Стейкман

— Тогава доведете и него! Вчера вече ми го представиха и ще ми е добре дошъл.

Точно това беше искал и Клаузен.

Олбърс го придружи до касиера, където получи както пари на ръка, така и депозитната разписка, след което се раздели с банкера.

— Страхотна грешка направихте вчера, мистър Уилсън — поде Олбърс, когато се върна пак в стаята. — Този човек не е никой друг освен ловеца, с когото искахте да си направите майтап. Сигурно си е съставил отвратително мнение за нас!

— Все ми е тая! Никога не ми се е налагало да се умилквам около някой стихоплетец, за да спечеля приятелството му, така че и сега няма да го направя. А че тази вечер го поканихте на гости, ми е всичко друго, но не и приятно. Мислех си, че щр мога да остана насаме с Марга, за да се разберем с нея, но етр че тези двамата ще ме лишат от този удобенслучай.

— Опасенията ви са излишни, понеже аз така ще им ангажирам вниманието, че ще имате пълна свобода да уредите вашата работа. А сега да се върнем пак на нашите спекулативнисделки!

Решиха Уилсън да замине още на следващия ден. След като изготвиха и подписаха договора, той получи съответните документи и напусна дома на банкера.

След като мина по няколко улици на път за дома си, Уилсън видя Сара да излиза отнякакъв магазин. С няколко крачки той се приближи до нея и й каза:

— Трябва спешно да поговоря с теб. Ще оставиш ли и днес вратата на стаята си отворена?

— Кога?

— Щом се стъмни. Ще дойда само за някоя и друга минута, но по-късно пак ще намина.

— Ще оставя ключа на вратата.

Той кимна и си тръгна. В жилището си извади документите от джоба си и с победоносно изражение на лицето ги хвърли върху масата. После започна с големи крачки да се разхожда нагоре-надолу из стаята и да мърмори под носа си:

— Без съмнение този Клаузен е негодникът, на когото дължа белега си. И той ме позна също тъй добре, както и аз него. Съвсем ясно ми стана още от вчерашните му намеци за Ляно Естакадо и за нъгитсите. Сигурно ще положи всички усилия, за да ми навреди. Само че няма да успее! Преди да си тръгна, ще си разчистя сметките с него и ще му платя за онзи удар!… А пък тоя Тим Съмърланд, дето ще дойде заедно с него тази вечер — продължи след малко той, — сигурно е другият подлец, който ни отмъкна конете и част от златото. Любопитен съм да 1 разбера дали и той ще ме познае. Но във всички случаи съм се погрижил за безопасността си. Все още срещу мен не е направено донесение в полицията, а дори и да се видя принуден да изчезна, навярно ще ме търсят само в Тексас, където изобщо ^няма да се мерна. Иако после с помощта на брат ми успея да се сдобия с онази земя, незабавно ще я продам и ще замина заедно със Сара за Бразилия. Тя ще остане да живее там с мен, докато ми хареса някоя друга.

Той събра различни неща в багажа си, а след това тръгна ^а обикаля из града, за да направи необходимите покупки. Щом се стъмни, наметна широка пелерина, скри под нея един пакет и се отправи към дома на майка Смоли. Без да се бави, той влезе в къщата, изкачи се по стълбите и отвори една врата, която водеше към малка стаичка, оставена на разположение на Сара, където тя държеше всичките си вещи. Вътре беше тъмно, но Уилсън добре знаешекое къде е и лесно се оправи. Само след някоя и друга минута момичето влезе и шепнешком попита:

— Тук ли си?

— Да, любов моя — отвърна той, като я прегърна и я притисна до себе си. — Дойдох, за да ти донеса една радостна вест.

— Каква е тя? — попита девойчето, след като отговори пламенно на неговите ласки. — Заминавам. Искаш ли да тръгнеш с мен?

— О, с каква радост! Ще дойда с теб където и да ме заведеш.

Кога отпътуваш?

— Още днес.

— Но това е много бързо. Трябва ми време да се приготвя, а и да говоря с господарката си.

— Не са ти нужни никакви приготовления, защото вече се пЬгрижих за всичко. А на господарката си изобщо не бива да казваш каквото и да било, тъй като няма да те пусйе.

— Но тя е толкова добра! Не мога да бъда чак дотам неблагбдарна и тайно да я напусна!

— Значи предпочиташ нея пред мен, така ли? — попита я той укорително.

— Не бива да си мислиш така! Обичам те повече от всичко друго и за теб ще направя всичко, каквото поискаш. Тръгвам с теб дори още днес!

— Hе съм и очаквал да постъпиш иначе, Сара. И никога няма да съжаляваш, защото едва сега ще започнеш истински да живееш и да изпитваш земните радости, които тук ще си останат непознати за теб. Но не бива да ме придружаваш като жена, защото това ще ни пречи да бъдем винаги заедно и близо един до друг, а и няма да ни е възможно изцяло да се радваме на щастието си.

— Не като жена ли? Ами как иначе?

— Като момче. Тук в този пакет има всичко необходимо.

Дрехи А е ще ш скжг великолепно.

— Като момче?! — възкликна тя поласкано и зарадвано. — О, колко ще е хубаво! Ще ти бъда слуга и няма да те оставям сам нито за минута.

— Но ще трябва да направиш една жертва, скъпо мое дете!

— Само ми заповядай! Нищо няма да ме спре.

— Налага се да ги отрежа великолепната коса, иначе тя ще издаде, че не си момче, а най-красивото момиче в целите Съединени Щати.