Стейкман

— Отиваме пак в жилището ми и никъде другаде. Ще потърся прислужницата. Без помощта на Сара той не би могъл да влезе в стаите ми. Това ми хрумна току-що. Ще я принудим да признае всичко. След това ще стане ясно какво трябва да правим.

— All right, сър! Тази идея не е лоша. Да оставим на първо време Уилсън да избяга, ако ще чак до Вавилон, където са били пасищата, опустошени от седемте тлъсти крави на фараона. Пак ще го намерим и ще му помогнем да увисне на едно хубаво въже, което му е в кърпа вързано, тъй както ми е в кърпа вързана и моята шапка!

4. ПРИ ГРАФ ЕРНАНО

От североизток духаше силен вятър и издуваше платната на брига на Съединените щати „Юниън“ така, че наклонен леко на една страна, той грациозно летеше по вълните, като острият му нос яростно пенеше водата.

Корабът беше тръгнал за Вера Крус, за да натовари там дървесина, използвана за добив на боя, и да я превози до Галвестън. На борда му имаше само двама пътници и тъкмо в този момент те стояха облегнати на релинга и зяпаха една тинторера1, която отскоро следваше брига. Единият от тях беше облечен в удобни сиви дрехи и носеше обичайната за тези географски ширини панамена шапка. Другият имаше връхна дреха от бизонска кожа, украсена с ресни, а на главата му се мъдреше една такава шапка, която по време на цялото пътуване силно привличаше вниманието на моряците.

— Страшно ще се зарадвам — обади се онзи с дрехата от бизонска кожа, — когато най-сетне усетя под краката си поне няколко квадратни педи твърда земя!

— Както ми каза капитанът, това ще стане преди свечеряване, Тим. А ако случим и с пощенската кола, още утре сме в Мексико.

— Ще се радвам, ако е така! Но ще е ужасно неприятно, ако сме поели не по истинските следи и напразно сме преплавали този отвратителен гьол.

— И подобна възможност не е изключена. Но ми се струва, че едва ли се лъжем и ще открием този богат плантатор от Тексас при неговия брат, достопочтения алкалд дон Антонио Молес.

— Ако е така, сър, още в първия миг ще му забия ножа си заради това, че тъй те обра.

— Много се надявам, че и Олбърс, и аз ще успеем да си върнем откраднатото. Сара каза, че е видяла у него голямо количество златен прах и златни зърна, а те имат такава стойност, която ще е предостатъчна, за да покрие разноските по пътуването му. Сигурно вече е сменил ценните книжа на банкера срещу други.

В този момент към тях се приближи капитанът. За своя радост в негово лице Клаузен беше открил стар познат и затова съвсем накратко му разказа защо бе предприел настоящото пътуване.

— Колко още има да плаваме, Уилямс?

— След два часа сме в пристанището. Ето ти далекогледа! Още вчера пресякохме тропика, а после заобиколихме ада на Темпико. Ей онази по-тъмна ивица пред нас е брегът на „истинския кръст“1.

Клаузен действително различи една тънка черта на хоризонта.

— Знаеш ли разписанието на пощенските коли?

— Не. Но сигурно няма да ти се наложи да чакаш дълго. Значи наистина вярваш, че ще завариш онзи тип в Морелия?

— Вероятно е. Не мога да го твърдя.

— А на мен ми се струва, че навярно ще е в Тексас. Несъмнено той добре познава тази страна, иначе нямаше да разказва толкова много и толкова подробно за нея. Въпреки опасенията си от евентуално преследване, все пак при огромната й територия спокойно ще успее да извърши спекулативните си сделки. Не забравяй, че онези земи не са в пределите на Съединените щати, а са мексиканска провинция и предаването му на американското правосъдие може да стане само след продължителни и трудни преговори, през което време той ще има възможност да избяга десетки пъти.

— Моите уважения към мнението ти, обаче не го споделям. Цялата му външност издава испански произход и съм сигурен, че познава Мексико по-добре от Тексас. Брат му също живее там, а аз изобщо не го смятам за негов несъщ брат. Несъмнено мистър Уилсън първоначално е бил сеньор Молес. Е, и аз вярвам като теб, че той няма да се откаже от спекулативните си сделки, но в Тексас можеш да получиш земя само чрез сложно и продължително посредничество и доста пречки, докато в Мексико я вземаш от първа ръка, и то значително по-евтино. Може би този тип е във връзка с някое лице, което е на служба в управлението за държавни земи и имоти, или пък с помощта на алкалда се надява да намери такива връзки. Успее ли, тогава изобщо няма да пътува до Тексас, а ще се опита незабавно с печалба да продаде земите си, след което ще изчезне завинаги.

— Well, сър, сигурно ще е така — обади се Съмърланд, — но ние ще се погрижим честните хора да могат да го виждат малко по-добре, като го издигнем на пет лакти над земята на едно яко въже, ако, разбира се, преди това моят нож не го погъделичка!

— Докога ще остане „Юниън“ в пристанището?

— Не се знае — отговори капитан Уилямс, — зависи от това, какви ще са възможностите пак да напълня трюмовете със стока. Искаш да се върнеш с мен, така ли?

— Предпочитам да пътувам с теб.

— Тогава побързай да заловиш твоя човек и направо го води тук, за да мога да се запозная с него!