Читаем Споделена любов полностью

— Нека пътят се надигне да те посрещне. Нека вятърът винаги бъде попътен. Нека слънце да сгрява лицето ти и дъжд да напоява нивите ти. И… мой най-скъпи приятелю, докато отново се срещнем, нека ръката на Господ те закриля.

И с едно мощно движение Ви отскочи назад и изчезна.

<p>43.</p></span><span>

— Джон, трябва да поговорим.

Джон вдигна поглед и видя как Рот влиза в кабинета и затваря вратата след себе си. Ако се съдеше по вида му, явно ставаше въпрос за нещо страшно сериозно.

Оставяйки настрани учебника си по Древния език, Джон се приготви да посрещне удара. Господи, ами ако беше новината, която вече три месеца чакаше с ужас?

Рот заобиколи писалището и завъртя трона си, така че да е лице в лице с Джон, после седна и си пое дълбоко дъх.

„Да, това е. Тор е мъртъв и те са открили тялото му.“ Рот се намръщи.

— Надушвам страха и мъката ти, синко. Напълно разбираеми са при тези обстоятелства. Погребението ще е след три дни.

Джон преглътна мъчително и обви раменете си с ръце, усетил как някакъв черен вихър се надига около него и помита целия му свят.

— Родителите на съученика ти помолиха всички от класа да присъстват.

Джон рязко вдигна глава.

— Какво? — беззвучно оформиха устните му.

— Съученикът ти, Хърт. Не преживя преобразяването. Почина снощи.

Значи Тор не беше мъртъв?

Джон с усилие се върна от ръба на бездната, в която едва не пропадна само за да установи, че наднича в друга, също толкова страшна. Един от съучениците му беше умрял по време на преобразяването си?

— Мислех, че си чул.

Джон поклати глава и се замисли за Хърт. Не го познаваше особено добре и все пак…

— Понякога се случва, Джон. Но ти няма защо да се тревожиш. Ние ще се погрижим добре за теб.

Някой беше умрял по време на преобразяването си. По дяволите…

Последва дълго мълчание. Най-сетне Рот подпря лакти на коленете си и се приведе напред. Лъскавата му черна коса падна над рамото му и докосна обутите му в кожени панталони бедра.

— Слушай, Джон, време е да помислим за това, кой ще ти помогне по време на преобразяването ти. Нали се сещаш, от кого ще пиеш.

Джон си спомни Сарел, която лесърите бяха убили заедно с Уелси, и сърцето му се сви. От нея трябваше да пие, когато настъпеше моментът.

— Имаме две възможности, синко. Може да ти потърсим някое момиче отвън. Бела познава семейства, които имат дъщери, и… какво пък, може дори да се обвържеш с една от тях — каза Рот, но усети как тялото на Джон се напрегна и побърза да добави: — Все пак, ако трябва да съм честен, това не е възможността, която аз бих избрал. Може да се окаже малко трудно да я доведем навреме. Фриц ще трябва да я докара с колата, а когато започне преобразяването, всяка минута е ценна. Но ако искаш…

Джон сложи ръка върху татуираното рамо на Рот и поклати глава. Нямаше представа каква е другата възможност, но беше дяволски сигурен, че не иска дори да се доближава до някоя необвързана жена. Без да се замисли, той написа: Никакво обвързване. Какъв друг избор имам?

— Може да използваш една от Избраниците.

Джон наклони глава на една страна.

— Те са най-приближените до Скрайб Върджин и живеят от другата страна. Рейдж използва една от тях, Лейла, тъй като не може да се храни от кръвта на Мери. Лейла е надеждна и може да дойде само за миг.

Джон го докосна по ръката и кимна.

— Искаш ли да използваш нея?

Да, която и да бе тя.

— Добре, синко, отлично. Нейната кръв е много чиста и това несъмнено ще е от полза.

Джон се облегна назад и коженият стол на Тор изскърца.

Мисълта му се насочи към Блейлок и Бъч, които бяха издържали преобразяването… особено Бъч, който бе толкова щастлив сега. Така едър. И силен.

Промяната си заслужава риска, каза си Джон. Пък и нима имаше някакъв избор?

В това време Рот продължи:

— Ще говоря с повелителката на Избраниците, но това е само формалност. Знаеш ли, някога това беше единственият начин — именно тези жени помагаха на воините да се сдобият със силата си. Адски ще се зарадват. — При тези думи той прокара ръка през косата си и я отметна назад. — Разбира се, ще искаш да се срещнеш с нея, нали?

Джон кимна. И усети как го обзема притеснение.

— О, не се тревожи. Лейла ще те хареса. След това дори ще ти позволи да я имаш, стига ти да искаш. Избраниците са много добри в посвещаването на новите мъжки вампири. Някои от тях, като Лейла, са специално обучени за това.

Джон усети, че по лицето му се изписа глупаво изражение. Рот не говореше за секс, нали?

— Да, секс. Според това, колко тежко протече, може да се нуждаеш от секс веднага след преобразяването — обясни Рот и добави през смях: — Просто попитай Бъч.

В отговор Джон само примига насреща му като фар в морето.

— Е, значи се разбрахме.

Рот се изправи и без никакво усилие върна тежкия трон до писалището. После изведнъж се навъси.

— А ти за какво си помисли, че искам да говорим?

Джон наведе глава и замислено докосна облегалката на стола.

— Мислеше си, че ще е за Тормент, нали?

При звука на това име Джон усети как очите му започват да парят и не посмя да вдигне поглед към Рот дори когато го чу да въздъхва.

Перейти на страницу:

Похожие книги