Съпруга на убиец

Уесли го подложи на кръстосан разпит, както беше направил по време на изслушването на исканията му, повдигна съмнение за мотивите му и предположи, че Болдуин прави услуга на Ярдли, бивша негова любовница, в изфабрикуването на доказателства в нейна полза. Ярдли си помисли, че това може би е проработило в началото на делото, но сега вече съдебните заседатели бяха видели гнева и едно различно лице на Уесли. Те щяха да си спомнят изкривената му физиономия и как ѝ крещеше, когато отидат в стаята да размишляват. Докато ги наблюдаваше, Ярдли осъзна, че те вече не му вярват.

Уесли приключи с разпита на Болдуин и съдията попита:

— Госпожо Ярдли? Някакви допълнителни въпроси?

— Не, почитаеми съдия.

— Благодаря ви, агент Болдуин. Госпожо Ярдли, следващият ви свидетел, моля.

— Обвинението призовава на свидетелската скамейка господин Доминик Хил.

Уесли отвори широко очи от изумление и погледна към вратите на съдебната зала. В същия момент федералният маршал излезе и извика името на Хил. Уесли очевидно не очакваше, че Ярдли ще го призове.

Доминик Хил влезе в залата. Беше с костюм и вратовръзка. Не погледна никого, докато вървеше към свидетелското място. Закле се и седна. Погледна само веднъж към Уесли. Ярдли отиде на катедрата.

— Името ви, моля.

— Доминик Джеймс Хил.

— Господин Хил, познавате ли подсъдимия в това дело, господин Уесли Пол?

— Да.

— Моля, разкажете ни как се запознахте.

Хил наведе глава и леко подръпна вратовръзката си, за да я оправи, а след това отново погледна в очите Ярдли.

— Запознахме се като деца в Санта Барбара. Мисля, че аз бях на единайсет, а той беше няколко години по-голям от мен. Живеех до приемното семейство, което го гледаше.

— Опишете взаимоотношенията си с него.

— Бяха добри. Бързо станахме приятели, имахме много общи интереси. По-късно ходехме на купони и спортувахме заедно, такива неща. След гимназията дойдохме да живеем тук. Лека-полека изгубихме връзка, но дълго време бяхме близки.

— Знаете ли за какво е това дело?

— Да. За убийството на Джордан Русо преди двайсет години.

— Бяхте ли приятели с господин Пол по онова време?

— Да.

— Обядвали ли сте в „Тели“ на „Блъф стрийт“?

— Много пъти.

— Случвало ли се е нещо важно там между вас и обвиняемия?

Хил си пое дълбоко дъх и погледна Уесли.

— Да, Джордан Русо беше наша сервитьорка няколко пъти. С Уесли станаха гаджета и когато ходехме там, той винаги питаше за нея по име и разговаряше с нея отпред. Всъщност започнахме да ходим там твърде често. Храната не беше лоша, но аз не обичам непрекъснато да ям едни и същи неща.

— Възражение! Това е нелепо. Никога през живота си не съм обядвал с този човек — грубо отсече Уесли. — Може ли да се приближим, почитаеми съдия?

— Разбира се.

Уесли заговори, преди да се отдалечат достатъчно от съдебните заседатели.

— Почитаеми съдия, господин Паркър разпитва господин Хил от мое име вчера следобед. Господин Хил му е разказал съвършено друго нещо. Той ясно обяснил, че не ме познава и никога не ме е виждал с госпожица Русо и че неговият брат е убил Джордан Русо и той се чувства виновен за престъплението, затова иска да даде показания, за да ме оневини.

— Ако господин Хил лъже — каза Ярдли, — господин Пол може да го подложи на кръстосан разпит. И ако след това съдът реши, че има доказателства за лъжесвидетелстване, прокуратурата с удоволствие ще се занимае с това.

— Възражението е отхвърлено — каза Агби. — Подходящият момент да обсъдим това е след вашия кръстосан разпит, господин Пол.

Ярдли видя, че лицето на Уесли поруменя. Той се ядосваше твърде много и твърде бързо. Нямаше да може да се овладее.

Тя се върна на катедрата и каза:

— Опишете взаимоотношенията им според онова, което сте видели, господин Хил.

Уесли не откъсваше очи от Хил. От него се излъчваше абсолютна ярост, докато гледаше Хил с неподправена омраза, за която Ярдли беше сигурна, че и съдебните заседатели виждат.

— Доколкото знаех, те се срещаха — отговори Хил, — или поне имаха връзка, доколкото Уесли можеше да има връзка с някоя жена.

— Какво се случи после?

— Той започна да прави секс с нея. Говорих с него веднъж по този въпрос. Казах му, че това е лоша идея и че тя е твърде млада за него. Уесли отвърна, че е имал много момичета на нейните години…

— Възражение! — извика Уесли и скочи на крака. — Моля да се приближим!

— Разрешавам.

Ярдли застана близо до бюрото на съдията, докато Уесли гневно крачеше. Лицето му беше зачервено и устните му се кривяха, сякаш през тях минават нервни тикове. Той губеше контрол.

— Почитаеми съдия, Хил лъжесвидетелства по настояване на госпожа Ярдли и се подиграва със съда. Ще поискам показанията на този свидетел да бъдат заличени и той да бъде дисквалифициран като свидетел. Целият съдебен процес е сложно изпипана игра, съчинена от госпожа Ярдли, за да ме осъди за престъпление, което не съм извършил.

— Госпожо Ярдли, повлияхте ли на този свидетел да промени показанията си днес?