Сребърна империя

Очите на Хулегу се присвиха и усмивката му се разтегли още повече. С плавни движения Яо Шъ пристъпи към него и грабна стрелата. Хулегу инстинктивно пусна тетивата и за миг Яо Шъ си помисли, че е уловил стрелата и го е спрял. В следващия миг обаче ръката му подскочи, сякаш го е ритнал кон — тетивата удари кокалчетата му и почти изби стрелата от ръката му. Пръстите го заболяха и Яо Шъ се замоли дано да няма счупени. Не показа болката си пред момчето, а му подаде стрелата. Хулегу я взе потресен. Всичко бе станало за миг, за едно мигване на окото.

— Много хитро беше да накараш Кублай да ти даде лъка — рече Яо Шъ.

— Той го измисли — отвърна Хулегу, сякаш се оправдаваше. — Каза, че ще се оглеждаш за зеления му елек и няма да обърнеш внимание на моя син.

Държеше стрелата предпазливо, сякаш не можеше да повярва на случилото се. Кублай се приближи и я докосна едва ли не със страхопочитание.

— Хвана я от тетивата — рече той. — Това е невъзможно.

Яо Шъ се намръщи на това немарливо мислене и скри ръце зад гърба си. За момчетата беше истинска картина на спокойствието. Болката в дясната му ръка се засилваше. Вече бе сигурен, че е пукнал, може би дори счупил кост. Всъщност реакцията му беше безсмислена. Имаше стотици начини да се справи със заплахата от страна на Хулегу веднага щом се озовеше близо до него. Едно просто блокиране на нерва в лакътя щеше да го накара да пусне лъка. Яо Шъ потисна въздишката си. Суетата открай време бе негова слабост.

— Бързината не е всичко — рече той. — Упражняваме се бавно, докато не се научим да се движим добре, докато тялото ни се научи да реагира без мисъл, но после, когато се задействаш, трябва да се движиш колкото се може по-бързо. Това ти дава сила и мощ. Блокирането, дори виждането на удара става трудно. И най-силният противник може да бъде победен със скорост, а вие всички сте млади и от добро потекло. Дядо ви беше като нападаща змия до деня на смъртта си. И вие притежавате тази бързина, но трябва да се научите да я владеете.

Хулегу и Кублай се спогледаха. Арик-Боке се присъедини към тях със зачервено от радост лице. Не беше видял как ханският съветник грабва стрела от тетивата на опънат лък.

— А сега продължете с уроците, млади господари — рече Яо Шъ. — Ще се наложи да ви оставя, за да чуя докладите за нашия хан и ваш баща.

— И за Монгке — обади се Хулегу. — Той ще смаже враговете ни, така ми каза.

— И за Монгке — съгласи се със смях Яо Шъ. Беше доволен от разочарованите им физиономии, когато разбраха, че времето им с него е приключило.

За момент се загледа в Кублай. Чингис с право би се гордял с внуците си. Монгке беше пораснал силен, без да боледува нито ден, без да се нарани нито веднъж. От него щеше да стане боец и военачалник, на когото можеш да вярваш и когото можеш да следваш. Но онзи, който впечатляваше най-много учителите си, беше Кублай, чийто ум скачаше на някоя идея и я разпердушинваше тутакси. Разбира се, че Кублай щеше да се сети за размяната на лъка. Проста хитрина, но едва не се бе увенчала с успех.

Яо Шъ се поклони на младежите и им обърна гръб. Усмихна се, докато се отдалечаваше по пътеката и слушаше как Кублай и Хулегу шепнешком описват случилото се на брат си. Ръката му беше започнала да се подува. Трябваше да я накисне във вода и да я превърже.

Стигна до края на градината и едва потисна стона си при вида на чакащите го хора. Поне десетина писари и вестоносци проточваха шии да зърнат съветника на Угедай, потейки се на сутрешното слънце. Това бяха главните му помощници, които на свой ред командваха куп други, почти цяла войска, въоръжена с мастило и хартия. Яо Шъ с известна насмешка си мислеше за тях като за свои мингхан командири. Те контролираха администрацията на огромната и все още разширяваща се територия, от данъците до разрешенията за внос и дори държавните начинания като събирането на новите такси по мостовете. Чичото на Угедай Темуге искаше този пост, но ханът го беше дал на будисткия монах, който бе съпровождал Чингис при почти всичките му победи и с по-голям или по-малък успех бе обучавал братята и синовете му. Темуге беше получил библиотеките на Каракорум и непрекъснато настояваше за все повече и повече средства. Яо Шъ знаеше, че Темуге ще е един от онези, които ще се опитат да стигнат до него днес. Между съветника и просителите имаше хора на шест нива, но братът на самия Чингис обикновено ги принуждаваше да отстъпят.