Степният вълк

Темуджин видя, че младият воин язди добре като Хаджиун. Той беше вече почти мъж, облечен бе в съвсем лека туника, която оставяше кафявите му ръце голи. Към седлото му бяха завързани два лъка и брадва за мятане. Никой от останалите не носеше меч, но всички имаха малки брадви и Темуджин се зачуди как ли ги използват срещу въоръжени мъже. Подозираше, че добър меч щеше да ги направи на нищо само с един-два удара — освен ако не ги хвърляха отдалеч.

Олхунутите също ги изучаваха. Един от мъжете приближи понито си до Есугей. Протегна мръсна ръка да докосне дела му.

Темуджин не видя движението на баща си, но върху дланта на мъжа се появиха червени резки, преди да докосне вещите на Есугей. Ездачът изкрещя и отдръпна ръката си. Болката моментално премина в гняв.

— Поемаш огромен риск, като идваш тук без дружинниците си, хане на вълците — неочаквано проговори младият мъж с туниката. — Да не си довел друг от синовете си, за да го направят олхунутите мъж?

Есугей се обърна към Темуджин и в очите му заигра странно пламъче.

— Това е синът ми Темуджин. Темуджин, това е братовчед ти Коке. Неговия баща прострелях в бедрото в деня, когато срещнах майка ти.

— И той остана куц и до ден-днешен — съгласи се Коке, без да се усмихва.

Понито му сякаш само пристъпи напред и Коке се озова достатъчно близо, за да потупа Есугей по рамото. По-старият мъж прие жеста, макар нещо в стойката му да намекваше, че може и да не го направи. Коке се отдръпна и останалите воини се отпуснаха назад. Той беше показал, че не се бои от хана, а Есугей бе приел, че властта му свършва там, където започват герите на олхунутите.

— Сигурно сте гладни. Сутринта ловците донесоха тлъсти пролетни мармоти. Ще ядете ли с нас?

— Ще ядем — отвърна Есугей от името и на двамата.

От този миг те вече бяха под закрилата на гостоприемството и Есугей се отпусна. Кинжалът му изчезна обратно в поръбената с кожа роба. За разлика от него Темуджин почувства, че пропада. Усети колко самотен ще бъде сред тези непознати и още преди да достигнат първите палатки на олхунутите, вече не изпускаше баща си от очи, ужасен от момента, в който той щеше да се качи на коня и да потегли, обърнал гръб на сина си.

Герите на олхунутите бяха в оттенък на светлосивото, какъвто Темуджин не беше виждал досега. Държаха конете си в големи заградени пространства извън лагера. Палатките им бяха прекалено много и той не можа да ги преброи. По околните хълмове пасяха говеда, кози и овце. Ясно бе, че олхунутите са богати и, както бе казал Есугей, силата им се криеше в това, че са много.

Около селището се състезаваха момчета на възрастта на братята му. Всички имаха малки лъкове, стреляха право в земята и викаха победоносно или ругаеха. Всичко това му се струваше странно и му се прииска Хаджиун и Хазар също да бяха тук.

Братовчед му Коке скочи от понито си и даде поводите на една дребна жена със сбръчкано като есенно листо лице. Темуджин и Есугей слязоха едновременно. Отведоха понитата им, за да ги напоят и нахранят. Останалите конници се пръснаха из лагера, връщаха се в герите си или се събираха на групички, за да поговорят. Странниците не бяха нещо обичайно за племето и Темуджин усещаше върху себе си стотици погледи, докато Коке водеше двамата вълци през лагера.

Есугей изсумтя от раздразнение, че го принуждават да върви зад младия мъж. В отговор ханът закрачи още по-бавно, като току спираше да разгледа плетената украса на гера на някое по-нископоставено семейство. Намръщеният Коке трябваше да изчаква гостите си, за да не стигне до крайната си цел без тях. Темуджин оцени хитрия начин, по който баща му бе обърнал малката игра на положение в своя полза. Вместо да бързат зад младежа, те направиха обиколка из олхунутските гери. Есугей дори размени по няколко думи с един-двама души. Не задаваше въпроси, които можеха да останат без отговор, само отправяше комплименти или съвсем прости забележки. Олхунутите се обръщаха след двамата вълци и Темуджин усети, че баща му се наслаждава на напрежението почти като на истинска битка.

Когато най-сетне спряха пред един гер с яркосиня врата, Коке вече беше здравата ядосан и на двамата, макар да не бе в състояние да определи точно защо.

— Баща ти добре ли е? — попита Есугей.

Младият воин поспря, докато се навеждаше да влезе.

— Силен, както винаги — отвърна той.

Есугей кимна.

— Кажи му, че съм дошъл — каза той и изгледа безизразно племенника си по съпружеска линия.

Коке леко се изчерви и изчезна в тъмнината на дома. Темуджин и Есугей останаха сами, но навсякъде около тях имаше очи и уши.

— Внимавай как ще се държиш, когато влезем — промърмори Есугей. — Това не са познатите ти родове. Ще забележат всяка грешка и ще злорадстват.

— Разбирам — отвърна Темуджин, като едва мърдаше устните си. — На колко години е братовчед ми Коке?

— На тринайсет или четиринайсет — каза Есугей.

Темуджин вдигна очи към него.

— Значи него го има само защото си улучил баща му в бедрото, а не в сърцето?

Есугей сви рамене.