Читаем Стейкман полностью

— Дори много точно. Висока, яка и широкоплещеста фигура, коса руса и дълга, брада — също, очи сини, уста малка, зъби — хубави. Облекло — връхната ловна дреха е украсена с ресни и е изпокъсана. Легинси: украсени с ресни, и парцаливи Мокасини: украсени с ресни и вече разпрани и продупчени. Шапка: парче касторена материя без форма и цвят. Кон: жребец с кафяв косъм и бяло петно на челото. Оръжия: една двуцевка, една карабина, нож, томахок и ласо. Особени белези: съчинява песни и трепе стейкмани. Тъй, сега можете да наредите да го издирят чрез публична обява — толкова подробно и точно описание ви дадох.

Девойката знаеше вече достатъчно. Тези доста странно изброени отличителни белези отговаряха на външността на непознатия ловец.

— Ще ни го доведете ли някой път на гости, когато дойде в града, мистър Съмърланд?

— Щом желаете, мис, ще ви го доведа толкова сигурно, колкото съм сигурен и в наличието на шапката си.

— Ще настоявам да удържите на обещанието си!… Рихард Клаузен се сети да си легне да спи едва след като бе станало необичайно късно. Когато влезе в тъмната всекидневна, той забеляза, че светлините на втория етаж в отсрещната къща бяха угаснали, но затова пък бяха осветени прозорците на няколко стаи на първия етаж. Завесите бяха дръпнати настрани, а вратата на балкона зееше отворена. На масичка до канапето гореше лампа с голям абажур. Един женски силует в бяла ефирна дреха се приближи до нея. Ослепителната светлина падна върху високата чаровна фигура, но тъй като беше почти с гръб към Клаузен, не можа да види лицето й. Той стоеше неподвижно, без да откъсва поглед от нея. В този момент тя взе една книга, разтвори я и я обърна към лампата.

Клаузен бързо отиде за бинокъла си, излезе на балкона, където никой нямаше да го забележи, понеже беше тъмно, и го вдигна пред очите си. Видя непознатата близко и ясно пред себе си. И след като тя се поизвърна към него, с изненада различи същото чудно красиво лице, което следобед му бе направило толкова силно впечатление.

— Тя е! Така и подозирах.

Той почувства как го заляха горещи вълни. Усети как го завладя непознато зашеметяване. Известно му беше, че женската красота има голяма власт, но все още не я беше изпитал върху себе си. А ето че сега завладя цялото му същество.

В този момент тя взе лампата и влезе с нея в съседната стая. Белите пердета, закрили ревниво прозорците й, му позволиха да зърне само сянката й, но щом угасна светлината, изчезна и тя. Девойката си беше легнала да спи.

С преизпълнено от щастие сърце Клаузен се прибра в библиотеката. Някаква вътрешна сила го накара да седне пред писалището, ръката му грабна перото и скоро изпод него върху хартията се занизаха стих подир стих, толкова пламенни, звучни, чисти и колоритни, каквито може да роди само първата любов. Той взе листа в ръка и ги препрочете.

— Най-хубавото, което съм написал! Но какво да направя? Имам ли право, или не? Все още в редакцията се занимават с монтажа на утринния вестник… да, ще рискувам!

Той грабна шапката си и въпреки късния вечерен час излезе навън и се отправи към печатницата. Там беше винаги добре дошъл като сътрудник и скоро си тръгна доволен за дома.

В тъмния сводест вход стояха двама души, с които в бързината се сблъска не съвсем нежно. Единият силует бе на висок мъж, а другият — на нежно женско създание.

— Кой е тук?

— Аз съм. Сара.

— Коя Сара?

— Прислужницата на майка Смоли.

— Ах, да. Лека нощ!

Значи малката хубавичка терцеронка1 си имаше обожател. На Клаузен му се стори, че в неясните очертания на мъжкия силует имаше нещо познато, ала не му се искаше да досажда на двамата. Той се изкачи по стъпалата, влезе в жилището си и след толкова дълго време за пръв път пак спа в меки пухени завивки.

<p>3. ОТМЪЩЕНИЕ</p>

Клаузен се събуди рано сутринта. Побърза да се облече и се приближи до прозореца, за да се опита да зърне своята красива съседка отсреща. Но там всички прозорци бяха все ощо затворени. Само вратата на балкона бе отворена, както си беше и предишната вечер. Той остави само една тясна пролука между завесите, за да може да продължи наблюденията си, без самият той да бъде забелязан.

Не след дълго завесите отсреща се раздвижиха и прозорецът се отвори. Марга излезе на балкона и огледа улицата. Клаузен стоеше на мястото си като омагьосан. Тя бе по-хуба-ва от всички жени, които беше виждал дотогава, беше по-очаро-вателна от всичко, каквото бе рисувала пред него фантазията му.

След закуска тя пак се появи и седна срещу баща си на тапицираното с червено кадифе кресло, което й беше подадено от едно негърче. После то разгърна пред тях вестник и двамата започнаха да се занимават с него. Клаузен пак стоеше до прозореца и я наблюдаваше. Помисли си: „Дебелият джентълмен, изглежда, е баща й. Ей го сега вдигна изненадано поглед, сякаш е намерил във вестника нещо много интересно. Усмихва се и й подава да погледне страницата. Дали пък не е моето стихотворение? Прочете ли го, сигурно веднага ще разбере, че е писано единствено за нея!“

Перейти на страницу:

Похожие книги

Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй
Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй

«Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй» — это очень веселая книга, содержащая цвет зарубежной и отечественной юмористической прозы 19–21 века.Тут есть замечательные произведения, созданные такими «королями смеха» как Аркадий Аверченко, Саша Черный, Влас Дорошевич, Антон Чехов, Илья Ильф, Джером Клапка Джером, О. Генри и др.◦Не менее веселыми и задорными, нежели у классиков, являются включенные в книгу рассказы современных авторов — Михаила Блехмана и Семена Каминского. Также в сборник вошли смешные истории от «серьезных» писателей, к примеру Федора Достоевского и Леонида Андреева, чьи юмористические произведения остались практически неизвестны современному читателю.Тематика книги очень разнообразна: она включает массу комических случаев, приключившихся с деятелями культуры и журналистами, детишками и барышнями, бандитами, военными и бизнесменами, а также с простыми скромными обывателями. Читатель вволю посмеется над потешными инструкциями и советами, обучающими его искусству рекламы, пения и воспитанию подрастающего поколения.

Вацлав Вацлавович Воровский , Всеволод Михайлович Гаршин , Ефим Давидович Зозуля , Михаил Блехман , Михаил Евграфович Салтыков-Щедрин

Проза / Классическая проза / Юмор / Юмористическая проза / Прочий юмор