Съпруга на убиец

— Знаеш каква е историята ни, Коди. Отне ми страшно много време само за да ѝ дам някакво подобие на нормален живот. Не искам да се чувства отхвърлена по какъвто и да било начин и не се стремя към това за нея. За пръв път в живота си Тара има приятели, тя не иска да ходи другаде.

Джаксън въздъхна и преплете пръсти.

— Човек с нейния калибър интелект може да тръгне по един от двата пътя. Ако получи обич, подкрепа и правилното количество интелектуално предизвикателство, може да стане като Алберт Айнщайн или Стив Джобс. Ако е отегчена и умът ѝ бъде оставен сам да си търси развлечения, ще стане…

— Ако кажеш Еди Кал…

— Не — поклати глава Джаксън, — щях да кажа като Били Макъръс. Той е джентълмен, когото понякога виждам да проси пред ресторанта близо до нас. Бил е професор по философия и работел върху теории, чиито имена дори не мога да произнеса, а сега влиза и излиза от центрове за наркотична рехабилитация… и от затвора. Умът му е поел по втория път. Тара се нуждае от предизвикателства, а аз не мога да ѝ ги дам с ресурсите, с които разполагам.

Ярдли кимна.

— Благодаря ти, че ми се обади, Коди. Ще се погрижа това да не се повтаря. — Стана и излезе от кабинета. — Хайде, Тара, да си вървим.

Двете се качиха в колата и Ярдли протегна ръка.

— Телефонът ти.

— Мамо, съжалявам, че го казах. Беше само…

— Телефонът, Тара.

Тара се поколеба, после извади телефона от джоба си и го даде на майка си. Тя го прибра в чантата и подкара към къщи, без да пророни нито дума. Тара държеше ръцете си скръстени на гърдите през цялото време.

Спряха на алеята за коли пред жилището им и Ярдли най-после проговори:

— Кевин ли беше?

— Няма значение.

— За мен има! Кой беше?

— Аз му казах да го вземе, идеята не беше негова.

— Как го купи?

Тара не отговори.

— Кълна се, Тара, ще се обадя на някой от приятелите ми във ФБР и ще го накарам да разследва Кевин още днес. Може да си поговорим с него, защото снабдява с алкохол непълнолетни.

Тара мълчаливо се втренчи в нея.

Ярдли извади телефона си и започна да набира някакъв номер.

— Почакай, мамо, недей. Не искам Кевин да си има неприятности.

— Той вече е загазил. Кой му даде алкохола?

— Ами… баща му.

— Баща му?

Тара кимна.

— Той е много либерален за такива неща.

Ярдли поклати глава, въздъхна и каза:

— Трябва да се върна на работа. Искам те вкъщи! Няма да каниш никакви приятели и няма да излизаш без мое разрешение. Ако излезеш, без да ме попиташ, ще увелича наказанието на два срока и ще изхвърля телефона ти на боклука. Разбрахме ли се?

Тара кимна и понечи да отвори вратата.

— И, Тара! Ако още веднъж ме наречеш кучка, ще те изтегля от училище и ще те обучавам сама вкъщи. Ще видиш отново приятелите си чак когато навършиш осемнайсет и се изнесеш от дома. Разбираш ли ме? — Дъщеря ѝ кимна. — Искам да го чуя! Разбираш ли?

— Да, разбирам.

Тара слезе от колата и тресна вратата.

Ярдли разтърка слепоочията си. Някъде зад очите ѝ напираше главоболие.

Понякога трябваше да си напомня, че Тара може и да има общи черти с Еди Кал, но изобщо не беше като него. Не и в някоя от съществените черти, които я правеха дъщеря на Ярдли.

Щом Тара влезе вкъщи, Ярдли си пое дълбоко дъх и потегли.

5.

Ярдли опита да се съсредоточи върху настоящите си дела, но мислите ѝ непрекъснато се връщаха към мъжа и жената, които лежаха в леглото върху окървавените чаршафи, залепнали за бледата им плът. Тя се запита дали съпрузите Олсън е трябвало да гледат как другият умира, или единият е издъхнал твърде бързо, за да го види.

Слънцето залязваше, когато Ярдли тръгна към къщи.

Уайт Сендс, Невада, се намираше на четирийсет минути с кола от съдебната палата в центъра и федералната сграда в Лас Вегас, където работеше. Ярдли бе избрала място достатъчно далеч, където да не се припокриват работата и домът.

Къщата им се намираше на хълм с изглед към долината, стените бяха от дебело стъкло, за да влиза възможно най-много слънчева светлина. Обграждаше я огромна безплодна пустиня, а по-нататък, в ясни нощи, се виждаха разноцветните светлини на пет и половина километровата ивица на булевард „Лас Вегас“, известна като „Стрип“, където бяха хотелите и казината.

Ярдли влезе в едноетажната къща и чу музика, която направо гърмеше откъм стаята на Тара. Натисна дръжката на вратата ѝ, но беше заключена.

Вдигна ръка да почука, но после се отказа. Има ли смисъл? Тара е по-интелигентна и по-твърдоглава от нея. Можеше да бъде злопаметна и да затаи вечна неприязън. Ярдли се запита дали и синовете се отглеждат и възпитават толкова трудно колкото дъщерите.

Уесли седеше над две чинии с раци и картофено пюре и бутилка вино в кухнята. Носеше тениска с якичка, а златният му часовник блестеше на лъчите на залязващото слънце.

— Тежък ден, а? — попита той с ненатрапчивия си акцент от Тенеси.

Ярдли остави чантата си и седна на високото столче до кухненския плот. Откакто се нанесе да живее тук преди няколко месеца, Уесли я глезеше с домашно приготвени ястия всяка вечер.

— Да, и тези дни зачестяват — въздъхна тя. — Не харесвам момчето, с което се мотае Тара, нямам му доверие.