Стейкман

— Де да можех! Вярно, че разполагам с полицейски пълномощия, но за съжаление те ми осигуряват само съдействието на властите в Съединените щати. В Мексико те не струват и пет пари.

Думите на капитана се оправдаха. След малко повече от два часа „Юниън“ хвърли котва между крепостта Сан Хуан де Улуа и стария град Вера Крус. Двамата пътници се сбогуваха с капитана, една лодка ги пренесе до широките стъпала на пристанището, а после закрачиха през препълнения с хора площад към сградата на митницата.

Когато уредиха всички формалности, научиха, че пощенската кола тръгва съвсем скоро, и след като се качиха в нея, напуснаха нездравословната песъчлива равнина на крайбрежието, лишена от всякакви дървета, отправяйки се към стария императорски град Мексико. Още през следобеда на следващия ден имаха възможността да хвърлят за пръв път поглед както на планините, които обграждаха долината и прекрасното езеро на Теночтитлан, така и на красивия град. После пощенската кола се спусна надолу и скоро кочияшът ги остави пред една от първите странноприемници, чийто съдържател, изглежда, се слиса немалко при вида на странната шапка върху главата на Съмърланд, но въпреки това посрещна пътниците извънредно любезно. Този ден се налагаше да останат тук, за да си отпочинат от пътуването и да чакат някой удобен случай, за да продължат към Морелия. Скоро щеше да се здрачи и наближаваше онова време, когато населението на столицата обичаше да се разхожда по най-оживеното място за развлечение в град Мексико — Аламеда.

Все пак не беше изключено Уилсън още да се намира в Мексико. Той имаше преднина само от един ден и можеше да се предположи, че също щеше да посети този град. Затова двамата решиха поотделно да се отправят към Аламеда и да се поогледат за него.

Пръв стигна Съмърланд. Клаузен знаеше, че ще се срещне с изисканото и отбрано общество на града, с неговите красавици, и затова грижливо се преоблече. Не беше далече от странноприемницата до голямата порта от ковано желязо с красиви орнаменти, зад която започваха парковете, водоскоците, пейките и беседките на това обществено място за отдих и развлечения. Още с влизането си младият мъж беше изненадан от разкрилата се пред очите му великолепна и завладяваща сцена.

Богатите величия на столичния град се разхождаха с бавна крачка по чистите пътеки на Аламеда, а бляскавото облекло на дамите достатъчно добре свидетелстваше за лукса, с който бяха свикнали потомците на испанските завоеватели. „Потопени“ в шумоляща коприна и в свободно стоящи дантелени одежди, издокарани с прелестната живописна бискина1, украсени с диаманти и перли, красивите жени и девойки се разхождаха с грациозна стъпка, като една част от тях по стар обичай бяха закрили лицата си с воал. Онези от тях, чиито лица бяха открити, показваха целия чар и цялата магия на най-богатото си и най-бляскаво украшение — своите искрящи черни очи. Изящните им крачета ги носеха с лека и плавна походка. Всяко движение на красивите им тела бе гъвкаво и елегантно, а играта с ветрилото, която тези дами владеят до съвършенство, демонстрираше своята красноречивост. Тези прелестни потомки на испанците се носеха по пътеките на парка като пъстри гирлянди от тропически цветя, а между тях се пъчеха офицери с лъскавите си, богато украсени униформи, смесваха се и пъстрите дрехи на останалите съсловия. Колкото повече се спускаше слънцето към разположените на запад планини, толкова по-многолюдно ставаше човешкото множество, което се движеше насам-натам или си почиваше по пейките и в беседките.

Клаузен бавно крачеше сред тълпата и внимателно оглеждаше пресрещащите го хора. Нямаше как да не забележи какво голямо впечатление правеше яката му стройна фигура и небрежно елегантната му походка. Стотици очи се спираха на него и също толкова ветрила се опитваха да му кажат нещо. Но мислите му непрестанно бяха при Марга и той с безразличен поглед отминаваше нататък, игнорирайки вниманието, оказвано му от толкова много страни.

Ето че в този момент, хванала под ръка един значително по-възрастен от нея господин, насреща му се зададе необикновено богато и изискано облечена дама. Тя беше красавица, каквато рядко се вижда. Докато минаваше покрай него, му хвърли дълъг и многозначителен поглед. Само след минута-две Клаузен стигна до края на алеята и тръгна обратно. Беше изминал само малка част от нея, когато отново съзря хубавицата. Тя също се връщаше. Щом стигна близо до него, незабелязано от своя придружител жената допря ветрилото до устните си, целуна го и прониза младия човек с цялата жар на огнените си очи. Уж съвсем случайно ветрилото падна от ръката й. Клаузен веднага го вдигна и й го подаде. Изработката му беше изключително фина и изящна, а освен това бе украсено и със скъпоценни камъни. Тя го взе, като ръката й докосна неговата.

— Благодаря, сеньор! Да не би да сте чужденец, тъй като се разхождате съвсем сам?

В знак на потвърждение той се поклони пред нея и нейния придружител, който реагира на тази среща с аристократична сдържаност.