Читаем Стейкман полностью

Той отново взе бинокъла в ръка и веднага му стана ясно, че според разположението на набора на редовете на мястото, където се беше спрял погледът й, не можеше да има нещо друго, освен стихотворение. Гъста руменина заля лицето и врата й.

— Прочете го! — прошепна Клаузен. — Сега пак го чете. О, ако можеше да почувствакак учестено бие пулсът на автора му в този момент!

В същия миг на вратата на стаята му се почука и терцерон-ката на неговата хазяйка му донесе списъка на ястията, от който той трябваше сам да състави седмичното си меню. Ядоса се, че го смущават, но не се издаде. Обеща й незабавно да направи своя избор. Тя сеотдръпна до вратата, ала не излезе от стаята.

— Искаш ли още нещо?

— Имам една молба, милорд — каза тя и се изчерви. — Късно вечерта ме срещнахте при портата с един джентълмен…

На Клаузен му мина през ума, че човекът му се беше сторил познат, и реши да поразпита за него.

— Джентълмен ли? Че кой джентълмен ще застане посред нощ при външната порта заедно с една прислужница?

— Но е така, милорд! Джентълмен е, понеже го познавам много добре. Та нали е моят… моят…

— Твоят любим ли?

— Да — тихо отвърна тя. — Но господарката ми нищо не бива да знае и затова… затова исках да ви помоля да не й казвате, че сте ни виждали заедно!

— Well! Ами кой е този джентълмен, който ти е завъртял главичката?

— Наричам го Фред, милорд.

— А как е другото му име?

— Всъщност би трябвало да си мълча, но на вас мога да го кажа. Той е Фред Уилсън, богат плантатор от Тексас. Често посещава банкера Олбърс отсреща. Виждал ме е през прозореца и се е влюбил в мен.

— Олбърс ли? Това не е ли дебелият господин, който сега седи на балкона?

— Да, той е, а онази лейди е мис Маргарет, дъщеря му. Тя идва често при моята господарка и всички й викат Марга.

Клаузен знаеше вече името на жената, събудила у него толкова жив интерес. Изведнъж една съвсем друга мисъл светкавично прониза мозъка му.

— А има ли твоят любим белег на челото?

— Да! Познавате ли го, милорд? Останал му е от схватка с някакъв индианец.

— Откъде знаеш, че е богат?

— Веднъж ме заведе в жилището си и ми показа цял куп златен прах и златни зърна, донесени от различни негови пътешествия. В най-скоро време пак се кани да заминава.

Момичето се разприказва. Клаузен трябваше да използва това, защото всичко, коетоузнаеше тук, можеше да му бъде от полза.

— Закъде?

— Отива в Мексико при брат си.

— И защо ще ходи толкова далече?

— Брат му, който е алкалд1 в Морелия, му писал, че иска двамата заедно да направят някаква голяма сделка. Прочетох писмото.

— А как се казва алкалдът? Естествено пак Уилсън, нали?

— Не, защото той му е само несъщ брат и името му е Антонио Молес.

— За каква сделка става дума?

— Не пишеше в писмото. Милорд, ще изпълните ли молбата ми?

— Да, но само при условие, че и ги нищо няма да кажеш на любимия си за нашия разговор!

Тя си тръгна, а Клаузен бързо се върна при прозореца. Марга и баща й бяха изчезнали от балкона. Той седна пред писалището и нахвърля листа с менюто. После се приготви заизлизане. Искаше да посети Съмърланд.

Докато се занимаваше с тези неща, не забеляза как тайно обичаната от него жена, облечена вече в черна шумоляща коприна, напусна жилището си, прекоси улицата и влезе в дома на майка Смоли. По-рано мулатката беше приятелка на нейната покойна майка и изпитваше голяма симпатия към красивата девойка. Сега я посрещна с приятелски укори:

— Вчера през целия ден не намери нито минутка свободно време, за да се отбиеш макар за малко при мен!

— Ах, леличко, имах да върша толкова много неща! Още преди обед трябваше да започна подготовката за гостите, които имахме на вечеря, а след като се наобядвахме, татко менА-кара да отида на разходка с коне заедно с противния Уилсъй, към когото има неразбираеми за мен предпочитания. Е, как можех да дойда?

— Изглежда, хич не го обичаш този Уилсън!

— Не, лельо, не го харесвам, дори нещо повече. Можеш ли да се сетиш защо? Намекнал пред татко, че стоял в Стентък само заради мен, и татко настоя да съм възможно по-друже-любна към него. Двамата били запланували някакво много голямо начинание и затова желаелда го обвърже с още по-тесни и здрави връзки. Е, как да не се ядосвам?

— Разбира се, подобно нещо е извънредно неприятно, след като въпросното лице съвсем не ти е по вкуса. Но, почакай, Марга, все ще дойде времето, когато…

— … ще дадеш под наем свободното си жилище, нали това юкаше да кажеш, лельо Смоли?

— Съвсем не, хитрушо такава, но тъй като вече засегна тази тема, нека ти кажа, че вчера най-после го дадох на един наемател.

— На някой истински джентълмен ли?

— Да. Я погледни!

Мулатката разтвори томчето със стихове и с триумфална усмивка показа на Марга титулната страница.

— Ето тук е името му. Прочети го, но ясно и на висок глас!

— Рихард Клаузен! Леличко, нима е възможно? При теб ли живее?

— При мен! — кимна тя с много важна физиономия.

— Но как се случи така? — попита девойката и радостно изненадана, плесна с ръце.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй
Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй

«Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй» — это очень веселая книга, содержащая цвет зарубежной и отечественной юмористической прозы 19–21 века.Тут есть замечательные произведения, созданные такими «королями смеха» как Аркадий Аверченко, Саша Черный, Влас Дорошевич, Антон Чехов, Илья Ильф, Джером Клапка Джером, О. Генри и др.◦Не менее веселыми и задорными, нежели у классиков, являются включенные в книгу рассказы современных авторов — Михаила Блехмана и Семена Каминского. Также в сборник вошли смешные истории от «серьезных» писателей, к примеру Федора Достоевского и Леонида Андреева, чьи юмористические произведения остались практически неизвестны современному читателю.Тематика книги очень разнообразна: она включает массу комических случаев, приключившихся с деятелями культуры и журналистами, детишками и барышнями, бандитами, военными и бизнесменами, а также с простыми скромными обывателями. Читатель вволю посмеется над потешными инструкциями и советами, обучающими его искусству рекламы, пения и воспитанию подрастающего поколения.

Вацлав Вацлавович Воровский , Всеволод Михайлович Гаршин , Ефим Давидович Зозуля , Михаил Блехман , Михаил Евграфович Салтыков-Щедрин

Проза / Классическая проза / Юмор / Юмористическая проза / Прочий юмор