля, че е време да направим нещо за тези твои кошмари.

-Не ми се говори за това - Ви всмукна дълбоко от цигарата и изпусна плътна струя дим. - Освен това имам добри новини. В известен смисъл.

Бъч определено предпочиташе да поговорят за кошмарите на Ви, но това явно нямаше да се случи.

-Казвай тогава. Трябваше да ме събудиш още щом...

-Опитах. Спеше като заклан. Както и да е... Ви отново издиша, този път доста по-нормално.

-Нали знаеш, че проверих миналото ти.

-Досетих се.

-Трябваше да знам с какво си имаме работа, след като щеше да живееш при мен... при нас. Проследих родословието ти чак до Ирландия. Във вените ти тече кръвта на цяла камара бели като мляко предшественици.

Бъч затаи дъх.

-Откри ли нещо друго?

-Не и когато търсих преди девет месеца. Нито преди час, когато отново прегледах родословието ти.

-Хм. Страшно обнадеждаващо, няма що! От друга страна, нима можеше да очаква нещо друго? Та той не беше вампир.

-Защо тогава ми казваш всичко това?

-Сигурен ли си, че в рода ти не се разказва някоя странна история? Особено за нещо, което се е случило в Европа? Нали се сещаш, някоя жена да са я „пощипнали“ някоя нощ? Или пък някоя неочаквана бременност? Нечия дъщеря, която един ден е изчезнала, а по-късно се върнала с дете на ръце?