Степният вълк

Темуджин запази мълчание. Знаеше, че се опитват да го уплашат. Не след дълго Енк се обърна и си тръгна с кисела физиономия. Темуджин видя, че чичо му куца много по-лошо в отсъствието на Есугей. При целия си страх и самота той се почувства донякъде по-добре при тази мисъл. Ако го бяха възпитавали с добро, може би нямаше да бъде толкова силен. Нещата обаче стояха така, че къкрещата в него неприязън го подхранваше като глътка кобилешка кръв.

Есугей не се обърна, отмина и последните ездачи на олхунутите. Сърцето му се късаше, че оставя безценния си син в ръцете на слабаци като Енк и Шолой. Но ако беше казал на Темуджин дори и една успокоителна дума, те щяха да се почувстват победители. Чак когато остана самичък в степта, далеч от селището, си позволи да се усмихне. Темуджин беше наследил неговата пламенност дори повече от останалите му синове. Там, където Бехтер би се отдал на мрачно настроение, Темуджин щеше да изненада всеки, който смяташе да тормози безнаказано един хански син. Той щеше да издържи една година и вълците щяха да станат още по-силни благодарение на опита му и на жената, която щеше да доведе в дома си. Спомни си тлъстите стада около герите на племето на Хулун. Не беше намерил слабо място в отбраната им, но някоя сурова зима може би пак щеше да дойде, този път с бойците си. Настроението му се приповдигна при мисълта за бягащия от дружинниците му Енк. Тогава на кльощавия дребосък нямаше да му е до усмивки и коварни погледи. Препусна в лек галоп през степта, а въображението му се изпълни с приятни мисли за пожари и писъци.

6.

Темуджин се събуди рязко, когато нечии ръце вдигнаха сламеника му и го хвърлиха на дървения под. В гера беше толкова тъмно, че не можеше да види дори собствените си ръце и крака. Всичко наоколо му бе непознато. Чу Шолой да мърмори нещо и да се движи наоколо и предположи, че именно старецът го е събудил. Усети свеж прилив на неприязън към бащата на Бьорте. Надигна се и потисна вика от болка, когато пищялът му се блъсна в нещо. Още не се бе зазорило и лагерът на олхунутите бе потънал в тишина. Не му се искаше да разлайва кучетата. Малко студена вода ще прогони сънливостта, помисли си той и се прозя. Посегна към мястото, където снощи беше видял някаква кофа, но ръцете му не напипаха нищо.

— Събуди ли се най-после? — обади се някъде отблизо Шолой.

Темуджин се обърна към гласа и сви юмруци в тъмното. Имаше синина на бузата, където старецът го беше ударил предишната вечер. От удара в очите му бяха избили позорни сълзи и той се убеди, че Енк не лъжеше за живота в този мизерен дом. Шолой използваше кокалестите си ръце, за да подсили всяка своя заповед, независимо дали прогонваше от пътя си куче, или даваше някаква задача на дъщеря си и жена си. Опърничавата му съпруга явно се беше научила да мълчи мрачно, но снощи Бьорте опита неведнъж юмруците на баща си, просто защото му беше подръка в тясното пространство на гера. Темуджин подозираше, че мръсотията и старите парцали крият не една или две синини. Самият той понесе два силни удара от Шолой, преди да сведе глава. Усети, че момичето го изгледа с презрение, но какво друго можеше да направи? Да убие стареца? Едва ли щеше да живее дълго след първия му вик за помощ — особено когато цялото племе е наоколо. Помисли си, че ако им даде повод, с радост ще го нарежат на парчета. Снощи заспа с приятната картина как влачи окървавения Шолой зад понито си, но това беше просто фантазия, породена от унижението. Бехтер бе оцелял, напомни си той и въздъхна. Чудеше се как ли говедото бе успяло да се сдържа.

Чу се скърцане, Шолой отвори ниската врата. Студената звездна светлина бе достатъчна, за да позволи на Темуджин да заобиколи печката и спящите фигури на Бьорте и майка й. Някъде наоколо се намираха другите два гера със синовете на Шолой и мърлявите им жени и деца. Всички бяха напуснали стареца още преди години, останала беше само Бьорте. Въпреки грубите си методи, в собствения си дом Шолой беше хан. На Темуджин не му оставаше нищо друго, освен да скланя глава и да се мъчи да избягва шамарите и юмруците.

Излезе навън, потрепери от студа и се прегърна с ръце под дебелия дел. Шолой за пореден път изпразваше мехура си. Явно му се налагаше да го прави през час. Темуджин неведнъж се бе будил през нощта, докато старецът се препъваше покрай него. Чудеше се защо този път беше дръпнал завивките му. Усети дълбока болка в стомаха от глад и с нетърпение закопня за топла закуска. Сигурен беше, че малко топъл чай ще спре треперенето на ръцете му, но Шолой щеше само да се изкикоти презрително, ако помолеше за това, преди още да е запалена печката.