Сразени ангели

— За каква утечка? — попита със съмнение в гласа Хенд.

Вардани хвърли на Шнайдер пълен с досада поглед. Тя също приседна на един камък, извади цигари и запали. Бяха „Седморка“, най-добрите цигари, които можеш да намериш в Приземяване.

— Вижте — рече замислено накрая. — Тази врата е толкова по-напред от най-модерните ни открития, колкото е подводницата спрямо кануто. Знаем какво прави, или поне си мислим, че знаем. За съжаление нямаме ни най-малка представа как го прави. Всичко това са само мои предположения.

Тя замълча, но никой не посмя да я прекъсне. Таня всмукна от цигарата и въздъхна.

— Е, добре. Каква е средната продължителност на транспортен хипертунел? Говоря за многоелементно, ДВЧ3 хипертунелно излъчване. Трийсет секунди, нали? Минута, като абсолютен максимум. И отварянето, и задържането на хипертунела изискват пълния капацитет на нашите най-мощни конверсионни реактори. — Тя пъхна цигарата в устата си и изпусна облаче дим, което мигом бе подхванато от вятъра. — Така. Когато отворихме вратата последния път, можехме да виждаме какво има на другия й край. Говоря ви за стабилно изображение, широко няколко метра и поддържано безкрайно дълго време. Говоря ви за безкрайно стабилно предаване на информацията, съдържаща се в това изображение, фотонен еквивалент на всяка една звезда от небосвода с координатите й, синхронизирани секунда по секунда в реално време, толкова, колкото ви хрумне да държите вратата отворена и готова за употреба. В нашия случай това бе в продължение на няколко дни. Около четирийсет часа, което е две хиляди и четиристотин минути. Две хиляди и петстотин пъти по-дълго от най-продължителното хипертунелно предаване, с което можем да се похвалим. И без никакъв признак, че вратата се е намирала в някакъв друг режим, освен „готовност“. Започвате ли да схващате?

— Да, това изисква доста енергия — рече нетърпеливо Хенд. — Та какво, за тази утечка?

— Ами, опитвам се да си представя какви ще са енергийните нужди на такава една конструкция. Освен това предаване с подобна продължителност рано или късно трябва да бъде изложено на външни въздействия. Това е неизменен фактор навсякъде в хаотичния космос. Знаем какво става с радиопредаванията, но за щастие до момента не сме имали подобни проблеми с хипертунелите.

— Може би защото в хиперпространството няма смущения, госпожице Вардани. Не пишеше ли нещо подобно в букварите?

— Да, може би. — Вардани изпусна облаче дим право в лицето на Хенд. — Или пък досега сме имали късмет. Няма да е чак такава рядкост от статистическа гледна точка. В края на краищата, ние познаваме хипервръзката едва от петстотин години насам и при средна продължителност на излъчванията от три-четири секунди нищо чудно, че досега ни се е разминавало. Но ако марсианците са ползвали постоянно подобни врати, тяхното експониращо време трябва да е стотици пъти по-голямо от нашето и при цивилизация с хилядолетна история рано или късно можем да очакваме някое и друго късо съединение. Проблемът е, че при енергийните нива, за които говорим в момента, подобно късо съединение, идващо през тази врата, вероятно би разцепило кората на планетата.

— Хооп!

— Точно така — кимна Вардани. — Хооп. Вижте, марсианците не са били глупави. Щом технологията им е била податлива на подобни неща, вероятно са конструирали и обезопасителен механизъм. Нещо като прекъсвач.

Кимнах.

— Така че вратата да се затвори автоматично при първия изблик…

— И да се зарови под петстотин хиляди тона скали? Госпожице Вардани, струва ми се доста пресилено като обичайна обезопасителна мярка.

Археоложката направи нетърпелив жест.

— Не казвам, че се е случило точно това. Но ако енергийният изблик е бил с изключителна сила, прекъсвачът може да не е задействал навреме, за да изключи вратата.

— Или — допълни Шнайдер, — възможно е през вратата да е преминал микрометеорит. Това си е моя теория. Другият й край е отворен към космоса. Какво ли не може да се пъхне през него, стига да мине достатъчно време.

— Вече говорихме за това, Ян. — Вардани все още беше раздразнена, но и малко уморена, като в края на продължителен спор. — Не е въз…

— Възможно е, зная.

— Добре де, изглежда малко вероятно. — Тя обърна гръб на Шнайдер и ме погледна. — Никой не знае със сигурност — голяма част от техноглифите ми бяха съвършено непознати, но лично аз съм сигурна, че съществува прекъсвач под някаква форма. Над определени скорости нищо не преминава през вратата.

— Не го знаеш със сигурност — инатеше се Шнайдер. — Ти сама ми каза, че…

— Да, но сега ми изглежда разумно, Ян. Не можеш да отвориш врата към космоса без никакви предпазни мерки.

— О, стига вече, Таня. Ами ако…

— Лейтенант Ковач — произнесе със силен глас Хенд. — Би ли ме придружил до брега? Бих искал да получа оценката ти на военен специалист за този район.

— Разбира се.