Съпруга на убиец

— Предполагам, че се шегуваш — отвърна тя, гледайки в очите Болдуин. — Аз съм последният човек, който знае нещо за Еди Кал, и това не е в моята област, Кейсън. Вие сте следователите, когато откриете нещо, занесете го за разглеждане, и ако ми възложат случая, ще го прегледам и ще работим върху него. Докато нямаш задържан, или поне човек, който представлява интерес, не мога да направя нищо. Защо изобщо са ти възложили този случай? Без изнасилване няма федерално престъпление, остави местната полиция да разследва.

— Ейдриън Дийн е работил в Агенцията за борба с наркотиците, в служба „Информационни системи“. Седял е зад бюро и е кодирал и програмирал, обучавал е други хора, такива неща, но технически е работел във федералното правоприлагане, затова сам избрах случая. Реших, че случаят със съпрузите Олсън е същият и… — Той замълча за момент. — И всички други, които може да станат след него.

Ярдли запази спокойствие и се помъчи да остане неподвижна, но стомахът ѝ се присвиваше и беше започнала да се облива в пот. Правоприлагането беше нещо като мачистки патриархат. През цялата си кариера като федерален прокурор се беше борила никой от мъжете да не види в нея дори намек за слабост. Един от шефовете ѝ, жена, която се беше пенсионирала на петдесет години и сега бе собственик на ресторант, я посъветва: „Покажеш ли чувствата си, за тях си емоционална жена, на която не може да се има доверие. Не ги ли покажеш, ти си ледена кучка, на която пак не може да се има доверие. Избирай“.

— Има още нещо, Джес — продължи Болдуин. — Дори не съм чел за толкова чисто местопрестъпление. Накарах криминалистите да оглеждат дванайсет часа. Нищо! Дори не можем да определим какво острие е използвал, защото извършителят е разкъсал и разширил раните, за да не се разбере…

— Между двете убийства има три седмици — добави Ортис. — Затова разполагаме с две седмици и половина до следващото, ако убиецът не избърза. Може и да спре, но не мисля така, знаете как стоят тези неща.

— Да знам?

Болдуин погледна първо единия, после другия.

— Той нямаше предвид това. Иска да каже, че с твоето образование и опит имаш по-задълбочен поглед, който може да е много полезен.

Ярдли се подсмихна мрачно.

— Вие имате тълпи доктори по психология и психиатри, които да ви помогнат, не се нуждаете от мен.

— Да, те ще искат да помогнат, за да покажат лицата им по новините, не за да заловят убиеца.

Ярдли взе чантата си и стана.

— Съжалявам, не съм следовател. Аз съм прокурор. Намерете човека, представляващ интерес, и ми кажете, когато се нуждаете от съдебни заповеди за обиск и задържане. Не мога да ви помогна с друго.

Тя излезе от стаята и изчака, докато не чу как вратата щракна и после се затвори, подпря се с ръка на стената, поемайки си дъх през зъби, сякаш диша в пясък.

Еди Кал!

Беше художник и скулптор по професия. От онзи вид мъже, които постоянно носят джинси и тениска, изцапани с различна боя. Ярдли харесваше това у него — безразличието му какво мислят другите хора за него. Намираше го за привлекателно.

Едва по-късно, когато се разбра за убийствата, Ярдли осъзна, че Еди не го е правил съзнателно, а защото не беше в състояние да повярва, че съществуват човешки същества извън неговите изживявания с тях, че имат свое мнение и чувства, отделно от неговите. Те са само по-големи прасета, пошегува се веднъж Еди за критиците на художествени произведения. Сега вече тя знаеше, че той е имал предвид хората като цяло. Дали и Ярдли е изглеждала като едно по-голямо прасе за мъжа, когото допусна в сърцето си?

Тя затвори очи, пое си дълбоко дъх на два пъти и когато отново ги отвори, спокойната ѝ фасада си беше на мястото. Докато излизаше от сградата на съда, единият от секретарите ѝ пожела приятна вечер, но Ярдли гледаше право напред и се престори, че не го чу.

4.

Гимназията в Уайт Сендс се помещаваше в сравнително нова сграда от стъкло и стомана. Окръгът държеше да изглежда модерен и отдели средства да построи училище с всички съвременни удобства, включително няколко компютърни лаборатории с най-новите марки „Епъл“, както и библиотека, която би засрамила дори градската. По стените на коридора, водещ към главната канцелария, бяха окачени плакати, обяви за мюзикъли и театрални пиеси, художествени творби на учениците по графичен дизайн, съобщения за предстоящи танци.