Съпруга на убиец

Ярдли ясно помнеше годините си в гимназията. Баща ѝ ги изостави, когато беше на тринайсет, майка ѝ се пропи, докато се мъчеше да се справи сама. От пълен работен ден премина на почасова работа и накрая остана без работа, без други доходи освен социалните помощи. Ярдли започна да работи на четиринайсет, увиваше покупки и продаваше плодове в кварталната бакалия. Гимназията беше единственият ѝ отдих от реалния живот и шансът да чете Чосър, или да изучава анатомия, я вълнуваше. Тя имаше малко приятели, и още по-малко момчета проявяваха интерес към нея, но беше доволна от живота си. Учеше нощем, след работната смяна в бакалията, и се грижеше за майка си, когато се връща вкъщи от баровете, след като бе похарчила парите от помощите за безработна.

Майка ѝ умря от пиене. Ярдли беше на осемнайсет години. Помнеше студения дъжд на погребението, което закопа всичките ѝ спестявания и на което не дойде никой освен самата нея. Някаква нейна леля изпрати съболезнователна картичка, а една съседка я попита дали се нуждае от нещо. Извън това, майка ѝ все едно никога не е съществувала.

Мисълта, че може да живееш дълго и да не те помни никой, ужаси Ярдли до мозъка на костите…

Попита в главната канцелария за заместник-директора и секретарката я поведе по коридора към мястото, където седеше Тара. Очите на момичето възприемаха спокойно всичко. Нищо не ѝ убягваше. От време на време тези дълбоки и тъмни сапфиреносини очи стъписваха Ярдли. Беше виждала толкова наситено синьо само у един друг човек — бащата на Тара.

Коди Джаксън, слаб и строен мъж, с очила с телени рамки и папийонка, стана от бюрото си, стисна ръката на Ярдли и я покани да влязат в кабинета му. Ярдли забеляза олюляването, когато дъщеря ѝ стана, лекото поклащане в кръг на тялото ѝ от нарушеното равновесие заради алкохола, което показваше, че Тара не би издържала теста на Ромберг, полицаите обикновено го използват, за да определят дали шофьорът е употребил алкохол.

— Не знам какво да кажа — рече Ярдли, щом седнаха.

Джаксън кимна, без да откъсва очи от Тара.

— Учителката по химия доловила миризмата на алкохол. Когато ѝ поискахме обяснение, Тара реагира бурно. По едно време помислихме, че ще прояви насилие, но тя повърна в коридора. Заведох я в лекарския кабинет, медицинската сестра обаче реши, че не е необходима „Бърза помощ“, въпреки че смятах да ги повикам.

Ярдли се втренчи в дъщеря си, която просто не искаше да я погледне.

— Още е ранен следобед, Тара!

Момичето повдигна рамене.

— Откъде взе алкохола?

— От един приятел.

— Кой приятел?

Тара отново повдигна рамене.

Ярдли повдигна брадичката ѝ и накара дъщеря си да я погледне.

— Кой приятел?

Тара извърна лице.

— Това няма да се повтори, уверявам те, Джаксън. Тя няма да разполага с пари, за да го направи отново, защото ще е наказана да не излиза до края на срока, а и телефонът ѝ ще бъде изключен.

— Какво? — извика Тара. — Не можеш да го направиш!

— Само стой и гледай — спокойно възрази Ярдли.

Тара скръсти ръце на гърдите си и поклати глава.

— Голяма кучка си.

Ярдли почувства, че в стомаха ѝ се надига гняв, който заля с горещина лицето ѝ, но освен стиснатите мускули на челюстта, никой не би казал, че е реагирала по особен начин.

— Какво е наказанието ѝ в училище, Коди?

— Тара за малко не удари от гняв учителката. Мисля, че временно отстраняване за три седмици съответства на провинението ѝ. Както и един ден да чисти коридора с чистачките след часовете, за да компенсира времето, което им отне да почистят след нея. Освен това ще трябва да напиша забележка в досието ѝ и Тара ще бъде редовно проверявана, когато се върне в училище. Имам правото да я изключа, но предвид отличните ѝ оценки, съм готов да бъда снизходителен.

Ярдли знаеше, че дъщеря ѝ въобще не учи, че Тара изслушваше уроците и се представяше отлично на изпитите. Интелигентността ѝ беше изумителна и в същото време плашеща. На шестгодишна възраст Тара ѝ обясни Принципа на неопределеността на Хайзенберг1, докато вечерят. Когато Тара беше на осем, Ярдли я хвана да чете Ницше на балкона у дома.

Няколко учители настояваха да ѝ позволи да прескочи няколко класа, или да я даде в училище за надарени деца, но тя отказа.

От време на време, когато мислеше за интелигентността на Тара, по гърба на Ярдли полазваха ледени тръпки. Дъщеря ѝ беше наследила интелигентността на своя баща. Еди Кал имаше коефициент на интелигентност 175.

— Тара, моля те, ще почакаш ли навън? — помоли Джаксън и когато тя излезе, каза: — Мястото ѝ не е тук, Джесика. Госпожа Макомс я хвана да драска нещо в часа ѝ онзи ден. Помислила, че са рисунки, но Тара решавала математически задачи във векторни пространства. Наложи се да проверя в „Гугъл“ какви са и пак не разбрах. Тя вече взе всички изпити за завършване на гимназия, които предлагаме, и има всичките кредити за колеж, които можем да дадем. Тара трябва да учи в училище за надарени деца, или направо да кандидатства в университет. Може би магистърска програма…

Ярдли поклати глава.