Стейкман

— Открих я! Ето я депозитната разписка заедно с няколко чека, за които дори и неподозирах, а там е и сухата пара, получена от Олбърс. Това ми стига. Сега остава само даси разчистя сметките с него!

Той заключи пак всички чекмеджета и приспали близо зад пердетата, за да наблюдава къщата отсреща. Светлините в гостната бяха угаснали. Вместо тях в стаята с балкона на долния етаж гореше една лампа. Сигурно хората, които се намираха там, седяха зад нея, защото по пердетата не се забелязваше нито следа от нечий силует или сянка.

— Дали той е все още там? — попита сам себе си Уилсън. Въпросът му веднага получи отговор. На осветения балкон се появи Марга, а след нея и Клаузен. Те се подпряха на перилата съвсем близо един до друг и се загледаха към улицата, сякаш очакваха някого.

— По дяволите, изглежда са станали близки, съвсем сами са! Ха, Бога ми, той слага ръка на раменете й, леко и колебливо, но все пак! И тя не се противи! А-а, тъй ли стоятнещата! Чакай, подлеце! Ако кръвта ти се е разгорещила, знам как да ти помогна. Ще ти направя малко кръвопускане! Ами кой ли е онзи дебелак, дето се задава тичещком по улицата? Наистина Олбърс! Къде ли е ходил? Дали е бил в полицията? А къде ли се е дянал онзи нещастник Тим Съмърланд? Никакъв не се мярка! Ето че сега се прибират в стаята.

Нямаше съмнение, че в стаята с балкона се завърза оживен разговор, защото сенките издаваха необикновената възбуда на хората. Не след дълго Олбърс и Клаузен напуснаха къщата. Единият от тях се отправи към центъра на града, а другият пое в посоката, накъдето се намираше жилището на Уилсън.

— Какво ли са замислили? Несъмнено са решили да ме преследват. Само че сметките им ще излязат криви!

Измина доста време, преди някой от тях да се върне. Ето че се зададе един файтон, който спря отсреща пред дома на банкера. От него слезе Клаузен. Той изчезна в къщата, но съвсем скоро отново излезе и пресече улицата.

— Идва насам. Вече е време!

Уилсън се наведе и пропълзя под писалището. Чу се отварянето на входната врата. После Клаузен влезе в стаята и запали лампата. Той извади бельото си, отвори гардероба и започна да събира багажа си…

Отсъствието на Олбърс и Съмърланд дари на Клаузен мигове на върховно блаженство. Марга беше станала от дивана и се беше приближила до него с думите:

— Наистина ли не е възможно да се заблуждавате, сър?

— Не. Та нали с бягството си самият той даде най-убедител-ното доказателство, чене сме се излъгали!

— Какъв човек! И толкова дълго сме били в неговата опасна близост, без изобщо даподозираме какво ни заплашва! А и онзи нож… направо беше страшно!

Споменът за святкащото острие, кажи-речи, й оказа същото въздействие, както и самият онзи ужасен миг. Тя се олюля, потърси с ръка някаква опора наоколо, но не я намери. Той пристъпи до нея и я подхвана с десницата си. Тя отпусна глава на рамото му и затвори очи. Клаузен я прегърна още по-здра-во и приближи глава до лицето й. Сърцето му лудо биеше.

— Мис Марга! Иска ми се така да ви държа и подкрепям винаги докато дишам и живея!

Очите й все още бяха затворени, но бледността й започна да отстъпва. Слабостта йскоро премина и тя не се нуждаеше вече някой да я подкрепя, ала въпреки това продължи дастои така, отпусната в досегашното си положение, без да помръдва, а по устните й заигра блажена усмивка. И ето че в този момент той се наведе и целуна тези устни, а тя отвърна на целувката му.

Малко след това банкерът влезе при тях. Той беше толкова възбуден, че изобщо не забеляза необикновеното вълнение на двамата.

— Прав бяхте, сър! — едва продума той. — Препоръката е фалшифицирана. Непременнотрябва да опипаме този мерзавец!

— Ще го заловим, даже и да успее на първо време да ни избяга. Но ако е тръгнал към жилището си, което, убеден съм, ще направи, в случай че предварително не е бил подготвен за случилото се, то сигурно Тим Съмърланд няма да го изпусне от очи. Несъмнено вие стеходили вече при прокурора или в полицията, нали?

— Не, още не. В гнева си, а и в бързината, това изобщо не ми мина през ума!

— Тогава ще трябва незабавно да наваксате пропуснатото! Междувременно аз ще отида при Тим и там ще ви чакам. Не бива да губим нито минута!

Те излязоха и Марга остана сама. Тя седна на канапето и отвори своя албум. Там беше скрила стихотворението, изрязано от вестника. Прочете го, а после още веднъж и още веднъж. После легна и така прекара дълго време. Ето че отвън се чу шум от стъпки и на вратата се почука. Преди още да успее да се изправи, пред нея застана нейният любим. Той забеляза изрезката от вестник в отворения албум и веднага разбра, че мислите й са били заети изключително с него.