Съпруга на убиец

— Не, почитаеми съдия. Казах му само да говори истината. Сключих споразумение с господин Хил и ще му бъде даден имунитет за замесеността му в убийството на госпожица Русо в замяна за показанията му днес. Господин Хил не спомена, че има брат по време на разговорите ни и ме информира, че е излъгал частния детектив, за да се защити.

— Тогава възразявам на основание, че не бях уведомен, че господин Хил ще дава показания.

— Той е твой свидетел — каза Ярдли. — Не е необходимо да те уведомявам предварително.

Двамата се втренчиха гневно един в друг. Ярдли си помисли, че е възможно Уесли да я нападне, но пристъпи крачка към него вместо назад. Федералните маршали щяха да го хванат, преди да успее да нанесе реални поражения. Болката би си заслужавала, за да покаже на съдебните заседатели какво всъщност представлява Уесли.

Той се досети какво прави Ярдли, пое си дълбоко дъх и попита:

— Почитаеми съдия?

— Допускам показанията, господин Пол. Моля, върнете се на местата си.

Ярдли отново отиде на катедрата и се обърна към свидетеля:

— Господин Хил, какво се случи, след като господин Пол започна да спи с госпожица Русо?

— Той стана… странен, когато говореше за нея.

— В какъв смисъл странен?

— Подхвърляше неприлични шеги, такива неща. Трудно ми е да си спомня, защото беше много отдавна, но помня някои неща. Например веднъж той ме попита дали искам да правя секс с нея. Каза, че щял да я упои и че аз може да дойда през нощта и да доведа приятели, ако искам.

— Възразявам! Свидетелят лъже под клетва, почитаеми съдия, защото той и брат му са убили горкото момиче и са намерили изкупителна жертва. Това е абсолютно извращение на правораздаване! Не може да позволите този фарс да продължи.

— Господин Пол, моля, въздържайте се от възражения, освен ако възражението не е за допустимост на доказателства, не за надеждност на свидетел. Съдебните заседатели ще решат дали свидетелят е надежден. А сега, имате ли възражение срещу доказателствата?

Уесли изкриви устни в гримаса, но приличаше повече на озъбване, и седна.

— Правихте ли секс с госпожица Русо, господин Хил? — продължи Ярдли.

— Не, помислих, че Уесли се шегува. Но като си припомням, той явно говореше сериозно.

— Възражение. Той не може да знае мислите и намеренията ми.

— Приема се.

— И така, какво се случи, докато връзката се развиваше? — попита Ярдли.

Доминик Хил се размърда неспокойно на мястото си.

— Предполагам, че моментът е подходящ да го споменете, господин Хил — каза Ярдли. — Аз ви предложих споразумение в замяна на показанията ви днес и трябва да го отразим в протокола. Какво е споразумението?

— Вие казахте, че ще ми дадете имунитет в замяна на моите показания за онова, което Уесли и аз направихме на Джордан Русо.

Ярдли кимна.

— И сега това споразумение е официално вписано в протокола. Моля, продължете. Какво се случи?

Хил си пое дъх през носа и се втренчи в Уесли. Между тях прехвърчаше враждебност и омраза.

— Той каза, че иска нещо от нея.

— Какво?

— Да я види как умира.

— Абсурд! — извика Уесли и скочи на крака. Федералният маршал отзад се втурна към него. — Лъжеш! И тя ти е казала да излъжеш!

— Господин Пол, моля, седнете веднага — рече Агби.

— Не мога да седя и да позволя на този човек да се подиграва със съда и съдебната система, която обичам, почитаеми съдия. Той лъже най-нагло.

— И вие ще имате възможност да го попитате каквото желаете. А сега, моля, седнете.

Уесли хвърли поглед на съдебните заседатели и седна.

— Господин Пол е казал, че иска да види как госпожица Русо умира? — продължи Ярдли.

— Да. Той каза, че имал… потребности. Нуждаел се от някои неща, за да има пълноценен сексуален живот. И тук трябва да отбележа, че аз съм… осъждан сексуален насилник. И че съм правил грешки. Затова предполагам, че Уесли е мислел, че сме съпричастни или нещо такова.

— Какво направихте, когато той ви каза, че иска да я види как умира?

— Изсмях се. Помислих си, че Уесли се шегува. Той обаче не се засмя и разбрах, че говори сериозно. Уесли поиска помощта ми.

— В какъв смисъл?

— Той каза, че не иска да бъде човекът, който ще я вземе. Щяло да бъде добре да я вземе някой друг, защото ако някой види, ще търсят онзи човек, а той ще има солидно алиби, когато Уесли извърши убийството. Аз да я взема и да я оставя няколко преки по-нататък, където няма никого, и после веднага да отида на място с камери — банка или другаде — за да докажем, че не съм я убил.

— Защо се съгласихте да му помогнете, господин Хил?

Той се прокашля.

— Аз… ами, по онова време спях с друго момиче. По-младо момиче. На шестнайсет. Имам дълга история на нарушения — още тогава. Имам психични проблеми и това ми е създало много неприятности. Уесли не го каза направо, но намекна, че ако не му помогна, ще се обади на надзорника ми. — Хил изгледа гневно Уесли. — Бяхме приятели от деца, а той беше готов да ме предаде на секундата, ако не направя каквото иска.

— Но на този етап вие вече сте знаели, че той иска да я убие, и въпреки това сте му помогнали.