Споделена любов

Той обви ръце около крехкото й тяло и я целуна страстно. Господи, винаги му липсваше, когато не беше до него.

— Ама че съм се размекнал.

— Нали ти казах. — Ви се надигна от лежанката и взе две гири. — Обвързването при вампирите не е шега работа.

Бъч поклати глава и се опита да се съсредоточи върху онова, което му оставаше да свърши в залата тази вечер. През последните седем дни, докато Мариса се занимаваше с новото си начинание, той оставаше в имението и се посвещаваше на това, да овладее новото си тяло. Което съвсем не беше лека работа. В началото трябваше да усвоява наново някои основни функции, като например как да се храни или да пише. Сега се опитваше да види докъде се простират възможностите на тялото му, да провери кога… и дали изобщо може да бъде прекършен. Добрата новина беше, че поне засега всичко действаше както трябва. Е, почти всичко. Имаше малък проблем с едната ръка, но нищо сериозно.

А вампирските зъби бяха просто невероятни.

Също както и силата и издръжливостта му. На каквито и изпитания да подлагаше тялото си във фитнеса, то ги понасяше без проблем и само още повече заякваше. По време на храненията Бъч ядеше като Рейдж и Зи — поглъщаше поне по пет хиляди калории на денонощие и въпреки това непрекъснато беше гладен. Което бе напълно обяснимо. Трупаше мускули с такава скорост, сякаш се тъпчеше със стероиди.

Оставаха само два въпроса, на които все още нямаше отговор — можеше ли да се дематериализира и дали щеше да издържи светлината на слънцето. Ви беше предложил да поизчакат още месец-два, преди да проверят, и Бъч нямаше нищо против. Бездруго си имаше достатъчно неща, за които да се тревожи.

— Не си тръгваш, нали? — попита Ви, който междувременно тренираше бицепсите си с двете гири, всяка от които трябва да тежеше към сто двайсет и пет килограма.

Сега Бъч също можеше да се справи с такава тежест.

— Къде ти! Още има сила в мен.

Той отиде до един крос тренажор и се зае да раздвижи краката си.

И като стана дума за енергия… Непрекъснато беше възбуден. През цялото време. Мариса се беше пренесла при него в Дупката и той просто не можеше да й се насити. Беше му гадно за това и се опитваше да скрие нуждата си, но тя безпогрешно долавяше желанието му и никога не го отблъскваше, дори и ако ставаше въпрос просто да му помогне да свърши.

Изглежда, че сексуалният контрол, който имаше над него, страшно й харесваше. Точно както и на него.

Господи, ето че отново започваше да се втвърдява. Достатъчно беше само да си помисли за нея и вече бе готов, въпреки че днес трябва да го бяха правили четири или пет пъти. А най-страхотното беше, че не ставаше дума за сляп нагон, който просто се нуждае от облекчение. Ставаше дума за нея. Той копнееше да бъде с нея, около нея, вътре в нея — не правеше просто секс, а любов. С нея.

Май наистина се беше размекнал!

Но пък защо да си криви душата — това определено беше най-прекрасната седмица в целия му жалък живот. Двамата с Мариса си пасваха страхотно… и то не само в леглото. Освен с постоянните тренировки, той беше зает и с това, да й помага с нейния проект за социална служба и общата цел ги беше сближила още повече.

„Убежището“, както тя беше кръстила къщата, вече можеше да отвори врати. Ви се беше погрижил за охранителната система и макар че все още ги чакаше доста работа, можеха да започнат да приемат жертви на насилие. Засега в къщата живееха само момиченцето с гипсирания крак и майка му, но по всичко личеше, че скоро ще има и други обитатели.

Господи, като се имаше предвид всичко, което бяха преживели, всички промени и предизвикателства, Мариса беше просто невероятна. Умна. Способна. Състрадателна. Бъч бързо си даде сметка, че вампирската му природа, онази доскоро дълбоко скрита част от него, си бе избрала прекрасна партньорка в нейно лице.

Въпреки това все още усещаше угризения, задето се беше обвързал с нея. Не можеше да престане да мисли за всичко, от което тя бе принудена да се откаже — от брат си, от предишния си живот, цялата тази глупост с принадлежността й към глимерата. Самият той се беше почувствал адски осиротял, когато изостави семейството си и мястото, където бе израснал, и не искаше Мариса да преживее същото. Не че той щеше да го допусне.

Силно се надяваше скоро да довършат церемонията по обвързването. Според Ви не беше особено добра идея да го режат още през първата седмица след трансформацията и Бъч се бе съгласил, но скоро щяха да го направят. А след това двамата с Мариса щяха да се венчаят и в църква.

Интересното беше, че Бъч бе започнал редовно да посещава вечерната служба в местната църква. Нахлупил шапката на „Ред Сокс“ ниско над челото си и навел глава, той сядаше най-отзад и като се държеше настрани от другите, търсеше единение с Бог.

Защото мракът все още беше вътре в него. Той не беше сам в тялото си. Скрита някъде между ребрата и гръбнака му, в него се спотайваше сянка и той я усещаше непрестанно — тя бе там, движеше се в него и го наблюдаваше. Понякога дори надзърташе през очите му и тогава Бъч се боеше от самия себе си.