Споделена любов

В същото време, сякаш страдаше от раздвоение на личността, му се стори, че се наблюдава някъде отстрани — видя как ръцете му повдигнаха блузата й и сграбчиха гърдите й, докато езикът му не преставаше да я ближе там долу. Изведнъж повдигна глава, оголи вампирските си зъби, които, колкото и да беше необяснимо, вече знаеше как да използва, и разкъса сутиена й. Мъчеше се да спре, но беше като подвластен на някаква центробежна сила, а Мариса… Мариса беше оста, около която кръжеше.

— Съжалявам — простена той от дълбините на този водовъртеж. — О, господи… Не мога да спра…

Мариса взе лицето му в ръцете си… и го укроти само за миг. Беше невероятно и Бъч нямаше представа как го направи, но ето че тялото му начаса застина. Което означаваше, че тя има пълен контрол над него. Ако му кажеше „не“, той щеше да спре. Мигновено. Точка по въпроса.

Само че тя явно нямаше такова намерение. В очите й гореше еротичен пламък и тя прошепна:

— Вземи ме. Направи ме своя.

Ханшът й се изви към него и предишната сляпа жажда се завърна с удвоена сила. Бъч се надигна, разкъса боксерките си и нахлу в нея толкова устремно и така дълбоко, че мекотата й обгърна всеки инч от него.

Тя извика и заби нокти в бедрата му, а той я облада необуздано и стихийно. Докато сексът бушуваше и той проникваше настървено в нея, Бъч усети как раздвоението му изчезва и двете му половини стават едно цяло. Гласът на онзи, който бе до този момент, и другият, който бе отеквал в съзнанието му допреди малко, се сляха в едно.

Не откъсваше поглед от лицето й, когато оргазмът започна, и изпразването не приличаше на нищо, което беше преживявал до този момент. По-интензивно и по-мощно, то сякаш никога нямаше да свърши, сякаш тялото му разполагаше с неизчерпаем запас от онова, което се изливаше в нея. А на нея й харесваше — отметнала глава от удоволствие, тя бе обвила крака около него, а сърцевината й поглъщаше всичко, което той й даваше.

Когато най-сетне се изчерпа, Бъч рухна на пода, останал без дъх, замаян и облян в пот. Едва тогава забеляза, че прилягат един към друг по различен начин — главата му почиваше по-високо отпреди, бедрата му се нуждаеха от повече място между нейните, ръцете му, подпрени до лицето й, също бяха по-големи.

Тя го целуна по рамото. Близна кожата му.

— Мммм… миришеш прекрасно.

Така си беше. Плътната миризма, която тялото му излъчваше преди, сега се бе наслоила като пелена във въздуха. Мирисът на обвързването му бе попил във всеки сантиметър от тялото на Мариса, в косата й, в кожата й… във вътрешността й.

Така и трябваше да бъде. Защото тя му принадлежеше.

Бъч се надигна и се претърколи настрани.

— Скъпа… не знам защо го направих.

Е, всъщност само част от него не знаеше. Другата искаше единствено да го направи отново.

— Радвам се, че го стори — отвърна Мариса, грейнала като обедно слънце, усмивката й освети цялата стая.

Сияещото й лице го накара да осъзнае с огромно удоволствие, че това бе двупосочна улица — той също й принадлежеше. Те си принадлежаха един на друг.

— Обичам те, скъпа.

Същото вричане се откъсна и от нейните устни, после усмивката й помръкна.

— Толкова се боях, че ще умреш.

— Но ето че съм жив. Всичко свърши. Преминах от другата страна и сега съм до теб.

— Не мога да го понеса още веднъж.

— Няма да е необходимо.

Тя се отпусна и го помилва по лицето. После се намръщи.

— Тук май е доста хладничко.

— Нека те облечем и да отидем в имението.

Той понечи да оправи блузата й… и погледът му попадна върху съвършените розови зърна на гърдите й.

Начаса се втвърди. Изпълни се до пръсване и закопня пак да се изпразни в нея.

Сияйната усмивка отново огря лицето на Мариса.

— Ела върху мен, налум. Нека тялото ми облекчи твоето.

Бъч не чака тя да го покани втори път.

В тренировъчната зала Ви, Фюри и Зейдист млъкнаха и се заслушаха. Ако се съдеше по приглушените звуци, които идваха от другата страна на вратата, Бъч се беше събудил… и очевидно бе зает. Те се разсмяха, а Ви затвори вратата докрай, мислейки си колко е щастлив за Бъч и Мариса. Толкова… щастлив.

Тримата продължиха разговора си, като от време на време Ви запалваше цигара и тръскаше пепелта в една бутилка от минерална вода. Час по-късно вратата най-сетне се отвори и Бъч и Мариса се показаха на прага. Мариса бе облечена с роба за джиу-джицу, а Бъч бе увил една кърпа около бедрата си. Силна миризма на обвързване се излъчваше и от двамата и те изглеждаха едновременно уморени и заситени.

— Ъъъ… здрасти — поздрави ги Бъч, като се изчерви.

Изглеждаше добре, но явно му бе трудно да ходи и трябваше да се подпира на Мариса. Ви се ухили.

— Пораснал си.

— Аха, аз… ъъъ… Имам малък проблем с придвижването. Това нормално ли е?

Фюри кимна.

— Абсолютно. Знаеш ли колко време ми отне, докато свикна с новото си тяло! След няколко дни ще започнеш да си възвръщаш контрола, но още известно време ще се чувстваш странно.

Двамата пристъпиха напред. Мариса изглеждаше така, сякаш едва удържа тежестта на тялото му, а Бъч се движеше несигурно, като че ли се опитваше да не се обляга на нея толкова, колкото наистина имаше нужда.

Ви се изправи.