Сразени ангели

— Виждам две картечни гнезда и поне четири отделни лъчеви оръжия. Но всичко това е изработено с много вкус и прикрито из гънките на скулптурите.

Което, в известен смисъл, бе положителен признак. То сочеше, че ако кемпистките сили проникнат в града, корпорация „Мандрейк“ е готова да ги посрещне.

Изпитанията за издръжливостта на човешкото тяло са само една от множеството свръхмодерни насоки в текущата изследователска програма на корпорация „Мандрейк“. Крайната ни цел е максимална използваемост на всички ресурси.

Корпорацията се бе сдобила с този парцел само преди десетина години. Това, че бяха построили добре защитен център, говореше за стратегическо мислене и намерение да останат дълго в играта. Знакът на корпорацията бе верига от ДНК на фона на споменатия лозунг, рекламната им кампания се доближаваше на косъм до истеричния тон със своята агресивност, настоявайки упорито, че всеки цент на инвеститорите се влага в свръхмодерни проучвания, а печалбите й бяха нараснали шеметно след избухването на войната.

Толкова по-добре.

— Дали ни наблюдават сега?

Свих рамене.

— Винаги някой те наблюдава. Една от истините на живота. Въпросът е дали ни забелязват.

Шнайдер си придаде изморен вид.

— И как смяташ, дали ни забелязват?

— Съмнявам се. Автоматичната им система не е настроена за това. Войната е все още твърде далеч, за да вдигат тревога за щяло и нещяло. Носим униформи на съюзници, а полицейският час започва в десет. С нищо не се отличаваме от обичайните минувачи.

— Засега.

— Засега — съгласих се аз. — Да вървим и да направим така, че да ни забележат.

Отправихме се назад през моста.

— Не ми приличате на артисти — обяви импресариото, докато въвеждаше последните цифри от нашите шифри. Без униформи и с нищо неотличаващи се цивилни дрехи, купени същата сутрин, двамата бяхме преценени в мига, когато прекрачихме прага, и очевидно бяхме събудили нечие подозрение.

— Ние сме охраната — отвърнах любезно. — Тя е артистка.

Той премести поглед към Таня Вардани, скрита зад големите слънчеви очила и стиснала устни. Беше се поналяла през последните две седмици, но това все още не си личеше под дългото черно палто, а лицето й бе почти мършаво. Импресариото се усмихна, поуспокоен от това, което бе видял.

— Добре. Но трябва да ви предупредя, макар да не зная какво точно предлагате, че ви очаква доста сериозна конкуренция.

— Като Лапиний, например?

Импресариото се облегна назад и повдигна обутите си в армейски ботуши крака върху бюрото. Беше се изтупал в ръчно шит военен мундир, а отзад, в подножието на бръснатата му глава, стърчаха няколко фалшиви розетки за бойни имплантанти, нищо повече от доста добра имитация на оригиналните, ако се съдеше по полирания им блясък и натруфения дизайн.

— Не се присмивайте на големите батковци, господа — подметна той нехайно. — Ако държах дори само два процента от акциите в компанията на Лапиний, сега щях да си живуркам в Латимерград. Казвам ви, най-добрият начин да обезвредиш военновременното изкуство е да го купиш. Корпорациите го знаят добре. Те разполагат с необходимите сили и средства да го разпродават в големи количества и властта да цензурират и заглушат конкуренцията. И така — той чукна по екрана, където очакваше да се изпише информацията за нас. — Каквото и да имате тук, дано да е доста горещо, щом сте намислили да плувате срещу течението.

— Така ли се отнасяте с всички ваши клиенти? — попитах го аз.

Той се усмихна мрачно.

— Аз съм реалист. Ако ми платите, ще ви осигуря зелена светлина. Разполагаме с най-добре защитения софтуер в Приземяване, за да доставим материала ви цял и непокътнат до крайния потребител, без някой по пътя да го отмъкне. Точно както пише в рекламата. „Ние караме да ви забележат.“ Но не очаквайте от нас да масажираме егото ви, защото това не се включва в обслужването. Там, където искате да ви пратим, стават твърде много неща, за да изпитваме оптимизъм относно шансовете ви.

Прозорецът зад нас бе широко отворен и в помещението нахлуваха улични шумове. Свечеряваше се и навън бе позахладняло, но въздухът в стаята на импресариото оставаше застоял. Таня Вардани пристъпи нетърпеливо от крак на крак.

— Каквото и да е — подметна раздразнено тя. — Да свършваме по-бързо.

— Разбира се — импресариото метна още един поглед към екрана, където трансферът на хонорара се изобразяваше в менящи се, зелени цифри. — По-добре затегнете коланите. Бързината изисква допълнително заплащане.

Той чукна един клавиш. За миг там се мярнаха някакви графични изображения, погълнати почти веднага от непробиваемата стена на корпоративната охранителна система. Зелените цифри подхванаха нов, още по-трескав танц.

— Нали ви казах — рече надуто импресариото. — Екранираща система от такъв калибър изисква огромни разходи за инсталация.