Сребърна империя

Стигна до групата и започна да решава въпросите им. Даваше резки отговори и вземаше бързите решения, които бяха причината Угедай да го сложи на този пост. Беше открил, че е в състояние да запомни огромно количество информация и да я използва, когато се наложи. Благодарение на него монголските земи започваха да стават все по-устроени, макар че използваше дзински книжници за чиновници. Бавно, но сигурно Яо Шъ внасяше цивилизован дух в монголския двор. На Чингис това не би му харесало, но пък той не би харесал и самата идея за Каракорум. Яо Шъ се усмихна на себе си, когато въпросите свършиха и всички се пръснаха по задачите си. Чингис беше завоювал земите с кон, но един хан не можеше да управлява от кон. Угедай, изглежда, разбираше това по начин, по който баща му не би могъл.

Яо Шъ влезе в двореца и тръгна към кабинета си. Там го чакаха по-сериозни решения. Съкровищницата осигуряваше брони, оръжие, храна и облекло за три войски и съответно се топеше. Дори огромните съкровища, натрупани от Чингис, не бяха неизчерпаеми, макар да разполагаше с още година или две, преди хазната да остане без злато и сребро. Дотогава обаче данъците със сигурност щяха да се превърнат от малък поток в пълноводна река.

Видя Сорхатани с две от прислужничките й и се възползва от момента да й се полюбува, преди тя да го забележи. Позата й я открояваше — жена, която вървеше като императрица, както винаги. Изглеждаше много по-висока, отколкото бе всъщност. Беше родила четирима синове и въпреки това движенията й все още бяха гъвкави, намазаната й с масло кожа блестеше от здраве. Докато я зяпаше, жените се разсмяха на нещо и гласовете им отекнаха в прохладните коридори. Съпругът й и най-големият й син бяха заминали с хана, на хиляди мили на изток. Всички вести показваха, че се справят добре. Яо Шъ си помисли за доклада, който бе прочел тази сутрин. Хвалеха се, че враговете падали като гнили дървета. Въздъхна. На монголските доклади определено им липсваше умерена сдържаност.

Сорхатани го видя и Яо Шъ се поклони дълбоко, след което изтърпя, когато тя хвана ръцете му. Сякаш настояваше да прави това всеки път, когато се срещнеха. Така и не забеляза, че си е счупил пръста.

— Момчетата ми добре ли се представиха пред теб, съветнико?

Яо Шъ се усмихна за момент, докато тя пускаше ръцете му. Все още бе достатъчно млад, за да почувства силата на красотата й, и се помъчи да й даде отпор, доколкото можеше.

— Задоволително, господарке — отвърна той официално. — Заведох ги в парка да се поупражняваме. Разбрах, че ще напуснеш града.

— Трябва да видя земите, които получи мъжът ми. Почти не ги помня от детството си. — Сорхатани се усмихна унесено. — Бих искала да видя местата, където Чингис и братята му са тичали като момчета.

— Прекрасна страна е, макар и сурова — призна Яо Шъ. — Явно си забравила тамошните зими.

Сорхатани леко потрепери.

— Не, студът е едно от нещата, които помня. Моли се за топло време, съветнико. А какво става със съпруга ми? Със сина ми? Имаш ли вести от тях?

Яо Шъ отговори по-внимателно на невинно зададения въпрос.

— Не съм чул за никакви нещастия, господарке. Ханските тумани са завладели нова територия, почти до границите на Сун на юг. Мисля, че ще се върнат след година, най-много след две.

— Радвам се да го чуя, Яо Шъ. Моля се ханът да е в безопасност.

Макар да знаеше, че й харесва да го прикотква към своята религия, Яо Шъ отвърна.

— Неговата безопасност няма да се повлияе от молитви, Сорхатани. Сигурен съм, че го знаеш.

— Ти молиш ли се, съветнико? — попита тя малко закачливо.

Яо Шъ въздъхна. Сорхатани някак си го караше да се чувства стар всеки път, когато беше в подобно настроение.

— Не моля за нищо, освен за повече разбиране, Сорхатани. Докато медитирам, аз просто слушам.

— А Бог какво ти казва, докато слушаш?

— Буда е казал: „Когато се страхуват, хората отиват при свещени планини и свещени горички, при свещени дървета и светилища“. Аз не се боя от смъртта, господарке. Не се нуждая от бог, който да ме утешава в страха ми.

— Тогава ще се моля и за теб, съветнико, да намериш покой.

Яо Шъ завъртя очи, но се поклони отново; много добре осъзнаваше, че прислужничките й следят разговора с интерес.

— Много мило от твоя страна — отвърна той.

Видя, че очите й проблясват. Явно денят щеше да бъде пълен с хиляди дребни подробности. Имаше да снабдява ханска войска в дзинските земи, друга в Хорезъм под командването на Чагатай и третата на Субодай, готова да удари по-далеч на север и запад, отколкото беше стъпвал монголски крак. И в същото време знаеше, че през по-голямата част от деня ще мисли за десетте неща, които трябваше да каже на Сорхатани. Беше просто вбесяващо.

Угедай не отнесе войната до Суджоу. Градът се намираше отвъд границата на Сун, на бреговете на река Яндзъ. Дори да не се намираше на територията на Сун, той бе невероятно красив и Угедай не можеше да си позволи да го унищожи. Два тумана се установиха край градските стени, а ханът продължи, съпровождан само от един ягун от сто воини.