Сърцебиене

Седях ревяща на пода и на пресекулки се опитвах да му обясня какво се е случило. Да му разкажа за фермата в подножието на планината Нгонг. За любовта между Карън и Денис. И как той й каза: „Не искам в края на живота си да установя, че съм живял нечий чужд живот.“

И как в края на краищата той избра да бъде с нея, защото тя му „развалила радостта от самотата“. И после как с него се случва нещастието, а тя го погребва на хълма, където „лъвовете обичат да спят обедния си сън, държейки под око планината Нгонг“.

Филип се опита да покаже разбиране към душевната ми катастрофа. Дни наред бих могла така да си страдам. Искам да кажа, че има много филми, при които започвам да рева още при началните надписи…

Как ми дойде на ум всичко това?

А, да. Това, което всъщност исках да кажа, беше, че се е случвало доста често да изненадам приятеля си Бурджи. Обаче никога досега не се е случвало в хладилника му да няма хайвер и шампанско. Винаги нещата изглеждат така, сякаш Бурджи цял живот се е подготвял за този миг, в който Амели Кукличката Щурм ще му позвъни в събота сутринта в седем и половина и ще си поръча той да я посети на паркинга на Щолпер Хайде.

Бурджи наблюдаваше с доволство творението си. Беше се сетил дори за възглавнички за сядане.

Все още не ме беше попитал за нищо. Не изрече и никакви обвинения. Какъв страхотен приятел само!

Сяда на възглавничката насреща ми, гледа ме проницателно, хваща ме за ръка и казва:

— Звездичке, няма никакво значение какво се е случило, това, от което ти имаш нужда, е нова прическа.

За съжаление думите му ме разсмяха, обаче в същото време се разревах, а пък трябваше и да се чукам с шампанското, като едновременно махам косите от челото си и ги опъвам назад, защото те наистина се бяха смъкнали върху лицето ми.

— А сега, Кукличке, разкажи ми всичко от самото начало.

9:30

— И какво точно искаш!?

Уплашена идвам на себе си. До този момент почти през цялото време Бурджи ме слуша без дума да обели, само от време на време си позволяваше по някой междинен въпрос или пък съчувствена забележка. Явният упрек ме обърква.

— Как? Отде накъде? Защо пък не? Бурджи, какво става? Защо пребледняваш? Намирам, че Филип може да се чувства доволен. Та в края на краищата той се измъква невредим от цялата история.

— Измъква се невредим? — Бурджи поклаща малката си главица, която винаги ми е напомняла на умрелия ми папагал Икар.

Кръстих го така, когато в основното училище четохме за Икар и за това как се приближил към слънцето и крилата му се стопили. Една нощ моят Икар се бе измъкнал от кафеза си и паднал зад печката в детската ми стая. Събудих се от миризмата на опърлена перушина — за съжаление бе твърде късно. Дълго време страдах от чувство за вина, дали аз — номен ест омен — не съм повлияла отрицателно върху съдбата му, давайки му точно това нещастно име.

Поради превъзбуда Бурджи си беше запалил една пурета „Кохиба“. Знам, че изобщо не понася пуретите, но пък от друга страна намира, че те изглеждат далеч по-елегантно в сравнение с цигарите. Когато никой не го гледа, пафка „Ернте 23“.

— Люспичке, Филип не носеше ли „Бриони“?

— Мммххх.

— Това е крайно болезнено, Кукличке. — Бурджи изкривява от болка лицето си. — Наистина е страшно болезнено. Искам да кажа, че костюмите би могъл да хвърли, люспичке, но едва ли някога би ти го простил.

Ха! Правилно ли чувам? Какво означава в случая да ми прости?

— Какво означава в случая да ми прости?

— Миличка, по отношение на колите, костюмите и пишките си мъжете са изключително чувствителни. Не, кукличке, този път си отишла твърде надалеч. Оценявам склонността ти към драматизиране на ситуацията, а пък ти знаеш, че всъщност аз винаги съм те подценявал. Също и тогава, малко преди Коледа…

— Бурджи, чуй ме!

— … когато три дена те крих у дома — между другото с цялата ти екипировка за ски, за да стане така, че Филип да повярва, че си заминала без него за Сент Мориц.

— Бурджи, престани, защото аз всъщност…

— И този път няма да те оставя, Кукличке. Но ако бях на мястото на Филип… искам да кажа, че ако това бяха моите костюми „Бриони“… Все пак не забравяй, че по свой си начин аз също съм мъж. Не, този път, люспичке, наистина се боя, че веднъж завинаги си го изгубила. Никой не би позволил така да се държат с него.

Бурджи въздиша дълбоко и ме поглежда загрижено. Въобразявам ли си, или не? Какво всъщност се случва тук?

— Ума ли си изгубил? Държиш се така, сякаш аз в някакъв безпричинен пристъп на вандализъм съм унищожила целия гардероб на Филип. Какво значи „той никога няма да ти прости“? Че на мен ми е все тая дали ще ми прости, или не!

Винаги когато се разлютя, почвам да говоря прекалено високо. Наследство от майка ми, която по тоя начин споделяше с цялото съседство проблемите, които имаше да разрешава с баща ми.