Сребърна империя

Вълна на облекчение заля Сорхатани и тя инстинктивно се просна на тревата и опря чело в крака му.

— Ох, я ставай — рече той. — Ама че смирена си се извъдила.

24.

Хаджиун умря в планините, над нивото на снега, където нямаше нито време, нито сила да се грижи за тялото си. Плътта му се бе надула от отровата в забралия му крак. Прекара последните си дни в бълнуване и агония, ръцете и лицето му бяха покрити с петна. Умря мъчително и трудно.

Зимата настъпи само няколко дни след това и виелиците завиха из планините. Тежък сняг затрупа тесните проходи, които бе разузнал Гуюк. Единственото добро на внезапно настъпилия студ бе, че мъртвите не се разлагаха. Субодай беше наредил тялото на Хаджиун да бъде увито в саван и качено на каруца. Братът на Чингис бе поискал да бъде изгорен вместо погребан в небето, оставен на птиците и животните на някой висок чукар. Дзинският ритуал на кремирането намираше все повече привърженици. Онези от народа, които бяха приели християнството, дори ги заравяха, макар да предпочитаха да бъдат положени в земята със сърцата на враговете им, които да им бъдат слуги в отвъдния свят. Нито Субодай, нито Угедай възпираха по някакъв начин тези практики. Хората от народа сами вземаха решенията си за нещо, което не можеше да навреди на никого.

Карпатите нямаха само един връх, а представляваха десетки долини и хребети, които трябваше да се преодолеят. Отначало монголите бяха единствените живи същества, ако не се броят птиците в небето, но после попаднаха на първия замръзнал труп високо горе, където дишането причиняваше болка в дробовете. Тялото лежеше само, ръцете и лицето бяха почернели от вятъра, почти като овъглени. Снегът покриваше нещастника наполовина и един от мингхан командирите изпрати воините си да изкопаят и други подобни купчини сняг. Откриха още трупове с мургави или бледи лица, тюрки или руси, често брадати. Мъже лежаха до жените си, а децата им бяха замръзнали между тях. Телата им се бяха запазили на високото, изсушени, плътта им се бе превърнала в камък.

Бяха стотици и военачалниците можеха само да се чудят кои са били тези хора и защо са рискували живота си в планините. Мъртвите не изглеждаха стари, но нямаше начин да го определят със сигурност. Може би лежаха тук от векове или пък бяха измрели само месеци преди появата на монголите по тези места.

Вятърът и снегът преобразиха напълно света. След първите снежинки животинските пътеки изчезнаха и започнаха да се натрупват такива преспи, че се налагаше да ги прекопават на всяка крачка. Спасяваха ги единствено съобщенията между съгледвачите на всеки проход, многочислеността и дисциплината на туманите. Субодай редуваше хората, които трябваше да пробиват път — разгребваха преспите с лопати и с голи ръце. Онези отзад вървяха по широка ивица кафява киша, разбърквана от десетки хиляди стъпала и копита. Снеговете не можеха да ги спрат. Вече бяха стигнали твърде далеч.

Студовете се засилиха още повече и най-слабите и ранените се бореха да не изостават. Туманите все по-често минаваха покрай седнали фигури, умрели със сведени глави. Сред тях имаше деца, родени в годините след тръгването от Каракорум. Малките им телца замръзваха бързо, когато ги оставяха в снега, вятърът рошеше косите им. Насичаха за месо падналите коне, за да нахранят хората. Туманите продължаваха напред и не спряха, докато не видяха долу равнините и не оставиха планините и вечността зад себе си. Преходът продължи два месеца повече, отколкото се беше надявал Субодай.

От другата страна на Карпатите туманите се събраха да оплачат военачалника, който бе от основателите на държавата. Войската наборници седеше и гледаше неразбиращо и навъсено как монголските шамани пеят и разказват историята на живота му. За човек като Хаджиун разказите и песните продължиха цели два дни. Онези, които ги слушаха, се хранеха кой където бе седнал и стопляха замръзналия айраг, за да могат да пият за брата на Чингис хан. По залез-слънце на втория ден Субодай лично запали напоената с мазнина погребална клада и отстъпи назад, когато черният пушек се издигна във въздуха.