Споделена любов

Мариса се излегна на пейката и се сви на една страна. Не очакваше да заспи, но въпреки това затвори очи.

— Вдигни глава — чу да казва Вишъс и когато се подчини, той пъхна една навита на руло кърпа под ухото й. — Така е по-добре за врата ти.

— Много си мил.

— Майтапиш ли се? Ченгето здравата ще ми срита задника, ако разбере, че съм допуснал да ти е неудобно.

За миг Мариса беше готова да се закълне, че Ви я помилва по косата, после обаче реши, че си е въобразила.

— Ами ти? — меко попита тя, когато той се настани на другата пейка.

Трябва да беше не по-малко изморен от нея.

— Не се тревожи за мен — отвърна Ви с лека усмивка. — Спи.

И колкото и да бе странно, тя наистина заспа.

Ви погледа как Мариса се унася в сън, после изви глава на една страна и надникна в стаята за първа помощ. От мястото си виждаше само едрите стъпала на Бъч. Сега той наистина бе един от тях. Стопроцентов воин-вампир, който трябва да беше висок близо два метра. Във вените му определено имаше от кръвта на Рот и Ви се зачуди дали някога ще разберат откъде се е взела.

Вратата на стаята с оборудването се отвори и Зи прекрачи прага, следван плътно от Фюри.

— Какво стана? — попитаха двамата в един глас.

— Шшшт — прошепна Ви и кимна към Мариса. — Вижте сами. Ето там е.

Близнаците се приближиха до вратата.

— Мили боже! — ахна Фюри.

— Не е от дребните — промърмори Зи, после подуши въздуха. — Въобразявам ли си, или това е мирисът на обвързването на Рот?

Ви се изправи.

— Да идем в тренировъчната зала. Не искам да ги събудим.

Тримата излязоха навън и Ви притвори вратата зад тях.

— Е, къде е Рот? — попита Фюри, когато се настаниха върху сините постелки. — Мислех, че държи да присъства.

— Зает е.

И още как.

Зи се загледа в притворената врата.

— Ченгето е грамадно, Ви. Направо огромно.

— Знам.

Ви се излегна на пода и всмукна от цигарата си, а после бавно издиша дима, като отказваше да ги погледне.

— Ви, той е наистина грамаден.

— Да не говорим за това. Още е твърде рано да разберем какъв ще бъде.

Зи потърка късо подстриганата си коса.

— Просто казвам. Той…

— Знам.

— А и във вените му тече кръвта на Рот.

— Знам. Обаче още е рано, Зи. Прекалено рано. Освен това майка му не е една от Избраниците.

В жълтите очи на Зи се появи раздразнение.

— Адски тъпо правило, мен ако питаш.

40.

Бъч се събуди върху носилката, дишайки дълбоко. Усещаше… усещаше някаква миризма. Нещо, което му доставяше неизразима наслада. Нещо, което караше тялото му да забръмчи от могъщата енергия, която протичаше в него. „Моя“, обади се някакъв глас в главата му.

Той се опита да прогони неканената дума, но тя се беше врязала в съзнанието му. При всеки дъх, който си поемаше, двете срички отекваха все по-гръмко в ума му, пулсираха в тялото му, напълно извън неговия контрол. Източникът на живота му. Центърът на душата му.

Той простена и се опита да седне, но залитна и едва не се сгромоляса на пода. Успя да се хване и погледът му попадна върху ръцете му. Какво, по… не, нещо тук не беше както трябва. Това не бяха неговите ръце, нито… мамка му, нито неговите крака. Бедрата му бяха огромни.

„Това не съм аз“, помисли си той.

„Моя“, отново отекна в главата му.

Бъч се огледа наоколо. Всичко в стаята беше кристално ясно, сякаш очите му бяха прозорци, които някой бе лъснал до блясък. А слухът му… Той погледна към флуоресцентните лампи. Буквално чуваше как електричеството тече през тръбите им.

„Моя.“

Бъч отново си пое дълбоко дъх. Миризмата беше на Мариса. Тя беше наблизо…

Устата му се отвори от само себе си и от гърдите му се откъсна гърлено ръмжене, което завърши с едно рязко „моя“.

Сърцето му заби учестено и той си даде сметка, че контролната кула в главата му бе напълно превзета от собственически инстинкт, който беше толкова силен, че в сравнение с него онова, което изпитваше към Мариса преди преобразяването, сега му се струваше мимолетно увлечение.

„Моя!“

Той сведе поглед надолу и видя какво се случва във внезапно отеснелите му боксерки. Пенисът му беше пораснал пропорционално на останалата част от тялото му и сега напираше неудържимо в опънатия до краен предел памук, потръпвайки, сякаш се опитваше да привлече вниманието му.

О, господи! Тялото му копнееше да обладае Мариса. Веднага.

В този миг, сякаш го беше чула да я вика, тя се появи на прага.

— Бъч?

Без никакво предупреждение, той сякаш се превърна в торпедо, тялото му се прицели в нея и се изстреля през стаята. Събори я на пода и я целуна трескаво, като едновременно с това я възседна и с един замах разкопча ципа на панталоните й. Събу ги, ръмжейки от нетърпение, разтвори грубо гладките й крака и зарови лице в сърцевината й.