Средното царство

Хен Ю се поклони ниско, но когато се изправи, бузите му бяха леко зачервени, а очите му не пресрещнаха чичовия му поглед. Хен Чи-По втренчи поглед в него — не за първи път му хрумна, че за лош късмет не би могъл да издигне на поста някой от по-близките му роднини. Ю, синът на отдавна починалия му по-малък брат Фан, бе получил образование далеч от семейството. И си беше оформил странни възгледи за живота. Старомодните конфуциански идеали за доброта. Неща, които правеха мъжа слаб, изправеше ли се лице в лице с истинската природа на света. И все пак той беше млад. Можеше да учи още. Да бъде оформен така, че да служи по-добре на семейството.

Ку, винаги нащрек, забеляза как се развиват нещата и подхвана виц за някаква курва от Високите нива, която срещнала непознат от Глината. След като му отправи кратка благодарствена усмивка, Чи-По се надигна от стола си и обърна гръб на компанията. Замисли се, подръпвайки брадата си. Спря под голямата карта на Град Европа, заемаща цялата стена, като едва забелязваше мрежата като пчелни килийки, обгърнала старите, познати очертания на страните — мислеше за миналото. За онзи момент в преддверието на Танга, когато Лу Кан го беше унизил.

ШИ ВЕЙ ЦУ ЦАН.

Чуваше го дори сега. Чуваше как Лу Кан го произнася; виждаше лицето му само на инчове от своето; студените интелигентни очи, втренчени в него с презрение; тази мека, почти женствена уста, която оформяше коравите думи. Беше стара поговорка. Древна обида. Ти въплъщаваш мъртвите и ядеш хляба на леността. Ти си мързелив и корумпиран — това означаваше. Отмъкваш наградите за тежкия труд на другите. Чи-По потръпна, щом си спомни как останалите присъстващи — министри като него — се бяха отвърнали от него и го бяха изоставили там, сякаш съгласявайки се с Лу Кан. После нито един не бе дошъл да говори с него.

Сведе очи и прошепна тихичко на себе си:

„Но сега този малък свински гъз е мъртъв!“

Той бе склопил онези студени очи. Беше запушил онази мека уста. А сега негова кръв щеше да наследи поста. И все пак…

Хен Чи-По затвори очи и потръпна — усещаше странна смесица от горчивина и триумф. Той беше мъртъв. Ала думите продължаваха да кънтят в главата му. ШИ ВЕЙ ЦУ ЦАН.

* * *

Големият Бял им донесе поднос с ЧА, после заситни назад и затвори вратата след себе си.

Чо Хсиян се наведе напред и наля от порцелановата бутилка — първо напълни купичката на Джиян, после своята. Като свърши, остави бутилката и изгледа остро наемника.

— Е? Какво има, Као Джиян?

Гледаше как Джиян надига купичката си, отпива и кимва одобрително. В очите му проблясваше странна светлина. Беше станала беля. Точно както си мислеше. Но не точно такава, каквато бе очаквал. Какво тъкмеше Джиян?

— ЧА е много приятен — Джиян се облегна назад. — Много. В цялата Мрежа няма по-хубаво място от чайната на Големия Бял, не си ли съгласен?

Чо Хсиян обузда нетърпението си и опря ръце с дланите надолу върху масата; после леко наклони глава и се взря внимателно в Джиян. Беше нащрек не защото го заплашваше някаква физическа опасност — Големият Бял пребъркваше всички клиенти, преди да ги пусне в чайната, — но защото познаваше Джиян и знаеше що за човек е. Невестулка. Лъжливо малко лайноядче с амбиции много над възможностите си.

— Да, няма по-добро място в Мрежата — отвърна той. Нищо не спомена за прекрасното заведение на Му Чуа, където обикновено си прекарваха времето той и другите Отгоре, когато слизаха тук, нито за погнусата, която предизвикваха у него и мястото, и типове като Джиян, с които се налагаше да си има работа.

— По-добре кажи какво искаш, Джиян. Нямам време за губене.

Джиян го погледна с лукавия поглед на човек, който знае много неща.

— Няма да те забавя, мистър посредник. Онова, което имам да кажа, е просто и ясно.

Чо Хсиян се вцепени леко, настръхнал от обидата, която му беше нанесъл Джиян с англицизираната форма на ХСИЕН ШЕН, но умът му вече работеше по въпроса, какво ли ще иска Джиян. И все пак в него той не виждаше заплаха за себе си дори и когато Джиян се наведе напред и прошепна:

— Знам за кого работиш, Чо Хсиян. Проучих го.

Джиян се облегна назад и го загледа като ястреб. Подръпваше с дясната си ръка пръстите на лявата.

— Това струва нещо, не мислиш ли?

Чо Хсиян се облегна назад. Умът му работеше трескаво. Хон Чао ли имаше предвид? Ако е така, как го бе научил Джиян? Кой от посредниците на Хсиян бе проследил връзката? Или Джиян просто гадае? Опитва се да го притисне за още някоя пара? Погледна отново наемника и отбеляза колко вторачено го гледа онзи; после сви рамене.

— Не разбирам за какво говориш. Аз сам съм си господар. Не съм гнусен наемник.

Обидата беше нарочна, но Джиян просто я пусна покрай ушите си.