Стая

Ама аз не искам да докосвам. Поглеждам по-близо, опитвам се да видя как беше. Намирам си числата от рождените дни, отбелязани до Врата, заставам до тях и си слагам ръката залепена върху главата, по-висок съм от черното 5. Върху всичко има тънко черно.

— Това прах от кожата ли ни е? — питам аз.

— Пудра за вземане на отпечатъци — казва инспектор Оу.

Навеждам се и поглеждам в Подкреватчо за Яйчена змия, нагъната, сякаш спи. Не й виждам езика, протягам ръка много внимателно, докато усетя лекото бодване на иглата.

Изправям се.

— Къде е било Цвете?

— Забрави ли вече? Ето тук — казва Мам и потупва средата на Скринчо и аз виждам кръг, който е повече цветен от останалото.

Има петното на Писта около Креватчо. Малката дупка изтъркана в Под, където ни стояха краката под Маса. Май това наистина някога е било Стая.

— Но вече не е — казвам на Мам.

— Какво?

— Сега не е Стая.

— Така ли мислиш? — подушва. — Преди миришеше на още по-застояло. Разбира се, сега вратата е отворена.

Може би е точно това.

— Може би не е Стая, ако Врата е отворена.

Мам прави малка усмивка.

— Искаш ли…? — Прочиства си гърлото. — Искаш ли да затворим вратата за малко?

— Не.

— Добре. Искам да изляза вече.

Аз отивам до Стена на Креватчо и я докосвам с един пръст, коркът не ми напомня на нищо.

— Лека нощ през деня ли е?

— Ъ?

— Можем ли да казваме лека нощ, когато не е нощ?

— Мисля, че по-скоро е сбогом.

— Сбогом, Стена на Креватчо. — После го казвам на трите други стени, после: — Сбогом, Под. — Потупвам Креватчо: — Сбогом, Креватчо. — Мушкам глава в Подкреватчо и казвам: — Сбогом, Яйчена змия. — В Гардеробчо прошепвам: — Сбогом, Гардеробчо. — В тъмното е рисунката на мен, дето Мам направи за рождения ми ден, изглеждам много малък. Помахвам й да дойде и й я показвам.

Целувам й лицето, където са сълзите, такъв е вкусът на морето.

Свалям рисунката и си я заципвам в якето. Мам е почти до Врата, аз отивам при нея.

— Вдигни ме.

— Джак…

— Моля те.

Мам ме слага да седна на хълбока, аз вдигам ръце.

— По-високо.

Тя ме държи за ребрата и ме вдига нагоре нагоре нагоре, докосвам началото на Покрив. Казвам:

— Сбогом, Покрив.

Мам ме сваля долу, туп.

— Сбогом, Стая — махам на Прозорче. — Кажи сбогом — казвам на Мам. — Сбогом, Стая.

Мам го казва, ама на без звук.

Обръщам се и поглеждам още веднъж. Като кратер е — дупка, дето нещо се е случило. После излизаме.

Благодарности

Бих искала да благодаря на моя любим Крис Раулстън и на моя агент, Карълайн Дейвидсън, за техния отклик на първата версия, както и на Карълайн (подпомагана от Виктория Кс. Куи и Лаура Макдугъл) и на моя агент за САЩ, Кати Андерсън, за тяхната неспирна ангажираност към този роман от самото начало. Джуди Клейн от Little, Brown, Сам Хъмфрис от Picador и Айрис Тъфолм от HarperCollins Canada за тяхната внимателна редакция. Също и на приятелите си Дебра Уестгейт, Лиз Викок, Шиниъд Макбриърти и Али Доувър за техните предложения за всичко — от детското развитие до развитието на сюжета. Преди всичко на моя зет, Джеф Майлз, за смущаващо проникновените съвети относно практическата страна на Стая.