Средното царство

— Дори и да не го е схванал съвсем вярно, но е достатъчно близо до истината, че да може да ни навреди. Ако охраната проучи Бердичев малко по-дълбоко, ще открият връзката с тебе. И после цялата постройка се срутва.

— И какво предлагаш?

— Ще го убием.

— Ами копието?

— Остави това на мен — Де Вор протегна ръка и взе картата. Погледна я и я подаде на Леман.

Леман активира картата, прочете я и я върна на Де Вор.

— Добре. Този Као Джиян иска среща. Аз ще се погрижа за това. Междувременно имам една работа и за теб.

Леман се намръщи.

— Какво?

— Ян Лай е жив. Опитал се е да се свърже с Уайът. Моите хора откриха къде се намира, но той би разговарял само с тебе или с Уайът. Явно само на вас двамата има доверие.

Леман усети, че стомахът му се свива за втори път тази сутрин. Ян Лай беше един от Министрите на Декрета, от главните чиновници на Лу Кан. Мислеха си, че е бил с Лу Кан, когато бяха убити министърът и най-важните му чиновници.

— Значи не е бил в купола, когато избухна?

Де Вор поклати глава.

— Разбрах го едва преди два часа. Всички филми на вътрешната охрана са били унищожени от експлозията, но копията са оцелели. При преброяването на телата две липсват. Май единият е заместник-министърът Ян Лай.

— Ами тогава кой е другият?

Де Вор сви рамене.

— Още не знам. Но Ян Лай може да знае. Иди го виж. Направи каквото трябва.

Леман кимна. Този път щеше да действа по своя инстинкт.

— Добре. Ще се оправя с него.

Де Вор се изправи.

— И не се безпокой, Пьотър. Аз ще се оправя. Знаеш, че можем — той хвърли поглед към записа и картата, после — отново към Леман. — Унищожи ги. Аз ще се погрижа за останалото. О, и още нещо, Пьотър…

— Да?

— Ръкавиците ми…

* * *

След като Чо Хсиян си отиде, Джиян прекара в чайната още два часа. Истинското свинско със зеленчуци, бутилката хубаво вино и прекараното време с две от най-големите курви на заведението — всичко за сметка на Чо Хсиян — му бяха вдигнали страхотно настроението. Най-после всичко беше тръгнало както той искаше. „Май е време — помисли си той — да завия по коридора към моя апартамент.“

Сред шума и блъсканицата в коридора той почти подмина вратата си. Вече се канеше да влезе. Но нещо, някакво чувство, което беше развил през годините, го спря. Дръпна дланта си от кодираната ключалка и се наведе, за да я огледа. Нямаше никакво съмнение. Някой си бе играл с нея.

Долепи ухо до вратата. Нищо. Или поне нищо необичайно. Дочуваше мекото мъркане на машини отвътре, но това беше нормално. Или почти нормално…

Обърна се и отново погледна препълнения с щъкащи насам-натам хора коридор, пренебрегвайки минувачите; опитваше се да мисли. Беше ли оставил нещо включено? Беше ли? Почеса се нервно по врата — не можеше да си спомни; после пак погледна следите по ключалката и се намръщи. Изглеждаха пресни, но можеше и да са оставени преди време. Възможно е просто да са били някакви хлапета.

Възможно е. Но по-добре е да не рискува. Не и при тези обстоятелства.

Постави дланта си върху ключалката и щом вратата се плъзна, той се прилепи към стената встрани от отвора.

Вратата бавно се плъзна обратно, той погледна в стаята — търсеше знаци за присъствието на натрапник. После с бързо движение измъкна ножа си и пристъпи вътре.

Някой изби ножа от ръката му. Той го видя как изхвърча във въздуха. После някаква ръка грубо затисна устата му.

Джиян се замята — опитваше се да се обърне и да види лицето на нападателя. Вдигна инстинктивно едната си ръка, за да отбие удара, но мъжът беше як и хватката му беше здрава.

После изведнъж падна назад.

Погледна нагоре, борейки се да си поеме дъх. Куан Йин, богиньо на милостта! Беше Чен!

Чен го изгледа кръвнишки.

— Къде беше?!

Две-три лица се появиха на вратата зад Чен. Джиян им махна да се скрият, след това се надигна и тръгна да я затвори. Щом отново успя да си поеме дъх, се извърна към ядосания КУАЙ. На устните му пак заигра бледа усмивка.

— Уреждах едно-друго. Сключвах сделки.

Опита се да мине покрай него, ала Чен го хвана за ръката и изфуча:

— По-скоро си бил по курви. Подушвам вонята им…

Джиян се разсмя.

— Малко удоволствие след работата — това е всичко — той влезе в стаята и тежко се отпусна на леглото с лице срещу Чен. — Ами ти пък какво правиш тук?

Чен прибра големия си ловджийски нож в ножницата и прекоси стаята. В нишата в ъгъла имаше старомоден игрален автомат. Обърна гръб на Джиян и се взря в екрана.

— Мислех си, че ще дойда и ще разбера какво става. Много време те нямаше.

Джиян се разсмя, после събу лявата си джапанка.

— Както казах, сключвах сделки. Работех и за двама ни.

Чен си поигра още секунда с копчетата на машината, след това се извърна.

— И?

Джиян се усмихна и срита и другата джапанка, после започна да се измъква от робата си.

— Имаме още една среща. Утре, в чайната на Големия Бял. Тогава ще определим цената.

Сякаш забравил, че в стаята има и друг човек, Джиян се съблече гол, след това отиде при душа в ъгъла и пусна пет жетона за по десет ФЕН в процепа. Дръпна завесата, застана под душа и щом хладката вода потече, започна да се сапунисва.