Споделена любов

-Е, тогава ела пак утре вечер. Но сега трябва да вървим.

С един последен поглед наоколо, Мариса се отправи към вратата.

-Добре. Утре.

Дематериализираха се обратно в имението и когато се озоваха в преддверието, Мариса чу откъм трапезарията да се носят гласове и долови миризмата на говеждо печено. Рейдж й се усмихна и като свали капията, препасана около раменете му, повика Мери.

-Здравей.

Мариса се обърна рязко. Облегнат на билярдната маса, Бъч стоеше в сенките на съседната стая с тумбеста, кристална чаша в ръка. Носеше скъп костюм и светлосиня вратовръзка... но докато го гледаше, Мариса не можеше да си го представи другояче, освен гол и наведен над нея, подпирайки се на яките си ръце.

Тъкмо когато започна да й става горещо, той отмести очи.

-Изглеждаш различно в панталони.

-Какво... О! Те са на Бет.

Бъч отпи от чашата си.

-Чух, че си наела къща.

-Да, тъкмо се връщам от...

-Бет ми каза. Докога ще останеш тук? Седмица? По-малко? Вероятно по-малко, нали?

-Вероятно. Щях да ти кажа, но я наех съвсем наскоро, а покрай всички други неща така и не ми остана време. Не се опитвах да го скрия от теб или нещо такова.

Когато той не отговори, Мариса продължи:

-Бъч? Ти... всичко наред ли е между нас?

-Да - отвърна той и сведе поглед към уискито си. - Или поне ще бъде наред.

-Бъч... Виж, за онова, което се случи...

-Нали знаеш, че не ме е грижа за пожара.

-Не. Имам предвид... в стаята ти.

-Секса?

Тя се изчерви и сведе поглед.

-Искам да опитаме отново.

Бъч не каза нищо и когато вдигна очи, Мариса видя, че той я наблюдава напрегнато.

-Знаеш ли аз какво искам? Поне веднъж да ти бъда достатъчен. Поне... веднъж.

-Ти си...

Той разпери ръце и плъзна поглед по тялото си.

-Не съм, не и докато съм такъв. Но и това ще стане. Ще се погрижа.

-Какво искаш да кажеш?

-Ще ми позволиш ли да те съпроводя на вечерята? - каза той и сякаш за да отклони вниманието й, пристъпи към нея и й предложи ръката си. Когато тя не я пое, той добави: - Довери ми се, Мариса.

След един дълъг миг, тя пое ръката му, мислейки си, че ако не друго, поне не се бе отдръпнал от нея. Нещо, което тя напълно очакваше след пожара.

-Хей, Бъч! Задръж малко, мой човек.

Мариса и Бъч се обърнаха и видяха Рот да излиза от тайния тунел, следван от Вишъс.

-Добър вечер, Мариса - поздрави кралят и отново се обърна към Бъч: - Трябваш ми за малко.

Бъч кимна.

-Какво има?

-Мариса, ще ни извиниш ли?

Лицата на Рот и Вишъс бяха безизразни, телата им - отпуснати. Само че Мариса изобщо не се хвана на опита им да я убедят, че не се случва нищо особено. Но какво можеше да стори - да остане въпреки изричната им молба?

-Ще те чакам на масата - каза тя на Бъч и се запъти към трапезарията.

После обаче спря и погледна назад. Вишъс и Рот се извисяваха над Бъч и му приказваха нещо, от което по лицето му се появи изненадано изражение, а веждите му се повдигнаха. После той кимна и скръсти ръце на гърдите си... сякаш събрал сили и готов да действа.

Вълна от ужас заля Мариса. Някаква задача за Братството.

Знаеше си.

-За какво искаха да говорят с теб Рот и Ви? - попита тя, когато Бъч се появи на масата десетина минути по-късно.

Той разгъна една ленена салфетка и я разстла върху скута си.

-Искат да огледам дома на Тор и да проверя дали не се е връщал, без да разберем, и да се опитам да намеря улики за това къде може да е отишъл.

-О!Това... това е добре.

-Така си изкарвах прехраната години наред.

-Само това ли ще правиш?

Докато един прислужник поставяше чиния с храна пред него, Бъч допи уискито си.

-Да. Е... братята смятат да започнат да патрулират и извън града, затова ме помолиха да им съставя маршрут. Тази вечер след залез слънце ще изляза с Ви и ще се погрижа и за това.

Мариса кимна, казвайки си, че всичко ще бъде наред. Стига само да не се бие. Стига само да не...

-Мариса, какво има?

-Аз... просто не искам да пострадаш. В смисъл, че ти си човек и...

-Така че днес ще се занимавам с разни проучвания. - Поведението му беше по-недвусмислено от врата, затръшната в лицето й! Ако продължеше в същия дух, щеше да го накара да се чувства като истински слабак.

-Какви проучвания?

Бъч вдигна вилицата си.

-Върху онова, което ми се случи. Ви вече изчете Летописите, но каза, че няма да е лошо и аз да ги прегледам.

Мариса кимна, давайки си сметка, че няма да прекара този ден заедно с него, в леглото му. Или пък в нейното.

Тя отпи от чашата с вода и се зачуди как е възможно да бъдеш толкова близо до някого и все пак да ви дели истинска бездна.

СЛЕДВАЩИЯ СЛЕДОБЕД ДЖОН ЗАЕ МЯСТОТО СИ В КЛАСНАТА стая, изгарящ от нетърпение да започне. По програма имаха един почивен ден на всеки три дни занятия и той беше готов отново да се залови за работа.

Докато преглеждаше записките си за пластичните експлозиви, останалите ученици започнаха да пристигат и да се настаняват по чиновете, като говореха на висок глас и се закачаха един с друг, както обикновено... поне докато в стаята внезапно не се възцари тишина.

Джон вдигна глава. На прага стоеше мъж, който изглеждаше някак нестабилен, или може би пиян. Какво, по...