Степният вълк

В битката с татарите изгубиха живота си над двеста воини. Още преди Темуджин да напусне бойното поле, небето се изпълни с кръжащи соколи, лешояди и гарвани. Хълмовете кънтяха от плясък на криле, птиците се скупчваха върху телата, биеха се и крещяха. Темуджин бе заповядал да не се прави разлика между кераити, олхунути и вълци. Шаманите на трите племена превъзмогнаха взаимната си неприязън и изпълниха погребалните ритуали. Воините наблюдаваха кръжащите в небето птици. Преди края на церемонията опърпаните черни лешояди вече бяха на земята, скачаха върху мъртъвците, а черните им очи следяха живите.

Оставиха убитите татари на бойното поле. Късно следобед каруците поеха към основния лагер. Темуджин и братята му яздеха начело, следвани от дружинниците на вълците. Ако не беше син на стария хан, щяха да го убият веднага щом Елук падна. Но Басан му връчи бащиния меч и никой не помръдна. Вълците не тържествуваха като олхунутите и кераитите, но бяха стабилни, бяха негови. Толуй яздеше сковано с тях, а лицето му носеше следи от побой. Предишната вечер Хазар и Хаджиун го бяха отвели тихомълком настрани и сега той не смееше да ги погледне.

Щом стигнаха лагера на Тогрул, жените наизлязоха да посрещнат своите съпрузи и синове. Търсеха отчаяно, откриваха оцелелите. Надигна се плач от радост и мъка и степта оживя от ликуващите възгласи.

Темуджин подкара изнурената си кобила към Тогрул и Вен Чао. Ханът на кераитите бе задържал неколцина стражи, за да защитават семействата. Сега тези мъже не можеха да погледнат Темуджин в очите. Не бяха яздили с него. Темуджин слезе от седлото.

— Прекършихме им гръбнака, Тогрул. Никога вече няма да потеглят на юг.

— Къде е ханът на вълците? — попита Тогрул и затърси с поглед сред тълпата войници.

Темуджин сви рамене.

— Пред теб — отвърна той. — Аз поех племето.

Обърна се уморено, за да даде разпореждания на братята си, и не видя, че изражението на Тогрул се промени. Бойците надушиха миризмата на печено овнешко и нададоха радостни възгласи. Не бяха яли от предишния ден и трябваше да утолят глада и жаждата си.

Вен Чао видя Юан да язди към него, стегнал здраво пищяла си с окървавен парцал. Темуджин бе тръгнал към гера на жена си и дипломатът търпеливо изчака първия си воин да слезе от коня и да се отпусне на коляно пред него.

— Не разполагаме с подробности за битката, Юан. Трябва да ни разкажеш какво си видял.

— Твоя воля, господарю — отвърна Юан, без да вдига поглед от земята.

Залязващото слънце покри в злато и сенки околните хълмове. На пиршеството мъжете преядоха и препиха. Тогрул също участва, но не поздрави Темуджин дори когато дружинниците на вълците положиха клетва за вярност към сина на Есугей. Тогрул видя, че очите на Темуджин се пълнят със сълзи, докато вълците коленичат пред него, и в гърдите му се надигна негодувание. Наистина, той не се бе сражавал заедно с останалите, но нима не беше изиграл основна роля за победата? Битката нямаше да бъде спечелена без кераитите, именно Тогрул бе призовал Темуджин от ледения север. Забеляза също, че кераитите се смесиха с останалите и той вече не можеше да ги различи от другите. Всички гледаха с благоговение младия хан — човека, който обедини племената под свое командване и спечели смазваща победа над вековния им враг. Тогрул отбеляза всеки поглед и всяка сведена глава и страхът започна да гложди корема му. Елук беше загинал, преди него и Сансар. Не беше трудно да си представи насочените срещу самия него ножове в нощта.

След пиршеството той седна в гера си с Вен Чао и Юан. Разговаряха до късно под издигащата се луна. Пое дълбоко дъх и издиша, а парите на черния айраг увиснаха тежко в помещението. Беше пиян, но имаше нужда от това.

— Направих всичко, което бях обещал, Вен Чао — напомни той на посланика.

— Така е — кротко отвърна Вен. — Ще станеш хан на огромни имения и твоите кераити ще познаят мира. Господарите ми ще се зарадват на тази победа. Щом разделиш плячката, ще тръгна с теб. Тук за мен вече няма работа. Може би ще имам щастието да прекарам последните си години в Кайфенг.

— Стига да ми позволят да си тръгна — внезапно изтърси Тогрул. Плътта му се тресеше от негодувание и тревога. Вен Чао наклони глава като птица и го погледна.

— Боиш се от новия хан — промърмори той.

Тогрул изсумтя.

— Как да не се боя, като оставя само мъртъвци след себе си? Около този гер има стражи, но кой знае какво ще стане на сутринта… — Гласът му заглъхна. Тогрул раздвижи пръсти и се замисли. — Видя как го приветстваха, а сред тях бяха и моите кераити.

Вен Чао се разтревожи. Ако Темуджин убиеше дебелия глупак, собствената му глава също нямаше да остане дълго на раменете му. Замисли се какво да прави, като не забрави безизразното лице на Юан в сенките.

Тишината стана потискаща. Тогрул отпи огромна глътка айраг и се оригна.

— Вече не зная на кого мога да имам доверие — с писклив глас каза той. — Тази нощ Темуджин ще бъде пиян и ще спи непробудно в гера си. Ако умре там, никой няма да ми попречи да си тръгна на сутринта.

— Братята му ще те спрат — каза Вен Чао. — И ще отмъстят в яростта си.