Съпруга на убиец

— Искаш от мен нещо и си нервен, че ще откажа. Затова си дошъл лично, следобед, когато знаеш, че бързам да се прибера вкъщи, и може да се съглася — за по-удобно… Да не губим време, казвай.

Той се прокашля и погледна Ортис, на когото явно му се видя забавно, че Ярдли може толкова лесно да прочете мислите на партньора му. Болдуин отключи айпада си и го плъзна към нея.

Снимка на мъж и жена в спалня, заснета откъм долния край на леглото. Жена с дълга черна коса, с къса и тясна черна тениска и зелени бикини, а мъжът до нея — с черни боксерки. Двамата лежаха по корем, а бялата пухена завивка беше подгизнала от тъмна кръв. На стената над главите им също имаше пръски кръв. Приличаха на драсканици със спрей, направени от хиперактивно дете. Ярдли разбра, че гърлата им са прерязани…

По тялото ѝ премина ледена вълна. Ахна тихо, макар че не можеше да е сигурна дали мъжете не са я чули. Виждала бе сцената и преди. Много пъти. С времето спомените бяха изумително избледнели и неясни, но сега изведнъж се върнаха и я завладяха. Най-яркият беше за бившия ѝ съпруг — Еди Кал, застанал пред нея в кухнята на едностайния им апартамент. Навън виеха сирени, а ботушите на екипа на специалните части трополяха нагоре по бетонните стълби към втория етаж. Ярдли беше бременна с детето им, а Еди нежно сложи ръце на раменете ѝ и каза: „Съжалявам, Джесика, опитах се да спра…“.

Това бяха последните му думи отпреди шестнайсет години. Изплуваха в паметта ѝ, сякаш току-що ги е чула.

— София и Ейдриън Дийн — обясни Болдуин. — Намерени са преди около месец в дома им в северен Лас Вегас. — Той направи пауза. — Имат две деца, на три и на седем години. Те са ги открили сутринта. Спали са по времето, когато това се е случило с родителите им, което означава…

— Защо ми ги показваш, Кейсън? — тревожно го прекъсна Ярдли.

Той отново погледна Ортис и после плъзна следващата снимка в айпада си. Ако облеклото не беше различно, можеше да помислиш, че е същата снимка. Брюнетка с дълга коса, която лежи по лице на легло със сиви чаршафи, а не бели, и мъж с баскетболни гащета и някога бяла тениска.

— Райън и Обри Олсън. Намерени са преди два дни в дома им в Сейнт Джордж, в Юта. Ще забележиш, че пръските кръв са…

— Много по-ужасни — хладно отбеляза Ярдли и бутна айпада обратно.

— Да, точно така.

— И все пак не разбирам защо ми показваш тези снимки, Кейсън.

Болдуин и Ортис се спогледаха. Ортис сякаш се чувстваше неудобно, че е тук.

— Мислим, че това е дело на имитатор на Еди, Джес… И се нуждаем от помощта ти.

3.

Ярдли отново погледна снимката на семейство Олсън. Целите бяха в засъхнала кръв, от гърлото и раменете до ръцете и гърба. Косата на Обри беше сплъстена и потъмняла от кръвта. Главата на Райън беше леко обърната настрани и се виждаше едното му око, втренчено в празното пространство, също като очите на рибите на открития пазар, който правеха през лятото в Санта Моника, а пък Ярдли израсна в Санта Моника…

— Това не е в моята област. Ти имаш право да извършваш арести, представи уликите и…

— Не, не става дума за арест, всъщност… не разполагаме с много.

— Не разполагаме с нищо, по дяволите — уточни ядосано Ортис.

Болдуин погледна отново снимката.

Той не прибира айпада, нито го изключва, помисли си Ярдли. Иска да продължа да гледам снимката. Отчаян е.

— Оскар е прав — потвърди Болдуин. — Не разполагаме с нищо, и като казвам нищо, имам предвид абсолютно нищо! Няма сексуално нападение, нито влизане с взлом. Доколкото установихме, не е откраднато нищо. В първия случай полицията на Лас Вегас отначало смятала, че може да е какво ли не — бизнес партньор, ядосан заради пари, отмъщение, любовник или любовница, с когото единият е имал връзка… но някой от полицията на Сейнт Джордж разпознал местопрестъплението и им се обадил и те се сетили… И ни се обадиха. Аз дори не познах почерка на убийството отначало, а снощи, докато заканвах снимки на семейство Дийн на таблото във федералната сграда, си спомних къде съм виждал вече това. Отворих снимките от местопрестъпленията на Еди… и бяха почти еднакви.

— Почти?

— В тези два случая жените не са голи, защото не е имало сексуално нападение. И извършителят е затворил вратата на спалнята, когато е излязъл. Еди никога не го е правил. — Болдуин сложи ръце на масата и преплете пръсти. — Джесика, нуждая се от помощта ти! Никой не познава случая на Еди по-добре от теб.

Ярдли си спомни, че последното обжалване на съпруга ѝ Еди Кал скоро ще бъде разгледано и по всяка вероятност — отхвърлено, и след това ще бъде насрочена екзекуция. Искаше ѝ се това вече да се е случило.