Степният вълк

Слънцето се бе спуснало ниско над хоризонта. Те стигнаха билото и видяха парцаливата група в отсрещния край на долината. Слязоха от седлата и дръпнаха понитата надолу, за да не ги забележат. Темуджин лежеше с ръка върху шията на коня си и го притискаше към тревата.

— Ще нападнем довечера — каза той. — Ще ги пипнем, докато се разполагат да нощуват.

— Имам три стрели — каза Хаджиун. — Толкова ми бяха останали в колчана, когато тръгнах.

Темуджин се обърна към по-малкия си брат. Лицето му бе като изсечено от камък.

— Ако можеш, искам ги живи. Смъртта им няма да е от бързите.

— Правиш нещата доста трудни, Темуджин — каза Арслан, като се взираше в малката група в далечината. — Най-добре да ги атакуваме бързо и да набием колкото можем повече. Не забравяй, че и те имат лъкове и мечове.

Темуджин не му обърна внимание и не свали поглед от Хаджиун.

— Ако можеш — повтори той. — Ако Бьорте е жива, искам да види как умират. Може би от собствения й нож.

— Разбирам — промърмори Хаджиун и си спомни как бяха убили Бехтер. Тогава изражението на Темуджин беше същото, но сега бе още по-противно заради грозния шев, който се спускаше по челото му. Не успя да издържи свирепия му поглед и се загледа към долината. Татарите бяха стигнали края й и навлизаха сред дърветата.

— Да се размърдаме — каза Темуджин и се изправи. — Трябва да ги настигнем, преди да са направили лагера си. Не искам да ги изгубим в тъмното.

Не се обърна да види дали го следват и подкара понито си в галоп. Знаеше, че препускат след него.

Бьорте лежеше на една страна върху мокрите стари листа и борови иглички. Ръцете и краката й бяха умело вързани от татарите, които разполагаха лагера си в гората. Гледаше уплашено как отсичаха с брадвичка сухи подпалки от едно мъртво дърво и правят малък огън. Всички умираха от глад, но отчаянието им от първите няколко нощи започваше да отшумява. Слушаше гърлените им гласове и се опитваше да овладее страха си. Трудно беше. Те бяха нападнали лагера на Темуджин, като предвкусваха лесна победа. Но бяха разбити на пух и прах, изгубиха братя и приятели и едва се отърваха. Двама от тях все още горяха от срам заради отстъплението. Именно те бяха дошли при нея първата нощ, за да излеят гнева и безсилието си по единствения начин, който им оставаше. Бьорте потрепери, когато си спомни докосването на грубите им ръце. Най-младият от тях беше почти момче, но той бе най-жестокият и я удряше с юмрук в лицето, докато не започна да й тече кръв. После я изнасили наред с останалите.

Изскимтя тихо — звук на животински страх, който не можеше да контролира. Каза си, че трябва да бъде силна, но когато най-младият стана от огъня и тръгна към нея, тя усети как се изпуска и от горещата струя се вдигна пара. Мръкваше, но той забеляза и оголи зъби в усмивка.

— Мислех за теб цял ден, докато яздехме — каза той и клекна до нея.

Тя започна да трепери, мразеше се, че показва слабост. Темуджин й беше казал, че е вълчица като него, че може да издържи на всичко. Не извика, когато младият татарин я хвана за крака и я повлече след себе си към мъжете около огъня. Опита да мисли за детството си, как тича сред герите. Но дори тези спомени бяха пълни с ударите на баща й и безразличието на майка й към нейното нещастие. Единственият й хубав спомен бе от деня, когато Темуджин най-сетне беше дошъл за нея, така висок и красив в кожите си, че олхунутите дори не смееха да го погледнат.

Татарите около огъня гледаха с интерес как най-младият развързва краката й. Тя видя похотта в очите им и събра сили да се бори отново. Това нямаше да ги спре, но не можеше да стори нищо друго, освен да запази последната частица от гордостта си. Веднага щом краката й се освободиха, зарита и босият й крак удари немощно младия татарин в гърдите. Той го плесна настрани с мрачен смях.

— С вас е свършено — озъби се тя. — Той ще ви избие до крак.

Най-младият беше пламнал от възбуда и не отговори. Дръпна рязко дела и оголи гърдите й на вечерния студ. Тя започна да се съпротивлява диво и той кимна на един от останалите да му помогне да я укротят. Онзи, който стана, беше дебел и смърдеше. Беше усетила зловонния му дъх предишната нощ. Споменът я задави, а празният й стомах се сви в спазъм. Зарита с цялата си сила и младият изруга.

— Хвани й краката, Аелик — нареди той и разтвори кожуха си.

По-старият посегна да изпълни заповедта и тогава всички чуха стъпките в шумата.

Четирима мъже вървяха към тях сред дърветата. Трима бяха с извадени мечове, а четвъртият бе опънал тетивата на лъка до ухото си.

Татарите реагираха бързо, скочиха на крака и грабнаха оръжията си. Бьорте бе хвърлена обратно на мократа земя и се изправи на колене. Сърцето й затуптя болезнено, когато видя Темуджин, братята му и ковача Арслан. Тичаха леко напред, идеално балансирани за първите удари.