Съпруга на убиец

Вътре беше чисто, не се чуваха груби крясъци на арестанти в килиите, както в други полицейски участъци в по-многолюдни градове. В голямо помещение бяха седнали двайсетина полицаи, масите бяха същите като в училищните класни стаи. Наблюдаващият командир и един сержант, седнали най-отпред, станаха и се ръкуваха с Болдуин и Ортис. Ярдли се облегна на стената и опита да не се набива на очи.

— И така, моля всички да седнат — каза наблюдаващият командир, едър мъж с коремче. — Днес с нас са агент Ортис и агент Болдуин, които ще говорят за съпрузите Олсън. И преди да започнем, искам да кажа нещо — чух, някои от вас да казват, че това е работа на сериен убиец. Не желая да се говори така за случая, чухте ли? Последното, което ни трябва, е хората да се паникьосат. Това не е убийство на Тъмния Казанова. Доколкото знаят медиите и доколкото се отнася до нашите доклади, това е неразкрито убийство — и толкова. — Комисарят погледна Болдуин. — Какво можете да ни кажете по случая, агент Болдуин?

Тъмния Казанова. Ярдли отдавна не го беше чувала. Това беше прякорът на Еди Кал. Измисли го един репортер от „Лос Анджелис Тайм“ заради хубавата външност на Еди. Според репортера Еди приличал на Джеймс Дийн, ако актьорът би доживял повече от двайсет и четири години.

Тя си спомни и едно заглавие след ареста му, което гласеше: „Тъмния Казанова и неговата русокоса сексбомба са съвременните Бони и Клайд“. Имаше и снимка на Ярдли и Кал отпреди няколко години, докато са на плажа. Ярдли помнеше, че се наложи да се изкъпе, след като видя снимката. Търка се толкова силно, че чак кожата ѝ пламна.

Болдуин пристъпи напред, сложил ръце на кръста си, така че сакото му да е разтворено и да се вижда пистолетът калибър 45. Направи го нарочно — правоприлагането беше и култура на оръжието и видът оръжие, който носиш, говори доста за теб. Големият калибър 45 беше неговият начин да каже на другите: моят е по-голям от вашите.

— Засега не разполагаме с много. Съгласен съм с лейтенант Юбанкс, че не можем да определим случая като Тъмния Казанова. Чух да се споменава името Тъмния Казанова-младши, което вероятно е още по-лошо, защото е унизително и може да ядоса извършителя и да го накара да действа по-скоро, отколкото по-късно. Макар да е вярно, че тези убийства носят повечето отличителни белези на престъпленията на Тъмния Казанова и ние работим по предположението, че наистина е имитатор, все още не искаме това да се съобщава публично. Понякога имитаторът не съзнава, че е имитатор, и когато види нещо такова по новините, променя тактиката и методите си. Засега искаме извършителят да мисли, че не знаем нищо за него.

Един от полицаите на първия ред вдигна ръка.

— Да, полицай Кларк.

— Разбрах, че не знаем как е влязъл в къщата. Вие имате ли представа?

— Имаме предположение, добро е, но въпреки това е догадка. Няма разбити ключалки или прозорци. Съседите не са видели никой да се навърта около имота в онзи ден или вечерта. Мислим, че убиецът може би е имал ключ или по-скоро универсален шперц. Може да си купите такъв шперц от сайтове за стоки в интернет и отварят девет от десет ключалки навсякъде по света.

— Ами алармата? — попита друг полицай.

— Проверихме във фирмата за аларми. Получили са фалшив сигнал в осем и двайсет и седем вечерта. Обри Олсън отговорила на обаждането за проверка на фирмата и казала, че алармата току-що се включила, но са си вкъщи и нищо не е било отваряно. От фирмата ѝ казали да провери външната врата, защото там се е задействала алармата, но тя отговорила, че през цялото време е била на шест-седем метра от вратата и не е видяла нищо особено. Нашата теория е, че неизвестният заподозрян е прекъснал връзката на външната врата достатъчно дълго, за да се включи алармата, като може би е пъхнал кредитна карта или острие между сензорите или е използвал шперц, за да я отвори няколко сантиметра и да отвлече вниманието на семейство Олсън. После е заобиколил къщата и е влязъл през вратата отстрани на гаража, която няма сензор. Повечето хора не си инсталират сензори на вратите в гаража. Часът на настъпването на смъртта е около полунощ, затова извършителят се е крил някъде в гаража или в къщата почти четири часа. Все още не знаем каква точно е била последователността на събитията. Много по-лесно за него би било да изчака, докато заспят, и тогава да влезе през вратата на гаража. Това е многословният ми начин да отговоря, полицай, да кажа, че все още работим върху теории по въпроса защо е била включена алармата, тъй като засега не сме сигурни.

— А сигурни ли сте, че не е имало изнасилване? — попита друг полицай. — Хората може да скрият такова нещо.

— Не, няма следи, че госпожа Олсън или госпожа Дийн са били сексуално насилени, и това е главната разлика между тези убийства и деянията на Еди Кал.

— Но тогава защо ги убива? Тези убийци не са ли всичките откачени извратеняци?