Сразени ангели

— Ето я, идва — обяви Шнайдер и посочи с ръка. Проследих посоката и забелязах сержанта, двама войници, а между тях измършавяла женска фигура. Присвих очи срещу слънцето и превключих неврохимичните стимулатори на максимално увеличение.

Таня Вардани вероятно е изглеждала по-добре в отминалите дни, когато е работила като археолог. Високото й тяло можеше да носи повече плът, би могла да направи нещо с черната си коса, може би дори щеше да е достатъчно само да я измие и изсуши. Освен това едва ли би държала на завяхващите рани под очите, а и една малка усмивка на лицето никак нямаше да й се отрази зле.

Тя се олюля, препъна се и един от войниците вдигна ръка да я задържи. Шнайдер също понечи да й се притече на помощ, но се сдържа.

— Таня Вардани — докладва наежено сержантът и извади бяла пластмасова лента, върху която бе изписан шифър. В другата ръка държеше портативен скенер. — За освобождаването ще ми трябва и вашата идентификация.

Почуках с пръст върху шифъра на слепоочието ми и изчаках безстрастно, докато лазерният лъч премине през него. Когато проверката приключи, Шнайдер пристъпи напред, улови Вардани за ръката и я поведе към совалката, опитвайки се да си придаде строг и непреклонен вид. Що се отнася до Вардани, лицето й оставаше непроницаемо. Когато се извърнах да ги последвам, сержантът ме повика тихо.

— Лейтенант.

— Да, какво има? — попитах с нарастващо нетърпение.

— Ще я върнете ли?

Погледнах към люка, през който изчезваха краката на Шнайдер.

— Не, сержант — отвърнах, сякаш говорех на малко дете. — Няма да я върнем. Водим я на разпит. Можете да забравите за нея.

Изкатерих се и затворих люка. Но докато Шнайдер вдигаше носа на совалката, надникнах навън и видях сержанта да стои там, превит пред бурята от нашите двигатели.

Дори не си направи труда да закрие лице от прахоляка.

4.

Летяхме на гравитяга, в западна посока от лагера, над смесица от пустинни храсталаци и петна по-тъмна растителност, там, където планетната флора бе успяла да се докопа до повърхностните водоизточници. Около двайсет минути по-късно стигнахме брега и продължихме навътре, над морето, което, според военното разузнаване на Клина, би трябвало да гъмжи от кемпистки „умни“ мини. През цялото време Шнайдер поддържаше ниска скорост.

Първата част на полета прекарах в кабината, като си давах вид, че преглеждам последните сведения от сателитната връзка, но всъщност наблюдавах Таня Вардани, опитвайки се да я преценя така, както ни бяха учили в школата за Емисари. Беше се отпуснала на най-далечната седалка от входния люк и съответно най-близката до десния страничен илюминатор, опряла чело на стъклото. Очите й бяха отворени, но дали виждаше нещо отвън, не можех да кажа. Не направих никакъв опит да я заговоря — бях виждал подобна маска на хиляди други лица през последните години и знаех, че няма да излезе от това състояние, докато не бъде готова вътрешно. Вардани бе надянала емоционалния еквивалент на вакуумен скафандър, единствената възможна реакция на човешките защитни системи, когато обкръжаващата действителност стане твърде непоносима. Специалистите наричаха това състояние синдром на шок от войната, един твърде всеобхватен термин, като се има предвид, че можеше да се дължи на всякакви стресови причини. Съществуваха цял наръч психологически техники за неговото лечение, но в конкретния случай истинската цел на медицинската философия — да предпазва, вместо да лекува — очевидно на този етап не можеше да бъде осъществена.

За мен все още си остава малко странно, че се опитваме с почти неандерталски методи да овладеем и разберем елегантното наследство на изчезналата марсианска цивилизация, без да имаме и най-малка представа от същината на нейната култура. Почти същото е като да очакваш от един касапин да разбира техниките на модерната неврохирургия. Няма никакво съмнение, че със слонските си похвати сме причинили не една и две вреди на познанията и технологиите, които марсианците така неразумно са оставили да бъдат открити. В края на краищата, ние не сме нещо повече от глутница чакали, ровичкащи с носове в полуразложени трупове от самолетна катастрофа.

— Приближаваме брега — съобщи Шнайдер по интеркома. — Ще се качиш ли при мен?