Стейкман

— Идвам като вестоносец. Уилсън не се е връщал в жилището си. Полицаите го търсят по местата, където обикновено е имал навика да се отбива, но понеже никой от тях не го познава лично, необходимо е и баща ви да участва в издирването. Той ме накара да ви помоля да не се тревожите за него. Заедно със Съмърланд и аз ще тръгна да го търся, но предполагам, че този тип вече е напуснал Стентън. В такъв случай знам много добре накъде ще се насочи и още през нощта ще започна да го преследвам. Може ли тогава да разчитам на любезността ви да ме извините пред майка Смоли, с която ми е невъзможно да се сбогувам?

— Искате да тръгнете по следите му, да се изложите на опасност, която… не, не, вникакъв случай няма да го допусна! Сър, останете тук и предоставете на полицията преследването на този злодей!

Той се усмихна щастливо и смутено.

— В борбата срещу някой отявлен враг, а той вече ми е такъв, не се страхувам от никаква опасност. А и съвсем не е толкова сигурно, че ще замина. Никак не е изключено Уилсън да е все още в града, а в такъв случай той непременно ще ни падне в ръцете и аз ще остана тук.

— Тогава ми обещайте, че непременно пак ще се отбиете при нас! Ще стоя будна докато татко се върне и докато получа подробни сведения какво е станало.

— Добре, пак ще дойда. А дотогава — лека нощ! Той й подаде ръка. Тя видя неговияумолително-въпроси-телен поглед и почувства съвсем плахия му опит да я притег-ли към себе си. И тогава самата тя го прегърна.

— Рихард, пази се заради мен! Срещнеш ли го, внимавай много!

Устните й докоснаха неговите в бърза свенлива целувка и после Марга изчезна в съседната стая. Там тя смени официалната си рокля с удобна домашна дреха. Тъкмо когато свърши с преобличането, младата жена забеляза, че прозорците на жилището му отсреща са осветени. Следователно той се беше прибрал, но несъмнено скоро щеше отново да излезе. Марга поиска пак да го види и се показа на балкона.

Не след дълго вратата на балкона отсреща се отвори и Клаузен се появи, за да се огледа за Съмърланд, който трябваше да дойде да го вземе. Той й махна с ръка за поздрав, тя също вдигна ръка в отговор, но в следващия миг замръзна на мястото си. Една сянка се плъзна покрай двата прозореца на работната стая и само след секунди тя видя как от вътрешността на отвореното помещение изплува фигурата на Уилсън. Внезапно Марга бе пронизана от панически страх, но само за миг-два се овладя, вдигна високо ръка и извика:

— Уилсън е зад теб!

Клаузен се обърна наистина в последния момент, защото престъпникът беше вече задгърба му и десницата му с ножа се канеше да го прониже.

— Помощ, помощ! — изкрещя Марга, обзета от ужас. Тя видя само още как двамата мъже се вкопчиха един в друг на балкона, а после се втурна през стаята и по стълбите долу на улицата, прекоси я и вече останала без дъх, полетя нагоре към жилището на Клаузен. Тя влезе вътре тъкмо в мига, когато той се прибираше от балкона.

— Рихард, къде е той?

— Изчезна. Спаси се със скок от балкона, след като се видях принуден да го пусна, за да му изтръгна ножа.

— Ти кървиш! Ранил те е! За Бога, бързо ми покажи къде!

— Марга, няма ми нищо, само две леки повърхностни рани! Пусни ме, трябва да го догоня! — За нищо на света!

Той се опита да се изтръгне от нея, ала тя се беше вкопчила тъй здраво в него, че за да се освободи, трябваше да употреби груба сила.

— Марга, моля те, ще избяга!

— Остави го! Иначе, ако те пусна, сигурно ще умра от страх. Хайде, свали си връхната дреха! Нека прегледам раните ти!

Той разбра, че тук всяка съпротива ще е напразна, и се подчини. Уилсън го беше резнал с ножа през лявата длан и му беше нанесъл прободна рана в ръката над лакътя. И двете рани не бяха опасни, но кървяха доста силно. Усмихнато той наблюдаваше опитите й да спре кръвотечението и после да го превърже по всички правила на изкуството.

— Тъй — каза тя, след като свърши, — сега вече край на тревогите, скъпи мой лош любими! Ако не беше твоята Марга, щеше да се втурнеш подир него и някъде по пътя може би щеше да умреш от загуба на кръв.

— Не, без моята Марга ме очакваше смърт доста преди това, защото, ако не ме бешепредупредила с онзи вик, ножът му сигурно щеше да ме прониже в гръб. Как да ти се отблагодаря?

Той я притисна пламенно в обятията си.

— Като винаги си така мил към мен, както сега! — отвърна му тя с нежен глас и обви ръце около врата му.

Скоро отвън се чу шум от стъпки и в стаята влезе Съмърланд. Щом видя девойката, той доста се учуди. Съвсем накратко му разказаха всичко.

— Бил е тук? По дяволите! Ограби ли те, сър?

— Все още не знам, Тим, нямах време да се огледам. Все ще забележа, ако е взел нещо. Но сега трябва да тръгнем по петите му!

— Разбира се, обаче вземи револвер или нещо подобно! Този тип не бива да се пипас велурени ръкавици!

Те излязоха от къщата. Клаузен придружи Марга до дома й, а после се присъедини към своя приятел, който го чакаше.

— Сега накъде? — попита го той.