Съпруга на убиец

Докато наблюдаваше подигравателната усмивка на лицето му, бръчките около очите му и полегатото му чело, Ярдли осъзна, че лустрото на чар, което Уесли беше изградил за нея, е изчезнало. Той беше носил маската на човешко същество, с което тя да установи връзка и да обикне, но сега маската беше свалена и беше останало нещо бездушно.

— Трябва да ти го призная — каза Ярдли. — Студената ти ефективност е поразителна. Мислех, че ще искаш да докажеш колко много по-умен си от мен, като ме победиш в съдебно дело на равни начала, но предполагам, че е далеч по-лесно да убиеш свидетел, отколкото да го подложиш на кръстосан разпит. Беше твоят частен детектив, нали? Кой е той всъщност?

Уесли леко наклони глава настрана, докато я гледаше.

— Как е Тара? Липсвам ли ѝ? Знаеш ли, ние имахме близки отношения.

— Тара не е имала близки отношения с теб. Ако си мислиш, че е било така, въобразяваш си, или тя се е преструвала заради мен.

— А ти на каква се преструваш, Джесика? Изфабрикуването на цялото това дело срещу мен не е присъщо за онази Джесика Ярдли, която познавах.

На палеца му имаше белег и тя се втренчи в него. Беше се случило в кухнята в дома ѝ, докато Уесли режеше зеленчуци за вечеря, на която бяха поканили гости…

— Дошла си тук, за да видиш дали ще разкрия къде е господин Паркър. Със сигурност ме познаваш по-добре, нали?

— Дойдох да ти кажа, че усилията ти са напразни. Ще те осъдя, Уесли. Ти си убил Джонсън, за да му попречиш да даде показания, но и за да ме сплашиш. — Ярдли се наведе към него. — Не ме плашиш! Когато те погледна, виждам уязвимо малко момче, което е видяло как умират родителите му и после е причинило тази болка и на други деца, защото е твърде жалостиво, за да я преодолее. Дори не си могъл да измислиш свой метод на убиване, а си го откраднал от Еди. Жалък си.

Лицето му се вкамени като статуя и очите му загубиха блясъка, който имаха, когато я видя, щом влезе в стаята.

— Ти си слаб, Уесли. Превърнал си се точно в онова, което са искали да станеш убийците на родителите ти. Ти си тяхно изчадие. Ти отдаваш почит на тях с всичко това, не на Еди.

— Не знаеш нищо за мен и Еди! — изрева той.

Веригите около китките му издрънчаха, когато Уесли сви ръце в юмруци и удари по масата.

— Родителите ти са били пълни отрепки, нали? Правели са амфетамини в мазето, докато детето им е спяло на горния етаж. Не може да ти е било лесно. Сигурна съм, че е имало много дни, в които те са забравяли да те нахранят или преоблекат. Помниш ли онези дни? Дните, в които си лежал в изпражненията си, зяпал си в тавана и стомахът ти се е присвивал от глад и си се молел родителите ти да се сетят за теб? Но за тях ти не си съществувал, нали? Не и докато не се е наложило да измиеш с парцал кръвта им.

Уесли се хвърли към нея. Веригите го задържаха назад и той изръмжа като див звяр, а когато осъзна, че не може да я достигне, се изплю в лицето ѝ.

Ярдли избърса плюнката с опакото на ръката си.

— Довиждане, Уесли. Ще се видим в съда.

Тя се обърна и излезе, като се усмихваше.

75.

Ярдли, Уесли и двама федерални маршали седяха в стаята на съдия Агби. Съдията преметна тогата си на закачалката за дрехи на стената, извади газирана напитка от малък хладилник, седна и вдигна крака на столчето.

— С удоволствие ще дам кратко временно преустановяване на делото, госпожо Ярдли, в светлината на случилото се. Но не повече от няколко дни. Ще ви трябва споразумение с господин Пол за по-дълго време.

— Няма да е необходимо. Обвинението е готово да продължи без доктор Джонсън.

Агби кимна и погледна Уесли.

— Господин Пол?

— За мен нищо не се е променило след трагичната смърт на господин Джонсън. Здравето на първо място, нали така, почитаеми съдия? Нямаме ли здраве, нямаме нищо. За жалост, това е урок, който мнозина като доктор Джонсън научават твърде късно.

Агби остави газираната напитка и без да му обръща внимание, каза:

— Тогава да възобновим заседанието. Разбрах, че са ви останали двама свидетели преди почивката, госпожо Ярдли.

— Да, почитаеми съдия.

— Мисля да приключим с тях днес или най-късно утре. Господин Пол, колко свидетели ще призове защитата?

— Само един, почитаеми съдия. Доминик Хил. Аз няма да свидетелствам.

— В такъв случай очаквам не повече от три дни, преди да дам указания на съдебните заседатели да се оттеглят да вземат решение. Благодаря и на двама ви. Хайде да излезем от тук.

Федералните маршали изведоха Уесли. Ярдли тръгна към вратата, но съдия Агби я повика:

— Джесика?

Тя се обърна.

— Да?

— Той е опасен. И може да загубиш делото.

— Знам.

— Какво ще правиш?

Ярдли погледна през единствения прозорец в съдийската стая.

— Каквото трябва.

* * *

Съдебните заседатели бяха повикани отново и съдия Агби каза:

— Следващият свидетел, госпожо Ярдли.

— Агент Кейсън Болдуин, моля, почитаеми съдия.

Болдуин отиде на свидетелското място. Ярдли набързо го разпита каква е връзката му със случая. Тя взимаше показанията му толкова бързо, че той на няколко пъти я погледна, сякаш питаше: Какво правиш? Ярдли явно искаше Болдуин да напусне свидетелската скамейка колкото е възможно по-бързо.