Споделена любов

Двамата стояха в сенките на ъгъла между „Трейд стрийт“ и Четвърта улица. Господин Х. беше адски доволен, че са сами. Защото просто не можеше да повярва на ушите си, а не искаше никой от другите да го вижда толкова изумен.

Ван сви рамене.

— Сега е вампир. Приличаше на такъв. Държеше се като такъв. И начаса ме разпозна, макар да нямам представа как изобщо ме видя. А онзи, когото премахна? Това беше най-странното от всичко. Онзи просто се изпари. Въобще не беше като онова, което се случва, когато ти пронижеш един от нас. А другият вампир го гледаше като втрещен. Често ли стават подобни неща?

Нищо подобно не се беше случвало. Особено пък онова с човека, на когото изведнъж му бяха поникнали вампирски зъби. То си беше направо противоестествено, също както и вдишването.

— И те пуснаха да си тръгнеш просто така? — попита господин Х.

— Русият се тревожеше за другаря си.

Лоялност. Да, разбира се. Прословутата лоялност на Братството.

— Забеляза ли нещо друго в О’Нийл? Освен това, че явно е бил превърнат във вампир?

Може би Ван се беше заблудил…

— Ами… ръката му. Нещо с едната му ръка не беше наред.

Господин Х. почувства как по тялото му пробягва тръпка, сякаш беше камбана, която някой бе ударил.

— Какво точно не й беше наред? — попита той, като много внимаваше гласът му да звучи спокойно.

Ван вдигна ръка и сгъна кутрето си.

— Нещо такова. Малкият му пръст е извит и някак схванат, все едно не може да го движи.

— На коя ръка?

— Ъъъ… дясната. Да, на дясната.

Като в някаква мъгла, господин Х. се облегна на стената зад себе си. Пророчеството изпълни съзнанието му:

„Ще дойде един, с който ще настъпи краят на господаря,
боец от късните дни,
открит в седмата година на двайсет и първия,
и ще го познаят по цифрите, които носи.
С едно повече от компаса ще долавя,
макар и само с четири на дясната,
той има три живота,
две резки отпред и с едно-единствено черно око
той ще се роди и умре в кладенеца.“

Господин Х. усети, че се разтреперва. По дяволите. По дяволите!

Ако О’Нийл бе в състояние да надушва лесърите, това би могло да означава, че долавя с едно повече от компаса. А ако не можеше да изпъне кутрето си, това с ръката също съвпадаше. Ами другият белег… чакай малко… мястото, където Омега бе пъхнал късчето от себе си в О’Нийл… заедно с пъпа му това правеше „две резки“. И може би черният белег, който му беше останал, бе окото, за което говореха Свитъците. Що се отнася до родното му място, О’Нийл беше „роден“ като вампир в Колдуел и най-вероятно щеше да умре тук, когато му дойдеше времето.

Съвпадаше, всичко съвпадаше съвсем точно, но още по-забележително беше това, че никой, ама наистина никой не бе чувал за подобен начин на убиване на лесъри.

Господин Х. погледна към Ван и всичко си дойде на мястото, променяйки из основи плановете му.

— Не ти си избраният.

— Трябваше да ме оставиш — каза Бъч, когато Рейдж паркира пред сградата, на чийто връх се намираше апартаментът на Ви. — Трябваше да настигнеш другия лесър.

— Как ли пък не! Ти изглеждаше като халосан с чук, а мога да ти гарантирам, че много скоро щяха да довтасат още лесъри. — Рейдж поклати глава, докато слизаха от колата. — Искаш ли да се кача с теб? Все още изглеждаш като прегазена катерица.

— О, я се разкарай! Връщай се да се биеш с копелетата.

— Страшно ми харесва, когато решиш да се правиш на мъжкар — ухили се Рейдж, но после отново стана сериозен. — Слушай, за това, което се случи…

— Точно за това искам да поговоря с Ви.

— Добре. Ви знае всичко.

Рейдж пъхна ключовете от кадилака в ръката му и като го потупа по рамото, добави:

— Обади се, ако ти потрябвам за нещо.

След като Холивуд се дематериализира, Бъч влезе във фоайето, помаха на охранителя и влезе в асансьора. Докато се изкачваше нагоре, което отне цяла вечност, си мислеше за злото във вените си. Кръвта му отново беше черна, сигурен бе в това. И целият вонеше на бебешка пудра.

Излезе от асансьора, чувствайки се като прокажен, и беше посрещнат от тътнещите звуци на „Chicken N Beer“ на Лудакрис.

— Ви? — извика той, блъскайки по вратата. Отговор не последва. По дяволите. Веднъж вече беше нахлул при Ви в неподходящ момент…

По някаква причина вратата изщрака и се открехна едва-едва. Бъч я побутна и рапът, долитащ отвътре, се засили, но не можа да заглуши полицейските му инстинкти, които изведнъж се обадиха предупредително.

— Вишъс?

Той прекрачи прага и бе блъснат от силен повей на вятъра, долетял откъм отворената стъклена врата на терасата.

— Ехо… Ви?

Бъч погледна към бара. Върху мраморния плот имаше две празни бутилки от водка и три капачки. Аха, тук е имало запой.

Бъч се запъти към терасата, като очакваше да завари Вишъс, проснат върху някой шезлонг, мъртвопиян.