Съпруга на убиец

Ярдли застана пред вратата на спалнята. Двойни врати, бели, с бакъреночервена ивица по края. Представи си как Айзак отваря вратите сутринта и онова, което сигурно е видял. Хвана двете валчести дръжки и бутна вратите, както би направило едно дете.

Стаята я потресе.

Завивката бе взета за анализ, но матракът бе останал, засъхналата кръв по него имаше сивкав оттенък.

Жълтите маркери с номера, които документират различните ъгли на траекториите на кръвта, бяха премахнати, но върху килимите около леглото имаше кора от засъхнала кръв. По тавана, по трите стени и по прозорците, гледащи към долината, имаше пръски кръв.

Ярдли видя за пръв път струя кръв от бързо прерязана главна артерия на едно от местопрестъпленията на Еди Кал. След като вцепенението от ареста му премина, тя успя да събере сили да разгледа снимките от местопрестъпленията му, да посети гробовете на семействата и да гледа разпитите на оцелелите пострадали. По-късно терапевтката ѝ каза, че това е самонаказание. Ярдли се беше самонаказала толкова драстично, че това причини психическа рана, която изискваше години, за да заздравее.

Докладът на Болдуин показваше, че разследващите местопрестъплението са направили щателен оглед. Освен металния мирис на кръв, Ярдли долови следи от магнитен прах за снемане на пръстови отпечатъци. Не се съмняваше, че Болдуин е поискал и флуоресцентен прах, за да бъде сигурен, че няма отпечатъци. Но ако наистина е имитатор, извършителят не би влязъл без ръкавици. Вероятно е обръснал цялото си тяло и е носил шапка, за да не остави косми на местопрестъплението. Еди Кал правеше точно това.

Криминалното разследване не е начинът, по който може да се залови такъв престъпник.

Дрехите в гардероба на съпрузите Олсън имаха вид, сякаш са от морга. Ярката флуоресцентна светлина им придаваше зеленикав оттенък, все едно гният, ще се разложат и ще изчезнат заедно с труповете на двамата съпрузи.

Ярдли си помисли, че това е невъзможно и че възприятията ѝ изопачават нещата. Може би е време да си тръгва.

На най-горния рафт в гардероба имаше пакети с неразопаковани играчки.

Ярдли излезе от стаята и угаси лампите. Тръгна към кухнята и забеляза стаята на Айзак. Беше на не повече от три метра от спалнята на родителите му. Ярдли отвори на телефона си писмен запис от разпита на момченцето в Центъра за детско правосъдие. Беше казало, че не е чуло нищо в онази нощ. Ярдли се запита дали Райън Олсън не си е помислил, че извършителят ще убие и Айзак, и затова се е борил, въпреки че кръвта му е изтичала.

Въздъхна тихо, докато оглеждаше стаята на детето.

От данните на писмения запис на разпита Ярдли разбра, че рожденият ден на Айзак е следващата седмица. Тя се върна в спалнята на родителите, взе трите пакета с играчки и угаси осветлението в цялата къща.

Ярдли върна ключа на полицая и той си тръгна, а тя седна на стъпалата пред къщата и се загледа в града. В двора на местната гимназия имаше футболен мач и Ярдли чуваше виковете на говорителя и радостните възгласи на зрителите. После набра номера на Болдуин.

— Да!

— Утре ще кажа на Рой, че искам да съм наблюдаващ прокурор по случая. Не ми предстоят други съдебни процеси, само няколко висящи дела, които ще бъдат приключени.

— Нямам думи да ти опиша колко съм ти признателен, Джес!

— Предполагам, че Айзак е в приемно семейство, бих искала да знам адреса им, имам подаръци за рождения му ден.

8.

Сутринта Ярдли уведоми шефа си Рой Лю, че иска да бъде наблюдаващ прокурор по случаите със съпружеските двойки Дийн и Олсън. Той се съгласи.

Ярдли беше наясно, че да си федерален прокурор, е наистина добър късмет. Щатските прокурори бяха претрупани с работа и почти нямаха време да помагат в разследвания или разпити. Федералните прокурори обаче можеха да си избират делата и разполагаха с колкото време им е необходимо. Щатският прокурор можеше да разпита потърпевшия само веднъж преди процеса, Ярдли можеше да го разпита десет пъти, ако желае. Можеше да изпрати ФБР да събере веществени доказателства, от които се нуждае, и да откаже случаи, ако прецени, че не е необходимо да се повдигне съдебно преследване… Ако беше щатски прокурор, Ярдли нямаше да има време да помогне на Болдуин.

Погледна си часовника. Полицията на Сейнт Джордж щеше да проведе съвещание за съпрузите Олсън след един час и Болдуин попита дали тя ще може да отиде там с него. Чакаше го пред сградата, а черният форд мустанг спря пред нея. Ортис седеше на предната седалка, до шофьора, така че Ярдли се качи отзад. В колата миришеше на топла естествена кожа и освежител за въздух с аромат на череши, окачен на огледалото за обратно виждане. Болдуин протегна ръка назад и ѝ подаде чаша кафе.

Излязоха на магистралата и се отправиха към Юта.

— Дължа му двайсет кинта — обади се Ортис.

— За какво? — попита Ярдли.

— Хванахме се на бас, че ти няма да се съгласиш! Повечето прокурори не поемат допълнителна работа, ако не им се налага.

* * *

Полицията на Сейнт Джордж се помещаваше в квадратна тухлена постройка на един хълм, сградите наоколо бяха с офиси.