Съпруга на убиец

Тя изпусна шумно дъх и се вгледа в отражението на лунната светлина в чашата с виното.

— Нещо в случая… не знам. Не трябва да мисля повече за това. Въпрос на избор е дали искам, или не. Имам чувството, че владея нещата след близо шестнайсет години. Мога да допринеса с нещо.

— Знам, че отричаш колко много ти е повлиял Еди, мислиш, че изборът винаги е бил твой, но е трудно човек да гледа на себе си обективно. Ти си била фотограф, преди да срещнеш Еди, а една година след ареста му си следвала съдебномедицинска психология и после право и сега си не само прокурор, но и специализираш в домашно насилие и сексуални престъпления. Наистина ли мислиш, че онзи епизод в живота ти вече няма власт над теб? Не казвам, че животът ти е реакция, съвсем не. Гордея се с всичко, което си постигнала, Джесика. Изумително е! Но не трябва да мислиш за това след толкова време, защо е необходимо да рискуваш да се върнеш в миналото?

Ярдли отпи малка глътка вино.

— Знам, един милион пъти си ми казвал, че не съм отговорна и терапевтката ми каза един милион пъти, че не съм отговорна. Семействата на жертвите ми казаха, че не съм отговорна… Но аз чувствам вина. Аз бях негова съпруга, Уесли! Негова съпруга. Навсякъде е имало знаци, но аз съм била сляпа.

— Да, имало е знаци. И всичките — след това. Така функционира дистанцията на времето, подлъгва мозъка да мисли, че животът е предвидим, но не е така. Еди Кал е един от онези рядко срещани извратеняци, които изглеждат и се държат като човешки същества. Може да ги целуваш и да чувстваш устните им, или да разговаряш с тях и да мислиш, че ти съчувстват, но те са празни! Отвътре! Черна дупка! Тях ги няма там. Никой в твоето положение не би направил нещо по-различно от теб.

— Можеш да ми говориш колкото искаш, и аз дори мога да се насиля да го повярвам понякога, но чувствата не преминават. Чувството също е вид интелигентност, Уесли. И аз имам чувството, че можех да го спра…

— И какво? Да помогнеш на Болдуин, е някакъв вид изкупление според теб? Няма да стане. Това няма да промени чувствата ти… и се страхувам от онова, което може да ти причини. — Уесли зарея поглед в пустинята. — Снощи пак сънува кошмар. Започна да се мяташ, сякаш се биеш с някого. Продължи само няколко секунди, но се случи. Наистина ли не вярваш, че мозъкът ти иска да ти каже нещо? Мислиш ли, че всичко това ще облекчи чувствата ти?

Ярдли не отговори.

— Ще ми направиш ли една услуга? Ще говориш ли с терапевтката си за това? Според мен тя ще ти каже същото: не го прави! Не се връщай в миналото!

Ярдли отново отпи от виното и остана с ясното убеждение, че Уесли вече знае. Че той вече знае как е решила да хвърли поне един поглед на случая.

След вечерята Ярдли се обади на личния мобилен телефон на Болдуин.

6.

Болдуин ѝ изпрати по имейла материалите от разследването и каза на детективите от полицията в Сейнт Джордж, че Ярдли ще пристигне същата вечер. Един от униформените полицаи щеше да я чака пред дома на семейство Олсън.

— Сигурна ли си, Джес? — попита загрижено Болдуин по телефона, докато Ярдли караше натам. — Не искам да правиш нещо, което дълбоко в себе си не желаеш.

— Ти ме помоли, като се надяваше да се случи точно това, Кейсън, не се крий под фалшиво съчувствие сега. Освен това само ще погледна, все още не съм решила дали ще ти помогна.

На магистралата имаше малко коли и камиони, които бързо се движеха през каньоните от Невада към Юта. Денем пътуването можеше и да е красиво за човек като Ярдли, който обича пустинята, но нощем всичко бе потънало в мрак и се виждаха само контурите на грамадните планини.

Сейнт Джордж не беше далеч и Ярдли бързо намери къщата на семейство Олсън. Градът бе запълнил равната долина, обградена от планини с червеникави скали и с пясъчни дюни. Ярдли си помисли, че мястото напомня на огромна дълбока купа.

Къщата бе построена върху скала с изглед към града. Виждаше се и бялата източна фасада на мормонския храм в центъра на града.

Ярдли спря на улицата зад патрулната кола, а докато слизаше от автомобила си, към нея се приближи пълен мъж с тясна полицейска униформа.

— Чакам от двайсет минути — каза той.

Като федерален прокурор, Ярдли имаше правомощия на цялата територия на Съединените щати — федералният съд разполага с повече правомощия от щатския съд и това създаваше неявно напрежение сред местните правоприлагащи органи, че федерален прокурор, при това жена, може да се намесва в случаите и да им ги отнеме, ако реши.

Ярдли се усмихна.

— Съжалявам, не живея в този щат. Признателна съм ви за помощта, полицай.

Той се намръщи и ѝ даде ключ.

— Оставете го в участъка, след като приключите с огледа. Мога и да почакам, ако няма да се бавите твърде много.

— Вероятно няма да се бавя.

Истината беше, че Ярдли нямаше представа колко време ще остане тук, но ѝ хареса идеята, че ченгето ще е навън, докато тя е в къщата, защото не знаеше как би реагирала при вида на местопрестъплението.

— Добре, тогава ще чакам.