Споделена любов

— Дай ми ръката си, човеко.

Бъч протегна лявата си ръка, тази, която бе свободна.

— Нагоре с дланта — излая Рот и Бъч побърза да я обърне.

— Кажи ми, човеко, ако те помоля за ръката, с която държиш своята жена, ще ми я дадеш ли?

— Да. Просто ще я хвана с другата.

Скрайб Върджин отново се изсмя тихичко и той подхвърли:

— Знаете ли, че смехът ви звучи като чуруликане на птички. Приятно е.

От лявата му страна Вишъс зарови лице в ръцете си. Последва ново мълчание. Най-сетне Бъч си пое дълбоко дъх:

— Май и това не ми е позволено да казвам.

Скрайб Върджин бавно повдигна черния си воал.

Исусе Христе… при вида на онова, което се разкри пред очите му, Бъч още по-здраво стисна ръката на Мариса.

— Вие сте истински ангел — прошепна той.

Съвършените устни се извиха в усмивка.

— Не. Аз съм Аз.

— Красива сте.

— Знам — каза Скрайб Върджин, после гласът й отново стана заповеднически. — Дай ми дясната си ръка, Бъч О’Нийл, потомък на Рот, син на Рот.

Бъч пусна Мариса, улови я с лявата си ръка, а дясната протегна напред. Когато Скрайб Върджин го докосна, той потръпна. Въпреки че костите му останаха невредими, в допира й имаше невероятно могъщество. Стига да поискаше, можеше да го превърне на пух и прах.

Тя се обърна към Мариса.

— Подай ми ръката си, дете мое.

В мига, в който Мариса се подчини, Бъч усети как в тялото му нахлува гореща струя. За миг реши, че климатикът най-сетне е заработил както трябва, но после осъзна, че топлината се излъчва от тялото му.

— Да. Вие сте прекрасна двойка — оповести Скрайб Върджин. — Имате разрешението ми да се обвържете до края на времето, което ви е отредено заедно.

Тя пусна ръцете им и се обърна към Рот:

— Представянето им пред мен приключи. Ако човекът оцелее, ти ще довършиш церемонията веднага щом той се възстанови достатъчно.

Кралят сведе почтително глава.

— Така да бъде.

Скрайб Върджин се обърна към Бъч.

— Сега ще видим колко си силен.

— Почакайте — каза Бъч, мислейки си за глимера. — Мариса вече е обвързана, нали? Искам да кажа, че дори ако умра, тя ще е имала партньор, нали така?

— Играе си с огъня — промърмори Ви под носа си. — Играе си с шибания огън.

Скрайб Върджин изглеждаше направо изумена.

— Би трябвало да те убия още сега.

— Съжалявам, но това е важно. Не искам Мариса да стане жертва на задължителната изолация. Искам тя да бъде моята вдовица, за да не се тревожи, че някой друг ще направлява живота й вместо нея.

— Човеко, ти си потресаващо арогантен — изплющя гласът на Скрайб Върджин. — И изобщо не се покайваш за това, нали?

— Не се опитвам да бъда груб, кълна се. Просто трябва да знам, че тя ще е в безопасност.

— Познал ли си тялото й? Бил ли си с нея като мъж?

— Да — отвърна Бъч и когато Мариса порозовя от смущение, той я притисна до себе си. — Беше… беше с любов.

И той прошепна нещо в ухото на Мариса. Скрайб Върджин изглеждаше трогната и когато проговори, гласът й беше почти ласкав:

— Тогава ще стане така, както поиска — тя ще бъде твоя вдовица и никой закон, касаещ необвързаните жени, няма да се отнася до нея.

Бъч въздъхна облекчено и помилва Мариса по гърба.

— Слава богу.

— Знаеш ли, човеко, ако си оправиш обноските, двамата може и да се спогодим.

— Ако обещая да се постарая, ще ми помогнете ли да преживея онова, което ми предстои?

Скрайб Върджин отметна глава назад и се разсмя с глас.

— Не, няма да ти помогна. Но искрено ти желая най-доброто.

При тези думи тя хвърли смразяващ поглед на Рот, който поклащаше глава, широко усмихнат.

— Но не си мислете, че ще търпя подобни волности от останалите, които търсят помощта ми.

Усмивката на Рот начаса се стопи.

— И аз, и моите братя прекрасно знаем как подобава да се държим — увери я той.

— Чудесно.

Воалът на Скрайб Върджин отново се спусна върху лицето й, въпреки че тя дори не го докосна. Миг преди черната тъкан да я скрие от очите им, тя каза:

— Ще направите добре, ако доведете кралицата, преди да сте започнали.

И с тези думи тя изчезна.

Вишъс подсвирна и избърса челото си с ръка.

— Бъч, човече, страхотен късмет извади, че тя те хареса.

Рот извади мобилния си телефон и започна да набира.

— Мамка му, мислех, че ще те изгубим, преди да сме започнали… Бет? Здравей, лийлан, можеш ли да дойдеш в тренировъчната зала?

Вишъс се залови да подрежда най-различни инструменти в стерилни опаковки върху една табличка на колела, а Бъч легна върху масата и погледна към Мариса.

— Ако нещата се объркат, ще те чакам в Небитието.

Каза го не толкова защото го вярваше, а за да я окуражи.

Тя се наведе и го целуна. Остана така, долепила буза до неговата, докато Ви не се прокашля тихичко. Мариса отстъпи назад и започна да шепти нещо на Древния език, едва доловим поток от отчаяни думи, молитва, която бе по-скоро въздишка, отколкото глас.

Ви докара инструментите до носилката и застана откъм краката на Бъч. В ръката си държеше нещо, но така, че да не се вижда какво е. Разнесе се металическо дрънчене, долният край на масата се повдигна и Бъч усети как кръвта се стича в главата му.

— Готов ли си? — попита го Ви.

Бъч погледна към Мариса.