Споделена любов

По дяволите, положението ставаше опасно. Напълно обвързаните мъжки вампири не деляха своите жени. Никога. Всъщност те бяха готови да се бият до смърт, за да не допуснат друг мъж близо до своите жени, когато ставаше въпрос за хранене.

Бет вдигна поглед към своя хелрен, но преди да каже каквото и да било, Рот изръмжа:

— Ви, докарай си задника тук, за да ме обуздаваш.

Вишъс се приближи, като си мислеше, че му се щеше и Рейдж да е тук.

По дяволите… това беше отвратителна идея. Един напълно обвързан мъжки вампир беше на път да гледа как друг пие от неговата шелан. Мамка му, когато Скрайб Върджин ги бе посъветвала да повикат Бет, Вишъс си помисли, че е поради някакви обредни причини, а не за да им послужи като още една вена. Но имаха ли друг избор? Бъч щеше да изпие Мариса до последната капчица и пак щеше да остане жаден, а в къщата нямаше друга жена, която да използват — Мери не беше вампир, а Бела беше бременна.

Пък и положението нямаше да е по-различно, ако трябваше да обуздават другите двама братя. За да усмирят звяра в Рейдж, щеше да им трябва не пистолет с приспивателни стрелички, а истински топ, а Зи… о, по дяволите.

Бет вдигна ръка и помилва лицето на своя хелрен.

— Може би е по-добре да не гледаш.

Рот я улови за гърлото и я целуна необуздано, после сграбчи ръката й и откри вената й.

— Върви при него. Веднага! — Той я побутна към масата, а сам се отдръпна назад и се притисна до стената. — Вишъс, най-добре ме хвани, иначе нещата ще загрубеят.

Могъщото тяло на краля трепереше, мускулите му се обтегнаха, пот заструи от всичките му пори, а в очите му лумна такъв пламък, че дори тъмните очила не можеха да го скрият.

Ви се хвърли отгоре му и срещна незабавна, отчаяна съпротива. Като че ли се опитваше да удържи бик.

— Защо… не излезеш… навън? — изпухтя Ви, докато се бореше да обуздае Рот.

— Ще трябва… да мина… покрай него… за да стигна вратата. Няма… как…

Ви завъртя глава и погледна към масата.

По дяволите, Мариса всеки момент щеше да припадне, ако не се откъснеше от Бъч. А и ченгето нямаше да остави източникът му на кръв да си отиде толкова лесно.

— Бет! — извика Вишъс, докато Рот се дърпаше. — Запуши му носа. Запуши му носа и натисни челото му надолу. Само така ще го принудиш да я пусне.

Когато Бет стисна носа на Бъч, от гърлото му се изтръгна нечовешки звук, сякаш се досещаше какво ще стане. Тялото му се напрегна, готово да се бие с всеки, който се опита да му отнеме храната.

„Господи, само да не се нахвърли върху Бет“, помисли си Ви. Рот беше толкова превъзбуден, че като нищо щеше да се отскубне и да убие Бъч.

Двете жени се справиха чудесно. Мариса отскубна китката си от Бъч и го удържа за раменете, докато Бет поднесе ръка към устата му. Когато усети новата вена до устните си, Бъч засмука жадно, простенвайки от удоволствие при непознатия вкус.

При което, естествено, Рот направо обезумя.

Той се хвърли към масата, повличайки Вишъс със себе си.

— Мариса! — изкрещя Ви и стисна Рот през кръста като някакво подобие на пояс от плът и кръв. — Имам нужда от помощ!

Мариса погледна към тях и… За бога, наистина си я биваше! Тя без съмнение искаше да е до Бъч, но въпреки това се хвърли към тях и се блъсна в Рот. Той залитна назад под напора й и Вишъс успя да се намести — главата му беше извита под неудобен ъгъл, но ръцете му бяха точно там, където трябваше — едната стискаше Рот за врата, другата беше обвита около кръста му. За всеки случай, Вишъс промуши единия си крак между краката му, за да го препъне, в случай че отново реши да се втурне напред.

Без никой да й казва, Мариса стори същото, като едновременно с това притисна гърдите на Рот с едната си ръка. По дяволите. Тя кървеше.

— Мариса… дай си ръката насам — задъхано каза Ви, напрегнал мускули до краен предел. — Мариса…

Тя като че ли не го чуваше, прекалено погълната от онова, което се разиграваше върху носилката.

— Мариса… кръвта ти ще изтече. Дай си проклетата китка насам.

Тя го послуша разсеяно, без да поглежда какво прави. Докато Ви не долепи устни до кожата й. Тогава тя ахна и се обърна към него.

Очите им се срещнаха. Нейните бяха широко отворени.

— Само за да спра кървенето — обясни Ви, допрял устни до раната й.

Откъм Бъч се разнесе някакъв звук и Мариса се обърна натам.

Изведнъж, въпреки напрежението от опитите да удържи Рот, времето сякаш спря за Ви. Без да откъсва очи от съвършения й профил, той ближеше изпохапаната й китка, и като запечата раните, облекчи болката и започна изцелителния процес. Подтикван от нещо, което и сам не искаше да назове, Ви отново и отново прокарваше език по кожата й, вкусвайки кръвта й… и Бъч.

Повтори го повече пъти, отколкото бе необходимо. Даде си сметка, че трябва да спре, тъй като беше прекрачил границата… а и Рот бе на път да се отскубне. При последното близване, погледът му спря върху Бъч и той допря устни до кожата й като в целувка, обзет от необяснимото усещане, че се сбогува със своя съквартирант.

Бъч се събуди като в някакъв водовъртеж. Вихрушка. Месомелачка.