Стейкман

— Що се отнася до бельото и подобните неща, да. Навярно ще трябва да помоля за помощта ви, добра ми майко Смоли, но другото ще съм принуден да поема самият аз. А и конят ми, останал в странноприемницата, се нуждае от присъствието ми.

— Ще изпратя да го доведат тук. В задната постройка имам прекрасен обор, който сигурно ще ви задоволи.

Когато се свечери, с помощта на търговеца на дрехи и на фризьора от Клаузен бе станал съвсем друг човек. Щом се върна, за да се представи в новия си външен вид на своята хазяйка, от смайване тя силно плесна с ръце. После отиде при книжаря и собственика на печатницата, който същевременно беше и издател на „Утринни и вечерни стентънски новини“, и бе приет от него с голямо внимание. Там се осведоми къде е жилището на адвоката Съмърланд. В Престън на Ред Ривър той се беше разделил с храбрия Тим, за да предприеме още едно пътешествие из Индианската територия, и ето че сега не искаше да прекара нито един ден в града, без да го е видял. Но за съжаление не го завари у дома. Както му каза прислужницата, вечерта той бил поканен на гости у банкера Олбърс заедно с цялото семейство.

Клаузен се върна в жилището си и там започна да се занимава в библиотеката на починалия търговец от Мисисипи. Скоро забеляза, че вторият етаж на голямата къща отсреща е силно осветен. Оттам можеше твърде удобно да се надзърта в стаята му и ето защо той дръпна пердетата.

В празнично осветеното помещение точно срещу прозорците на Клаузен на дълга маса се беше събрала многолюдна компания. Почетното „председателско“ място бяха предоставили на Марга. С изключение на Уилсън между присъстващите се намираха всички участници в разходката на коне, които същия ден бяха станали свидетели на неприятната сцена с непознатия ловец. Там беше и Бил Съмърланд заедно с жена си и своя брат. Съобразявайки се с близките си, този път Тим се беше отказал от обичайното си траперско облекло. Но съвсем ясно си личеше, че се чувства извънредно неудобно в официалния си костюм. Всъщност той беше в центъра на вниманието през цялата вечер и не се измори да разказва приключенията си. В този момент току-що беше описал как Клаузен го спаси в пустинята на смъртта.

— И знаете ли на кого трябва да благодаря, че не ме разкъсаха лешоядите? — попита той. — На един поет! Да, чудете се колкото искате, но е така — на един поет. Обаче той не е от онези, дето витаят нейде между облаците и земята, подритвайки безпомощно с крака, ами е истински бизнесмен, който, където и да го поставиш, знае кое как да направи, и то по най-добрия начин.

— Как се казва? — попита дебелият банкер, който беше голям любител на литературата и не пропускаше случай да докаже своята начетеност.

— Клаузен, Рихард Клаузен, ако нямате нищо против. Стиховете му са нежни като кадифе, ала юмрукът му е като от стомана. Той е истински великан, а има сърце на дете. В това мога да ви се закълна, както впрочем и в моята шапка!

— Немецът Клаузен ли? Ей там седи неговата най-голяма почитателка — обади се банкерът, посочвайки към дъщеря си. — Чела е стиховете му при майка Смоли. По своему той наистина е значителен поет. Но можеше да стане голямо име само ако беше писал на английски.

— На английски ли? — попита Тим Съмърланд. — Не знам дали замахваше по немски, или по английски, но ударите му си ги биваше, повярвайте ми! Със собствените си очи го видях, когато успях да си възвърна отмъкнатото злато. Трябва да чуете и тази история!

Той продължи да разказва, докато най-сетне приключи със забележката:

— А ако имате желание да го видите, то може би съвсем скоро ще бъде изпълнено. Когато се разделихме край Ред Ривър, той ми обеща да дойде в Стентън. Беше тръгнал из прерията само за да напише книга със стихове за нея. Смята да я даде тук за печат.

Скоро всички станаха от трапезата и се пръснаха по стаите. С голямо внимание Марга беше следила разказа на трапера. Силно впечатление й направиха изчезналите колове в пустинята, както и откраднатото злато. Съвсем неволно тя свърза двете неща с отговора на ловеца, който само преди часове беше дал толкова суров урок на нахалния Уилсън. Какво ли означаваха изненаданите погледи, с които двамата противници се бяха измерили от глава до пети? Не й излизаше от ума високата стройна фигура и гордата осанка на непознатия. А колко топъл и нежен бе гласът му, когато я заговори! Тя издебна удобен момент, за да остане насаме минута-две с Тим Съмърланд, и го попита:

— Не казахте ли, че Клаузен се кани да дойде в Стентън?

— Йес, така казах, мис.

— А можете ли да ми го опишете?