Съпруга на убиец

Доминик Хил довърши показанията си и обясни подробно как Уесли му е показал пръстена и кичура коса на Джордан. Уесли се опита да го подложи на кръстосан разпит, но сега беше с белезници и вериги и беше загубил хладнокръвие. За всички в съдебната зала беше очевидно, че съдебните заседатели не зачитат думите му.

Хил напусна свидетелската скамейка. Агби се обърна към Уесли и попита:

— Имате ли други свидетели, господин Пол?

— Не — подигравателно отговори той. — Предполагам, че това е правосъдието сега в тази страна, нали, почитаеми съдия? Позволява на един човек да даде показания в съда и да лъже най-нагло. Позволява прокуратурата да му бъде съучастник и невинен човек да страда заради това. Уверявам ви, госпожо съдия, всичко не е свършило и Апелативният съд, не вие или тези съдебни заседатели, ще реши съдбата ми.

— Отбелязано е. Ако няма други свидетели, бих искала да направим почивка, преди да започнем със заключителните изявления.

* * *

Разискванията на съдебните заседатели варират по времетраене. В практиката на Ярдли едно обсъждане беше продължило единайсет дни, а друго — по-малко от петнайсет минути. Докато отвеждаха съдебните заседатели в стаята за размисъл, след като двете страни изнесоха заключителните си пледоарии, Ярдли наблюдаваше лицата им. Една жена погледна Уесли с неприкрито отвращение. Той също я забеляза и извика:

— Какво зяпаш, по дяволите?

Щом те излязоха, Ярдли се обърна към Уесли, зад когото стоеше федерален маршал.

— Не свърши добра адвокатска работа, Уесли. Съдебните заседатели те мразят и в червата.

— Те са негодни за нищо попови лъжички. Това изобщо не е свършило, ще се борим в апелативни съдилища в продължение на години и ако имам и най-малката възможност, ще представя делото във Върховния съд.

Тя преметна чантата на рамото си.

— Очаквам го с нетърпение.

Болдуин я чакаше пред съдебната зала. Беше пъхнал ръце в джобовете си и вратовръзката беше разхлабена около врата му. Изглеждаше уморен.

— Тежък ден? — попита Ярдли.

— Може да се каже. Намерихме Паркър. Между другото, това не е истинското му име. Той е бивш детектив от нюйоркската полиция, излежал осем години в „Синг Синг“ за опит за убийство и рекет. Имало твърдения, че е извършил няколко удара за мафията, докато все още е бил ченге. Изглежда, той е бил човекът, когото наемаш, когато се нуждаеш някой да свърши мръсна работа. — Болдуин наведе глава. — Той, хм, не си отиде тихо и кротко. — Болдуин огледа съдебната зала. — Уесли наистина си е изпуснал нервите.

— Той знае, че ще бъде осъден. Посетих го в затвора и повдигнах въпроса за родителите му и после казах на Хил често да го поглежда, докато дава показания в съда. Уесли може да контролира много неща в себе си, но не и гнева си. — Двамата тръгнаха и тя го погледна. — Добре ли си?

Болдуин повдигна рамене.

— Паркър стреля пръв. Всичко ще бъде наред. Службата на генералния инспектор ще ме изпрати в платен отпуск, докато се изяснят обстоятелствата около стрелбата, затова изглежда, имам свободно време.

Ярдли хвана ръката му.

— Тогава мисля да те поканя на късен обяд.

78.

Ярдли и Болдуин обядваха и после се разходиха в старомоден квартал, сгушен между няколко парка и начално училище. Отбиха се в магазинче, където продаваха религиозни украшения, и Болдуин ѝ купи будистка гривна от големи мъниста в жълто и златисто, която според собственика носела защита. Той я сложи на китката на Ярдли и задържа пръсти върху кожата ѝ по-дълго, отколкото беше необходимо.

Когато излязоха от магазинчето, Ярдли получи съобщение: съдебните заседатели бяха готови с решението си. Обсъждането беше продължило по-малко от два часа.

Уесли дори не се опитваше да прикрие неуважението си. Той гледаше съдебните заседатели, които влизаха в залата, с презрението на човек, който наблюдава екзекутори. Когато съдията каза всички да станат, Уесли демонстративно остана седнал и се изплю върху масата. Ярдли се надяваше съдията да не наблегне на въпроса за благоприличието, като го отстрани от заседанието. Беше най-добре да не му обръща внимание.

— Председателят на съдебните заседатели моля да стане — каза Агби и един мъж със закопчана догоре риза и посивели коси се изправи. — Разбрах, че сте постигнали решение?

— Да, почитаеми съдия.

Писменото решение беше дадено на съдия Агби, която го прочете мълчаливо, върна го на федералния маршал и попита:

— Какво казват съдебните заседатели по въпроса?

Председателят започна да чете от формуляра с решението:

— В делото „Съединените щати срещу Уесли Джон Пол, наричан още Уесли Джон Дийкинс“, по обвинението в предумишлено убийство…

Сърцебиенето на Ярдли заглуши всички други звуци и всичко в полезрението ѝ забави ход. Тя не искаше да помръдне, но освен това знаеше, че иска да запомни този момент. Да гледа едно-единствено нещо, докато четат решението. Ярдли погледна в очите Уесли и двамата се втренчиха един в друг.

— … намираме обвиняемия за виновен.