Споделена любов

-Но ще се върне тази вечер, нали? Господи, защо не му беше казала, че се изнася?

-Със сигурност. Освен това Рот ще помоли Вишъс да провери охранителната система, преди тя да се нанесе. Дотогава Мариса ще остане тук. - Бет изведнъж се намръщи. - Хей... изобщо не изглеждаш добре. Какво ще кажеш да слезем долу и да хапнем нещо?

Бъч кимна, без изобщо да разбира какво му казва тя.

-Знаеш, че я обичам, нали? - избъбри той на един дъх, без да е сигурен защо го прави.

-Да, знам. Тя също те обича.

Тогава защо не говореше с него? Аха, защото той страшно я беше улеснил, нали? Първо едва не изпадна в умопомрачение заради храненето. После й отне девствеността, докато беше пиян, като при това й причини болка. Боже!

-Не съм гладен - каза той. - Но ще ти правя компания.

В Дупката Вишъс излезе изпод душа и изпищя като момиченце, блъскайки се в мраморната стена. Насред банята, облечен в кожени дрехи и огромен като кадилака в гаража, стоеше Рот.

-Боже, Рот. Изкара ми акъла!

-Май си доста нервен, а, Ви? - Рот му подаде една хавлия. -Току-що разговарях със Скрайб Върджин.

Ви замръзна, както се бършеше.

-Какво каза тя?

-Не ме прие.

-Мамка му! И защо? - Вишъс уви хавлията около кръста си.

-Някаква глупост, че „колелата се въртят“. Кой знае. Говорих с една от Избраниците. - Рот така здраво бе стиснал устни, че беше цяло чудо как изобщо успяваше да говори. - Както и да е, утре вечер пак ще отида. Но честно да ти кажа, изгледите не са добри.

Огромно разочарование заля Ви и той усети как единият му клепач заигра неспокойно.

-Мамка му!

-Аха - съгласи се Рот и след кратка пауза добави: - И като стана дума за гадости, искам да поговорим за теб.

-За мен?

-Адски си напрегнат, а окото ти играе.

-Ами да, след като ти едва не ми изкара акъла преди малко. - С тези думи Ви го заобиколи и отиде в спалнята си. Докато си слагаше ръкавицата, Рот се облегна на касата на вратата.

-Виж какво, Вишъс...

-Добре съм.

-Ама разбира се, че си добре! Ето как стоят нещата - давам ти срок до края на седмицата. Ако дотогава не се оправиш, ще те извадя от смените.

-Какво?

-Приеми го като ваканция. Почивка.

-Ти полудя ли? Нали не си забравил, че след изчезването на Тор останахме само четирима? Не можеш да си позволиш да...

- ... да се лиша от теб? Да, знам. Но няма да допусна да те убият заради онова, което става в главата ти. Или пък онова, което не става.

-Виж, напоследък всички сме напрегнати...

-Преди малко Бъч беше в кабинета ми. Каза ми за кошмара, който сънуваш непрекъснато.

-Кучият му син.

Здравата щеше да срита задника на Бъч, задето не си бе държал езика зад зъбите.

-Добре стори, че ми каза. Ти трябваше да ми кажеш.

Ви отиде до писалището, където държеше хартията и тютюна, и бързо си сви една цигара, тъй като определено имаше нужда да пъхне нещо в устата си. В противен случай щеше да продължи да ругае.

-Трябва да се прегледаш, Ви.

-И при кого да отида? При Хавърс? Никакви кръвни изследвания, нито какъвто и да било скенер ще открият к какво не е наред с мен, защото проблемът не е физически. Виж, ще се взема в ръце, обещавам.

И като погледна през рамо, той издиша и добави:

-Нали аз съм умното копеле? Ще разбера какво става.

Рот свали тъмните си очила и светлозелените му очи проблеснаха като неонови лампи.

-Имаш една седмица, за да оправиш нещата, или ще говоря със Скрайб Върджин за това. А сега се обличай. Искам да обсъдим още нещо, свързано с ченгето.

Докато Рот отиваше към всекидневната, Ви дръпна за последен път от цигарата си, след което се огледа за пепелник. Мамка му, беше го оставил във всекидневната.

Тъкмо се канеше да последва Рот, когато погледът му падна върху дланта му. Вдигна я към лицето си, свали ръкавицата със зъби и се загледа в своето проклятие.

По дяволите. С всеки изминал ден ръката му започваше да свети все по-ярко.

Стискайки зъби, той притисна запалената цигара към дланта си. В мига, в който огънчето докосна кожата му, бялата светлина се усили и така озари татуировката, че тя засия.

Цигарата изчезна във взрив от лъчи, опарвайки кожата му. Когато от нея остана единствено прах, Ви я издуха във въздуха и загледа как облачето се издига нагоре и изчезва.

* * *

Мариса обиколи празната къща и се върна във всекидневната, откъдето беше започнала. Мястото се оказа по-голямо, отколкото си мислеше, особено с шестте подземни спални, всяка - със собствена баня. Господи, беше го наела, защото й се беше сторило съвсем малко в сравнение с имението на брат й... на Хавърс, но размерът явно беше нещо относително. Сега къщата в колониален стил й се струваше огромна. И ужасно празна.

Когато си представи как се нанася в нея, Мариса изведнъж осъзна, че никога досега не е била съвсем сама в някоя къща. Освен Хавърс, в дома й винаги бе имало слуги, пациенти, медицински персонал. Имението на Братството също никога не оставаше празно.

-Мариса? - разнесе се гласът на Рейдж зад нея, съпроводен от тропота на тежките му ботуши. - Време е да тръгваме.

-Още не съм измерила стаите.

-Помоли Фриц да го направи.

Мариса поклати глава.

-Това е моята къща. Искам да го направя сама.